В последно време се разпространяват много книги, които обясняват възгледите на т.нар. нови атеисти. Тези издания са привлекли вниманието на мнозина и са довели до немалко обсъждания и дебати. Във връзка с това специалистът в областта на неврологията Дейвид Игълман писал: „Някои читатели остават с впечатлението, че учените си мислят, че виждат цялата картина.“ Той добавил: „Но истинската наука винаги е отворена за нови идеи и историята ѝ е изпълнена с изненади.“

През вековете способни учени наистина са правили големи открития в стремежа си да намерят отговори на сложни въпроси относно природата. Но някои от тях са правили и големи грешки в този стремеж. Исак Нютон е един от най–великите учени на всички времена. Той показал как силата на гравитацията свързва планетите, звездите и галактиките в една Вселена. Също така е основател на математическия анализ — дял от математиката, който се използва в компютърното програмиране, космическите пътувания и ядрената физика. Но Нютон се занимавал и с алхимия — псевдонаука, в която се използвали астрология и магически формули за превръщането на олово и други метали в злато.

Повече от 1500 години преди Нютон гръцкият астроном Клавдий Птолемей изследвал небето с просто око. Той наблюдавал планетите по нощното небе и бил умел картограф, но вярвал, че Земята е центърът на всичко. Астрофизикът Карл Сейгън писал относно Птолемей: „Неговата геоцентрична система била подкрепяна в продължение на 1500 години и това е напомняне, че умствените способности не са гаранция, че човек не греши напълно.“

Днес учените се сблъскват с подобни предизвикателства. Дали някога ще намерят обяснение на всичко във Вселената? Въпреки че е добре да признаем напредъка на науката и ползата от нея, трябва също да помним, че тя има ограничения. Физикът Пол Дейвис отбелязал: „Търсенето на логическа схема, която да осигурява пълно и хармонично обяснение на всичко, е обречено на провал.“ Тези думи изразяват една неоспорима истина: Хората не могат напълно да разберат заобикалящия ги свят. Затова твърдението, че науката може да даде обяснение за всичко съществуващо, не бива да се приема безусловно.

Относно чудесата на природата Библията казва: „Ето, това е само частица от [Божиите] дела и до ушите ни достига едва доловим шепот за него!“ (Йов 26:14) Има много неща, които остават извън човешките способности за възприемане и разбиране. Думите на апостол Павел, записани преди близо 2000 години, са верни и до днес: „О, колко дълбоки са богатството, мъдростта и познанието на Бога! Колко са неизследими неговите присъди и непроследими пътищата му!“ (Римляни 11:33)