▪ Преди да се възнесе на небето, Исус дал на учениците си ясни напътствия как да извършват службата си, но не им дал никакви съвети относно политиката. (Матей 28:18–20) Затова те продължили да живеят според принципа, който Исус осигурил по–рано: „Плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“ (Марко 12:17)

Как този принцип помогнал на Исусовите последователи да живеят в света, но да не са част от него? Къде била границата между онова, което е на императора, и онова, което е на Бога?

Апостол Павел гледал на участието в политиката като на прекрачване на границата. В книгата „Отвъд добрите намерения — библейски поглед върху политиката“ се казва: „Павел с готовност използвал римското си гражданство, за да поиска защита чрез съдебния процес, на който имал право, но не участвал в политическите спорове по онова време.“

Какви напътствия дал Павел на християните? В същата книга се добавя: „В писмата му до вярващите в такива важни градове като Коринт, Ефес и дори Рим не личи никакъв интерес към светските политически свади.“ В книгата се казва още, че Павел „наредил [на християните] да се подчиняват на властите, но в нито едно от многото си писма дори веднъж не насърчава сборовете да прокарват определена политика“. (Римляни 12:18; 13:1, 5–7)

Християните, живели десетилетия след смъртта на Павел, знаели много добре къде е границата между задълженията им към Бога и към държавата. Те се отнасяли с уважение към политическите власти, но не вземали участие в политиката. В книгата „Отвъд добрите намерения“ се казва за вярващите: „Макар че приемали за свое задължение да отдават почит на властите, първите християни знаели, че не бива да участват в политическите дела.“

Около 300 години след смъртта на Христос ситуацията се променила. Теологът Чарлс Вила–Висенсио казва: „Когато политическите структури се сменили при управлението на Константин, много християни охотно започнали да участват в държавната служба и във войската, както и да заемат политически длъжности.“ („Между Христос и Кесаря“) Какъв бил резултатът от това? В края на IV век тази смесица от религия и политика се превърнала в официалната религия на Римската империя.

Днес много религии, които твърдят, че следват Христос, продължават да насърчават членовете си да участват в политиката. Тези религии обаче не подражават на Христос, нито следват примера на първите християни.