В една статия от „Библейски археологически преглед“ беше посочено, че съществуването на „поне 50“ души, споменати в Еврейските писания, може да бъде потвърдено от археологическите открития. Сред тях са 14 царе на Юда и Израил, включително добре познати личности като Давид и Езекия, както и по–малко известните Манаим и Факей. Списъкът включва 5 фараони и 19 царе на Асирия, Вавилония, Моав, Персия и Сирия. Но монарсите не са единствените, за чието съществуване има съгласие между Библията и археологията — някои по–нископоставени личности са различни първосвещеници, един писар и други служители.

В статията се посочва, че за идентичността на всеки от тях съществува „значително съгласие между учените“. Разбира се, Християнските гръцки писания също споменават исторически фигури и са налице археологически доказателства за много от тях като Ирод, Понтий Пилат, Тиберий, Каиафа и Сергий Павел.

Макар че днес в Светите земи няма диви лъвове, в Писанието тези животни се споменават около 150 пъти, което свидетелства, че са били нещо познато за писателите на Библията. Повечето от тези споменавания имат символичен смисъл, но някои пасажи съдържат разкази за срещи с лъвове. Самсон, Давид и Ванаия например са известни с това, че са убили лъвове. (Съдии 14:5, 6; 1 Царе 17:34, 35; 2 Царе 23:20) За други е записано, че са били убити от лъвове. (3 Царе 13:24; 4 Царе 17:25)

В древни времена азиатският лъв (Panthera leo persica) се срещал от Мала Азия и Гърция до Палестина, Сирия, Месопотамия и северозападна Индия. Това животно вдъхвало страх и уважение и често се появявало в изкуството на Близкия изток. Релефни изображения на лъвове от емайлирани тухли украсявали Улицата на процесиите в древния Вавилон.

Твърди се, че кръстоносците ходели на лов за лъвове в Палестина в края на XII век. Изглежда в областта лъвовете изчезнали около XIV век. Съобщава се обаче, че били забелязвани в Месопотамия и Сирия до XIX век и в Иран и Ирак чак до началото на XX век.