В своята Проповед на планината Исус казал на последователите си: „Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, как ще ѝ бъде върната солеността? Тя вече не става за нищо друго, освен да бъде изхвърлена навън, за да я тъпчат хората.“ (Матей 5:13) Солта е консервант. Затова сравнението, което Исус използвал, вероятно означавало, че неговите ученици могат и трябва да предпазват другите от духовна и морална поквара.

Но относно думите на Исус, че солта може да обезсолее, в „Международна стандартна библейска енциклопедия“ се казва: „Солта от района на Мъртво море обикновено била примесена с други минерали, следователно можела да се разтвори и от сместа да остане безвкусно вещество.“ Разбираемо е защо Исус казал, че остатъците ‘вече не стават за нищо друго, освен да бъдат изхвърлени навън’. „Въпреки че примесената сол от Мъртво море била с по–ниско качество от солта от повечето други морета — се казва още в енциклопедията, — лесният достъп до нея (можела просто да се събира по брега) я е превърнал в основен източник на сол за Палестина.“

Исус разказал притча за една жена, която имала десет драхми. Когато изгубила една от тях, запалила светилник и помела внимателно къщата си, за да я намери. (Лука 15:8–10) В дните на Исус една драхма приблизително се равнявала на дневната надница, следователно загубата, спомената в притчата, не била никак малка. Но описаният пример бил взет от ежедневието и поради други причини.

Някои справочници показват, че жените често използвали монети за украшение. Така че Исус може да е говорил за монета, която била част от ценен накит или зестра. Независимо какъв бил случаят, е разбираемо защо когато жената изгубила една от десетте си драхми, се притеснявала толкова много, докато не я намерила.

Освен това по времето на Исус къщите на обикновените хора били правени така, че светлината и топлината да проникват възможно най–малко. Ако имали прозорци, те били едва няколко. Подът бил покрит със слама или с други сухи растения. Ако паднела монета, било много трудно да се намери. „Затова — казва един учен — когато нещо сравнително малко, като една монета, било загубвано в такова място, запалването на светилник и помитането на къщата били най–естественият начин за намирането му.“