Смъртта е неприятна тема и мнозина избягват да говорят за нея. Но рано или късно се сблъскваме със смъртта и със силната болка, която тя причинява.

Нищо не може напълно да ни подготви за смъртта на родител, брачен партньор или дете. Подобна трагедия може да се случи неочаквано или да се развие бавно и безмилостно. Какъвто и да е случаят, болката от смъртта не може да бъде избегната и често е опустошаваща.

Антонио, който изгубил баща си при пътен инцидент, споделя: „Сякаш някой е заключил къщата ти и е взел ключовете. Не можеш да се върнеш в дома си дори за момент. Останали са ти само спомените. Това е действителността. Опитваш се да я отричаш, тъй като ти се струва несправедлива, но не можеш да направиш нищо.“

Когато преживяла подобна загуба, Дороти, която останала вдовица на 47 години, си задавала много въпроси относно смъртта. Като преподавателка в неделно училище, тя не смятала, че смъртта е краят на всичко. Но нямала ясни отговори. Когато попитала един англикански свещеник какво става с нас, когато умрем, той ѝ отговорил: „Никой не знае. Трябва просто да чакаме, за да видим.“

Обречени ли сме „просто да чакаме, за да видим“? Можем ли да разберем със сигурност дали смъртта е краят на всичко?