Библията променя живота на хората

КАКВО подтикнало един мъж да се върне към религиозните принципи, на които бил учен като дете, но които впоследствие оставил? Как друг млад мъж намерил бащата, за когото копнеел през целия си живот? Прочети техните разкази.

„Трябва да се върна при Йехова.“ — ИЛИ КАЛИЛ

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1976

СТРАНА: КИПЪР

ТОЙ БИЛ БЛУДЕН СИН

МОЕТО МИНАЛО: Роден съм в Кипър, но израснах в Австралия. Родителите ми са Свидетели на Йехова и положиха всички усилия да внедрят в мене любов към Йехова и към неговото Слово, Библията. Като юноша обаче започнах да се бунтувам. Често се измъквах от къщи през нощта, за да се срещам с други младежи. Крадяхме коли и се забърквахме в куп други неприятности.

В началото вършех тези неща тайно от страх да не разочаровам родителите си. Но постепенно загубих този страх. Развих приятелства с много по–възрастни от мене хора, които не обичаха Йехова и ми оказваха отрицателно влияние. Накрая казах на родителите си, че не искам да имам нищо общо с тяхната вяра. Те търпеливо се опитаха да ми помогнат, но аз отхвърлих усилията им. Родителите ми бяха съкрушени.

След като се изнесох от къщи, започнах да вземам различни наркотици, като дори отглеждах и продавах огромни количества марихуана. Водех неморален живот и прекарвах много време в нощните клубове. Освен това станах избухлив. Ако някой кажеше или направеше нещо, което не харесвам, побеснявах и често виках на другите или ги удрях. В общи линии вършех всичко, което бях учен да не върша като християнин.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: След време станах близък приятел с един наркоман, който беше изгубил баща си като малък. Често стояхме будни до късно през нощта и разговаряхме. Понякога той споделяше чувствата си и ми разказваше колко му липсва баща му. Тъй като от малък знаех за надеждата за възкресението, започнах да му говоря за Исус — как е възкресявал мъртви и че обещава да направи същото в бъдеще. (Йоан 5:28, 29) Казах на приятеля си: „Представи си, че отново ще видиш баща си. Всички бихме могли да живеем вечно в рай на земята!“ Тези мисли докоснаха сърцето му.

 Друг път с моя приятел обсъждахме теми като последните дни и доктрината за троицата. Аз вземах неговата Библия и му показвах различни стихове, които разкриваха истината за Йехова Бог, Исус и последните дни. (Йоан 14:28; 2 Тимотей 3:1–5) Колкото повече говорех за Йехова, толкова повече мислех за него.

Бавно, но сигурно семената на библейската истина, които родителите ми с много усилия бяха внедрили в сърцето ми, започнаха да покълват. Например понякога, когато бях заедно с приятелите си и вземахме наркотици, изведнъж започвах да мисля за Йехова. Много от познатите ми твърдяха, че обичат Бога, но с поведението си показваха друго. Тъй като не исках да бъда като тях, осъзнах, че трябва да се върна при Йехова.

Разбира се, да знаеш какво да направиш и наистина да го направиш, са две различни неща. Някои промени бяха лесни — без много затруднения престанах да вземам наркотици. Също така прекратих старите си приятелства и започнах да изучавам Библията с един християнски старейшина.

Други промени обаче бяха по–тежки. Особено трудно ми беше да контролирам гнева си. Понякога се справях добре за известно време и след това се провалях. Тогава се чувствах много зле и се мислех за неудачник. Обезсърчен, споделях проблема със старейшината, който изучаваше с мене. Всеки път той беше търпелив и мил и винаги ме насърчаваше. Веднъж той ми каза да прочета една статия в „Стражева кула“ относно постоянството. * Заедно обсъдихме какви стъпки да предприема, когато изпитам гняв. Постепенно, като размишлявах върху статията и отправях много молитви към Йехова, успях да овладея гнева си. Накрая през април 2000 г. се покръстих като Свидетел на Йехова. Родителите ми, разбира се, бяха много развълнувани.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Сега се радвам на вътрешен мир и чиста съвест, като знам, че вече не омърсявам тялото си с наркотици или неморалност. Независимо какво върша — дали работя, присъствам на християнско събрание или се забавлявам, вече се чувствам много по–щастлив и имам положителен възглед за живота.

Благодаря на Йехова за родителите си, които никога не се отказаха от мене. Мисля и за думите на Исус от Йоан 6:44: „Никой не може да дойде при мене, ако Бащата, който ме изпрати, не го привлече.“ Щастлив съм, че успях да се върна при Йехова, защото той ме привлече обратно към себе си.

 „Копнеех да имам баща.“ — МАРКО АНТОНИО АЛВАРЕС СОТО

ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1977

СТРАНА: ЧИЛИ

ТОЙ БИЛ ЧЛЕН НА ДЕТМЕТЪЛ ГРУПА

МОЕТО МИНАЛО: Майка ми ме отгледа в Пунта Аренас, красив град край Магелановия проток на южното крайбрежие на Южна Америка. Родителите ми се разделиха, когато бях на пет години, което ме накара да се чувствам изоставен. Копнеех да имам баща.

