15 ШЕРО
Сар мангел о Дел те служинас леске
1. Кой ащи те пхенел аменге сар те служинас правилно е Девлеске?
ПО–БУТ таро кхангеря пхенен, кай сикавен и истина е Девлеске. Ама давкха нанай възможно, соскето о кхангеря сикавен бут различна букя далкхеске кова си о Дел тай сар требе те служинас леске. Катар ащи те ахальовас сар те служинас правилно е Девлеске? Само о Йехова ащи те пхенел аменге сар требе те служинас леске.
2. Катар ащи те ахальовес сар те служинес правилно е Девлеске?
2 О Йехова диняс амен и Библия, за те ахальовас сар мангел те служинас леске. Адалкхеске изучине и Библия тай о Йехова ка помагинел туке те овел тут полза латар, соскето ов бут дехел тут. (Исаия 48:17)
3. Со мангел о Дел те керас?
3 Десаве мануша пхенен, кай о Дел приеминел саворе религиес, ама о Исусес на сикавгяс давкха. Ов пхенгяс: „Ма секой, ковато пхенел манге ‘Господарю, Господарю’, ка дел андо небесно тхагарипе, а само давкха, ковато керел ме Дадескери воля.“ Адалкхеске требе те сикльовас сави си е Девлескери воля тай те керас ла. Давкха си бут важно, соскето о Исусес пхенгяс, кай о мануша, колато на шунен е Девлес, си сар престъпникя, или мануша, „колато керен беззаконие“. (Матей 7:21–23)
4. Со пхенгяс о Исусес далкхеске те керас е Девлескери воля?
4 О Исусес пхенгяс, кай нанай винаги те овел аменге локо те керас е Девлескери воля. Ов пхенгяс: „Ден презал и танг порта, соскето бухло си о дром, ковато Матей 7:13, 14) О правилно начини те служинас е Девлеске, или о танг дром, ингалел жи ко вечно животос. О погрешно начини те служинас е Девлеске, или о бухло дром, ингалел жи ко мериба. Ама о Йехова на мангел никхой те мерел. Ов дел саворен и възможност те сикльон леске. (2 Петър 3:9)
ингалел жи ко унищожение, тай бут мануша пхирен лесте, а танг си и порта тай танг си о дром, ковато ингалел жи ко животос, тай хари мануша аракхен лес.“ (САР МАНГЕЛ О ДЕЛ ТЕ СЛУЖИНАС ЛЕСКЕ
5. Сар ащи те ахальовас кола мануша служинен е Девлеске правилно?
5 О Исусес пхенгяс, кай ащи те ахальовас кола мануша служинен е Девлеске правилно, далкхестар состе верувинен тай со керен. Ов пхенгяс: „Ка пенжарен лен далкхестар саве плодове ден.“ Ов също пхенгяс: „Секо шукар каш дел шукар плодове.“ (Матей 7:16, 17) Давкха на означинел, кай далкха, колато служинен е Девлеске си съвършена. Ама е Девлескере служителя винаги манген те керен давкха со си правилно. Нека те дикхас со ка помагинел аменге те ахальовас кола мануша служинен е Девлеске правилно.
6, 7. Соске давкха со сикавел и истинско религия си тари Библия? Со сикльовас таре Исусескоро примери?
6 Давкха со сикавас требе те овел тари Библия. И Библия пхенел: „О цело Писание авел таро Дел тай си полезно за поучаване, за порицаване, за поправяне на нещата, за възпитаване анди праведност, за те ащи о Девликано мануш те овел напълно способно, шукар подготвиме те керел секо йекх лачшипе.“ (2 Тимотей 3:16, 17) О апостол Павел пишингяс е християниенге: „Кана получингьен е Девлескоро слово, ковато шунгьен амендар, туме приемингьен лес, ма сар манушикано слово, а сар савка, савото си наистина, е Девлескоро слово.“ (1 Солунци 2:13) Давкха со сикавел и истинско религия си таре Девлескоро Слово, и Библия, а нанай таро манушикане учения тай традициес или авере букиендар.
7 Саворе букя, колато сикавелас о Исусес, уле таре Девлескоро Слово. (Четине Йоан 17:17.) Ов често хоратинелас таро Слово. (Матей 4:4, 7, 10) Е Девлескере истинска служителя керен давкха со керелас о Исусес тай всичко со сикавен си тари Библия.
