Първата част на „Превод на новия свят“ излезе през 1950 г. Оттогава насам някои хора са оспорвали неговата точност, понеже на места той се различава от други преводи на Библията. a Причините за тези разлики обикновено се дължат на един от следните фактори:

•   Надеждност. „Превод на новия свят“ е направен въз основа на най–новите библейски открития и най–надеждните древни ръкописи. За разлика от това широко разпространеният „Превод на крал Джеймс“ (King James Version) от 1611 г. се основава на ръкописи, които често не са толкова точни и древни като ръкописите, използвани при изготвянето на „Превод на новия свят“.

•   Достоверност. В „Превод на новия свят“ са положени усилия да бъдат предадени вярно думите, записани под вдъхновение от Бога. (2 Тимотей 3:16) Много преводачи на Библията предпочитат да следват човешки традиции, вместо да предават достоверно Божието послание, и например заменят личното име на Създателя, Йехова, с титли като Господ и Бог.

•   Дословност. За разлика от твърде свободните преводи „Превод на новия свят“ е дословен, стига това да не води до неестествени или неясни словосъчетания. В преводите, които перифразират оригиналния библейски текст, може да са вмъкнати човешки идеи или да са изпуснати важни подробности.

 Липсващи книги. В православните и католическите Библии са добавени неканонични книги, които някои наричат апокрифи. Тези книги не били включени в еврейския канон, а по думите на Библията именно на евреите били „поверени свещените думи на Бога“. (Римляни 3:1, 2) Затова „Превод на новия свят“ и много други съвременни преводи на Библията с право не съдържат апокрифните книги.

 Липсващи стихове. В някои преводи са добавени стихове и фрази, които липсват в най–старите библейски ръкописи, но в „Превод на новия свят“ тези фрагменти не са включени. Много съвременни преводи или изпускат тези по–късни добавки, или посочват, че те не са подкрепени от повечето авторитетни източници. b

 Подбор на думите. Понякога буквалният превод е неясен или води до погрешно заключение. Например думите на Исус в Матей 5:3 често биват превеждани: „Блажени бедните по дух.“ (Матей 5:3, „Библията, преработка „Верен“, 2000 г.) Много хора не разбират буквалния превод „бедните по дух“, а други смятат, че с тези думи Исус подчертал важността на скромността или бедността. Всъщност Исус искал да каже, че ще сме истински щастливи само ако признаваме, че се нуждаем от Божието ръководство. В „Превод на новия свят“ тази мисъл е точно предадена с думите „щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди“. c (Матей 5:3)

•   В писмо от 8 декември 1950 г. известният богослов и преводач Едгар Гудспийд пише относно „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“: „Интересувам се от вашата мисионерска дейност и световния ѝ мащаб и много ми харесва естествения, ясен и жив превод. Личи си, че в основата му стоят обширни и сериозни изследвания.“

•   Професор Алън Уикгрън от Чикагския университет дава „Превод на новия свят“ като пример за Библия на съвременен език, която не е основана на други преводи, а често предлага „чудесни независими формулировки“. (The Interpreter’s Bible, Volume I, p. 99)

•   Коментирайки „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“, британският библейски критик Александър Томсън посочва: „Очевидно преводът е дело на вещи и умни преводачи, които са се стремили да предадат колкото се може по–точно истинския смисъл на гръцкия текст според възможностите на английския език.“ (The Differentiator, April 1952, p. 52)

•   Въпреки че по негово мнение „Превод на новия свят“ има както недостатъци, така и предимства, Робърт Маккой пише: „Преводът на Новия завет е доказателство, че в движението [Свидетели на Йехова] има специалисти, способни да се справят интелигентно с многобройните проблеми на библейския превод.“ (Andover Newton Quarterly, January 1963, p. 31)

•   Професор Самуел Маклейн Гилмор, макар и критичен към някои фрази в „Превод на новия свят“, признава, че преводачите му „са изключително добре запознати с гръцкия език“. (Andover Newton Quarterly, September 1966, p. 26)

•   Относно „Превод на новия свят“, чийто текст е включен в един дословен превод на Гръцките писания (Kingdom Interlinear Translation of the Greek Scriptures), доцент Томас Уинтър пише: „Преводът на анонимната комисия е съобразен с най–новите открития и е последователно точен.“ (The Classical Journal, April-May 1974, p. 376)

•   През 1989 г. израелският професор по хебраистика Бенямин Кедар–Копфщайн отбеляза: „В лингвистичните си изследвания на еврейската Библия и нейните преводи, често правя справка с английското издание на „Превод на новия свят“. И всеки път наново се убеждавам, че този труд е резултат от искрени усилия да се достигне колкото се може по–точно разбиране на текста.“

•   След анализ на девет разпространени английски превода доцентът по религиознание Джейсън Бедун пише: „НС [„Превод на новия свят“] се очертава като най–точният от сравняваните преводи.“ Макар сред обществеността и много библейски учени да съществува мнението, че разликите в „Превод на новия свят“ произтичат от религиозните убеждения на неговите преводачи, Бедун заявява: „Повечето от разликите се дължат на по–голямата точност на НС като буквален и консервативен превод на оригиналните изрази, употребени от новозаветните писатели.“ (Truth in Translation, p. 163, 165)