Майка ми изучаваше Библията със Свидетелите на Йехова и ме водеше на християнски събрания в Залата на Царството. Аз обаче мразех събранията и често се стигаше до скандали по пътя дотам. Когато бях на 13 години, напълно спрях да посещавам събранията.

По това време бях обикнал музиката и личеше, че имам музикална дарба. Когато бях 15–годишен, свирех хевиметъл и детметъл музика по фестивали, частни събирания и барове. Общувах с талантливи музиканти, които породиха в мене интерес към класическата музика. Започнах да уча музика в местната консерватория. Когато станах на 20 години, се преместих в столицата Сантяго, за да продължа обучението си. В същото време свирех в хевиметъл и детметъл групи.

През цялото време ме измъчваше чувство на празнота. За да облекча това чувство, се напивах и вземах наркотици с другите от групата, които приемах за свое семейство. Имах бунтовна нагласа, което личеше от външния ми вид. Носех черни дрехи, имах брада и дълга почти до кръста коса.

Много пъти участвах в сбивания и имах проблеми с полицията. Веднъж под влиянието на алкохола нападнах няколко дилъри на наркотици, които дразнеха мене и приятелите ми. Те ме пребиха толкова жестоко, че ми счупиха челюстта.

Най–голяма болка обаче ми причиниха най–близките ми хора. Един ден разбрах, че приятелката ми години наред ми е изневерявала с най–добрия ми приятел, а всички останали са криели от мене. Бях съсипан.

Върнах се в Пунта Аренас, където започнах да преподавам музика и да работя като виолончелист. Продължих да свиря и да записвам с хевиметъл и детметъл групи. Запознах се с едно привлекателно момиче на име Сюзън и заживяхме заедно. След известно време Сюзън разбра, че аз, за разлика от майка ѝ, не вярвам в доктрината за троицата. Затова ме попита: „Тогава кое е истината?“ Отговорих ѝ, че знам, че доктрината за троицата не е истина, но не мога да ѝ го докажа от Библията. Знаех обаче кой може. Казах ѝ, че Свидетелите на Йехова могат да ѝ покажат кое е вярно чрез Библията. След това направих нещо, което не бях правил от години — помолих се на Бога за помощ.

След няколко дена срещнах един мъж, който ми се стори познат, и го попитах дали не е Свидетел на Йехова. Макар че външността ми го стресна, той любезно ми обясни кога има събрания в Залата на Царството. Бях убеден, че срещата ни е отговор на молитвата ми. Отидох в Залата на Царството и седнах на последния  ред, за да не се набивам на очи. Мнозина обаче си спомниха, че като малък посещавах събранията. Те ме приветстваха топло и ме прегръщаха сърдечно. Изпитах голям вътрешен мир, сякаш се бях върнал у дома. Щом видях брата, който беше изучавал с мене, когато бях малък, го помолих отново да започнем изучаването.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ: Един ден прочетох Притчи 27:11, където се казва: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми.“ Беше забележително да науча, че един обикновен човек може да зарадва Създателя на вселената. Най–сетне осъзнах, че Йехова е Бащата, когото съм търсел през целия си живот!

Исках да съм угоден на небесния си Баща и да върша волята му, но от много години бях роб на наркотиците и алкохола. Започнах да разбирам думите на Исус от Матей 6:24, където се казва, че „никой не може да е роб на двама господари“. Докато се борех да направя нужните промени, принципът от 1 Коринтяни 15:33 придоби за мене истинско значение: „Общуването с лоши приятели разваля добрите навици.“ Осъзнах, че няма да успея да прекратя вредните си навици, ако продължавам да посещавам същите места и да общувам със същите хора. Библията ясно показваше, че трябва да предприема радикални действия, за да се откъсна от нещата, които ме караха да греша. (Матей 5:30)

Заради страстта ми към музиката най–трудно от всичко ми беше да се откажа от хевиметъла. Но с помощта на приятелите ми от сбора успях да се освободя от тази музика. Престанах да злоупотребявам с алкохола и да вземам наркотици. Подстригах косата си, обръснах брадата си и престанах да се обличам само в черно. Когато казах на Сюзън, че искам да се подстрижа, тя беше толкова изненадана, че заяви: „Ще дойда с тебе да видя какво толкова има в Залата на Царството!“ На нея ѝ хареса онова, което видя и чу там, и скоро започна да изучава Библията. Със Сюзън се оженихме и през 2008 г. се покръстихме като Свидетели на Йехова. Радвам се, че със съпругата ми и майка ми служим на Йехова.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ: Избягах от свят на измамно щастие и лъжливи приятели. Все още обичам музиката, но я избирам внимателно. Използвам преживяванията си, за да помагам на близките си и на другите, но най–вече на младежите. Искам те да разберат, че много от нещата, които светът предлага, може да изглеждат привлекателни, но в крайна сметка се оказват „купчина смет“. (Филипяни 3:8)

Намерих верни приятели в християнския сбор, където царят любов и мир. Но преди всичко, като се приближих до Йехова, най–накрая намерих своя Баща.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 13]

„Успях да се върна при Йехова, защото той ме привлече обратно към себе си“