8. Со сикавгяс о Исусес далкхеске сар те служинас е Йеховаске?
8 Требе те служинас само е Йеховаске. Андо Псалм 83:18 пхенел пес: „Ту, колескоро алав си Йехова, синян о Всевишно упрал и цело пхув.“ О Исусес мангелас о мануша те жанен кова си о истинско Дел тай пхенелас ленге е Девлескоро алав. (Четине Йоан 17:6.) Ов пхенгяс: „Тере Девлеске, е Йеховаске, требе те поклонинес тут тай само леске те служинес.“ (Матей 4:10) Аме синям служителя е Девлескере, адалкхеске керас давкха со керелас о Исусес. Служинас само е Йеховаске, използвинас лескоро алав тай пхенас околенге сар си е Девлескоро алав тай со ка керел о Дел аменге.
9, 10. Сар ащи те сикавас дехиба йекх кариг авересте?
9 Требе те дехас околен вогиестар. О Исусес сикавелас пе ученикиен те дехен пес йекх аверес. (Четине Йоан 13:35.) Нанай значение катар синям, сави си амари култура или дали синям барвале или чоре. О дехиба машкар аменде керел амен близка сар пхрала тай пхеня. (Колосяни 3:14) Адалкхеске на жас ко войни тай на мударас. И Библия пхенел: „О чшаве е Девлескере тай о чшаве е Бенгескере дикхьон далкхестар: секой, ковато нанай праведно, нанай таро Дел, нито давкха, ковато на дехел пе пхралес.“ Ой също пхенел: „Те сикавас дехиба йекх кариг авересте, ма сар о Каин, ковато уло таро Бенг тай безмилостно мударгяс пе пхралес.“ (1 Йоан 3:10–12; 4:20, 21)
10 Аме използвинас амаро време, амаре силес тай амаре материална букя, за те помагинас йекх авереске тай те насърчинас амен. (Евреи 10:24, 25) Аме „керас лачшипе саворенге”. (Галатяни 6:10)
11. Соске верувинас, кай о Исусес си о дром кариг о Дел?
11 Требе те шунас е Исусес, соскето ов си о дром кариг о Дел. И Библия пхенел: „Никхой авер нащи те анел спасение, соскето нанай авер алав телал о небес, диндо е манушенге, чрез колесте те овас спасиме.“ (Деяния 4:12) Таро 5 шеро далкхе лилесте ахалилям, кай о Йехова бичшалгяс е Исусес те дел по животос сар откупи е послушноне манушенге. (Матей 20:28) О Йехова избирингяс е Исусес те управлинел сар Тхагар упрал и пхув. Аке соске и Библия пхенел аменге, кай ако мангас те живинас вечно, требе те шунас е Исусес. (Четине Йоан 3:36.)
12. Соске на участвинас анди политика?
12 На требе те участвинас анди политика. О Исусес на участвинелас анди политика. Кана съдиненас лес тай ингалде лес ко римско управители Пилат, ов пхенгяс: „Мо тхагарипе нанай далкхе светостар.“ (Четине Йоан 18:36.) Аме–да, сар о Исусес, мангас те управлинел само е Девлескоро Тхагарипе, адалкхеске кате–да те живинас, на участвинас анди политика. Въпреки далкхесте и Библия пхенел те овас послушна далкхенге, колен иси власт. Далкха си о правителства. (Римляни 13:1) Аме спазвинас о законя анди държава, колате бешас. Ама кана йекх манушикано закони си против е Девлескере законя, аме керас давкха со керде о апостоля, колато пхенде: „Най–наангле требе те шунас е Девлес, а ма е манушен.“ (Деяния 5:29; Марко 12:17)
13. Со проповединас е Девлескере Тхагарипнаске?
13 Верувинас, кай само е Девлескоро Тхагарипе ащи те оправинел о проблемя андо светос. О Исусес пхенгяс, кай „и лачши новина е тхагарипнаске“ ка овел проповедиме ко цело светос. (Четине Матей 24:14.) Нито йекх манушикано правителство нащи те керел давкха со ка керел е Девлескоро Тхагарипе аменге. (Псалм 146:3) О Исусес сикавгяс амен те молинас амен е Девлескере Тхагарипнаске, кана пхенгяс: „Те авел торо тхагарипе. Те овел тери воля сарто ко небес, ачука ки пхув–да.“ (Матей 6:10) И Библия пхенел, кай е Девлескоро Тхагарипе ка унищожинел саворе манушикане правителства тай „ов коркоро ка ачшовел завинаги“. (Даниил 2:44)
14. Коя религия керел давкха со мангел о Дел?
14 Жи акана ахалилям со керен е Девлескере служителя. Давкха со сикавен винаги си тари Библия. Пхенен околенге е Девлескоро алав тай сикавен истинско дехиба йекх кариг авересте. Освен далкхесте е Девлескере служителя шунен е Исусес, на участвинен анди политика тай проповединен, кай само е Девлескоро Тхагарипе ка анел шукар животос тай ка оправинел о проблемя. Кола мануша керен далкха букя? Само е Йеховаскере Свидетеля. (Исаия 43:10–12)
СО КА КЕРЕС ТУ?
15. Со требе те керас, за те приеминел о Дел амаро поклонение?
15 На ресел само те верувинес, кай иси Дел. Даже о демоня верувинен, кай иси Дел, ама он на шунен лес. (Яков 2:19) Ако мангас о Дел те приеминел амаро поклонение, требе ма само те верувинас лесте, а те керас давкха со пхенел ов.
16. Соске те отчшияс и хохавни религия?
Исаия 52:11; 2 Коринтяни 6:17) Аке соске требе те отчшияс саворе букя, колато авен тари хохавни религия.
16 За те приеминел о Дел амаро поклонение, требе те отчшияс и хохавни религия. О пророки Исаия пишингяс: „Икльовен отхар ... тай овен шуже.“ (17, 18. Со си „о баро Вавилон“ тай соске требе те икльовас лестар кизом ащи по–сиго?
17 Коя си и хохавни религия? Дайкха си секо йекх религия, която на сикавел амен те служинас е Девлеске, сарто пхенел и Библия. Саворе хохавне религиенге анди Библия пхенел пес „о Баро Вавилон“. (Откровение 17:5) Соске? Палал о потопи анде Нойескере диеса, бут хохавне религиозна учения уле измислиме анди диз Вавилон. Мануша тари цело пхув приеминде далкха хохавне учения. Например о мануша андо Вавилон верувиненас девленде, колато уле троицес. Авдиес–да бут религиес сикавен, кай о Дел си троица, ама и Библия ясно сикавел, кай иси само йекх истинско Дел, о Йехова, тай кай о Исусес си лескоро Чшаво. (Йоан 17:3) О мануша андо Вавилон също верувиненас, кай кана мануш мерел, варесо лестар продължинел те живинел тай ащи те мъчинел пес андо ади. Давкха нанай верно. (Дикх и 14, и 17 тай и 18 бележка ко крайос далкхе лилесте.)
18 О Дел пхенгяс, кай сиго саворе хохавне религиес ка овен унищожиме. (Откровение 18:8) Ахальовес ли соске си зомкха важно те икльовес тари хохавни религия кизом ащи по–сиго? О Йехова мангел те керес давкха англал те ачшол късно. (Откровение 18:4)
19. Сар ка грижинел пес о Йехова туке, кана решинес те служинес леске?
19 Кана мукес и хохавни религия, за те служинес е Йеховаске, десаве тере амалендар или енданиендар Марко 10:28–30) Даже десаве тере амалендар тай енданиендар, колато манген те спиринен тут те служинес е Йеховаске, ащи те променинен пес тай те манген те изучинен и Библия.
ащи те на ахальовен тут, даже ащи те дикхен те спиринен тут, те на манген те хоратинен туса тай те керен тут лажаке. Ама о Йехова ка овел туса. Ка ачшос част йекхе баре семействостар, колесте иси бут мануша таро цело светос, колен иси истинско дехиба машкар песте тай ка овел тут и надежда те живинес вечно анде Девлескоро нево светос. (20. Соске си важно те служинас е Девлеске, сарто ов мангел?
20 Бут сиго о Дел ка махнинел саворе кханиле букя тай лескоро Тхагарипе ка управлинел упрал и пхув. (2 Петър 3:9, 13) Давкха ка овел бут шукар! Саворе ка служинен е Йеховаске, сарто ов мангел. Адалкхеске си важно те керес акана всичко со требе, за те служинес правилно е Девлеске.