Библията променя живота на хората
ЗАЩО един мъж, който имал няколко жени и бил противник на Свидетелите на Йехова, решил да се присъедини към тях? Какво подтикнало един пастор от Петдесетната църква да промени религиозните си убеждения? Какво помогнало на една жена, която имала травмиращо детство, да преодолее чувството си за малоценност и да се приближи до Бога? Защо един запален почитател на хевиметъла решил да стане религиозен служител? Прочети разказите им, за да разбереш отговорите.
„Сега съм по–добър съпруг“ — РИГОБЕР УЕТО
-
ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1941
-
СТРАНА: БЕНИН
-
ТОЙ ИМАЛ НЯКОЛКО ЖЕНИ И БИЛ ПРОТИВНИК НА СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА
МОЕТО МИНАЛО:
Роден съм в Котону, голям град в Бенин. Бях възпитан като католик, но не ходех редовно на църква. Там, където живеех, много католици имаха по няколко жени, тъй като тогава полигамията беше официално призната. След време самият аз си взех четири жени.
Когато през 70–те години на миналия век избухна революция, смятах, че тя ще се отрази добре на положението в страната и изцяло я подкрепях. Така започнах да се занимавам с политика. Участниците в революцията не харесваха Свидетелите на Йехова, защото те оставаха политически неутрални. Самият аз също преследвах Свидетелите. Когато през 1976 г. техните мисионери бяха изгонени от страната, бях убеден, че никога няма да се върнат.
КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:
Революцията приключи през 1990 г. За моя изненада отново дойдоха мисионери на Свидетелите. Замислих се, че може би Бог подкрепя тези хора. По това време смених работата си. Един от новите ми колеги беше Свидетел и не се колебаеше да споделя вярванията си с другите. Той ми показа библейски стихове, които описваха Йехова като любещ и справедлив Бог. (Второзаконие 32:4; 1 Йоан 4:8) Тези качества ме привлякоха към Бога. Тъй като исках да науча повече за Йехова, приех предложението да изучавам Библията.
Не след дълго започнах да посещавам събранията на Свидетелите на Йехова. Силно впечатление ми направи искрената любов помежду им — нямаше расово или социално разделение. Колкото повече общувах с тях, толкова повече се убеждавах, че те са истинските последователи на Исус. (Йоан 13:35)
Реших, че искам да служа на Йехова, но затова трябваше да напусна католическата църква. Никак не ми беше лесно да го направя, тъй като се страхувах какво ще
кажат другите. След доста време и с помощта на Йехова събрах смелост и се отписах от църквата.Но трябваше да направя още една голяма промяна. От изучаването си на Библията бях разбрал, че Бог не одобрява полигамията. (Битие 2:18–24; Матей 19:4–6) В неговите очи беше валидна само връзката с първата ми жена. Затова сключих с нея законен брак и отпратих другите си жени, като се погрижих за материалните им нужди. След време две от бившите ми жени станаха Свидетелки на Йехова.
КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ:
Макар че жена ми е католичка, тя уважава решението ми да служа на Йехова. И двамата смятаме, че сега съм по–добър съпруг.
Вярвах, че чрез политиката ще мога да помогна на хората, но усилията ми се оказаха напразни. Сега разбирам, че единствено Божието Царство може да разреши проблемите на хората. (Матей 6:9, 10) Благодарен съм на Йехова, че ми показа как да водя истински щастлив живот.
„Никак не ми беше лесно да се променя“ — АЛЕКС ЛЕМОС СИЛВА
-
ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1977
-
СТРАНА: БРАЗИЛИЯ
-
ТОЙ БИЛ ПАСТОР В ПЕТДЕСЕТНАТА ЦЪРКВА
МОЕТО МИНАЛО:
Израснах в покрайнините на град Иту, щата Сан Паулу. Тази част на града беше известна с високата си престъпност.
Животът ми беше изпълнен с насилие и неморалност. Освен това бях и наркотрафикант. След време осъзнах, че ако продължавам да живея така, ще се озова или в затвора, или в гроба. Затова се отказах от тези дела. Започнах да посещавам Петдесетната църква и не след дълго станах пастор.
Смятах, че наистина мога да помогна на хората чрез службата си в църквата. Дори водех свое религиозно предаване по местното радио и станах известен в областта. Постепенно обаче разбрах, че църквата като цяло не се интересува от добруването на хората, а още по–малко от това да почита Бога. Единствената цел там беше събирането на пари. Затова реших да напусна църквата.
КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:
Когато започнах да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова, веднага видях, че те са различни от другите религиозни хора. Две неща ми направиха голямо впечатление. Първо, Свидетелите на Йехова не само казват, че обичат Бога и ближните си, те го показват с дела. Второ, те не участват в политиката и войните. (Исаия 2:4) Тези факти ме убедиха, че съм намерил истинската религия — тесният път, водещ към вечен живот. (Матей 7:13, 14)
Осъзнах, че ако искам да съм угоден на Бога, ще трябва да направя някои големи промени. Необходимо беше да отделям повече време за семейството си и да стана по–смирен. Никак не ми беше лесно да се променя, но с помощта на Йехова успях. Жена ми беше възхитена от
промените, които направих. Тя беше започнала да изучава Библията преди мене, но това я подтикна да напредва по–бързо. Не след дълго и двамата пожелахме да станем Свидетели на Йехова. Покръстихме се в един и същи ден.КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ:
Със съпругата ми се радваме, че можем да помагаме на трите ни деца да развиват близко приятелство с Йехова. Сега сме истински щастливи. Благодарен съм на Йехова, че ме привлече към истината, намираща се в неговото Слово, Библията. Тя наистина може да променя живота на хората. Аз съм живо доказателство за това!
„Радвам се на чист и пълноценен живот“ — ВИКТОРИЯ ТОНГ
-
ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1957
-
СТРАНА: АВСТРАЛИЯ
-
ТЯ ИМАЛА ТРАВМИРАЩО ДЕТСТВО
МОЕТО МИНАЛО:
Израснах в Нюкасъл, Нов Южен Уелс. Аз съм най–голямото от седем деца. Баща ми беше жесток човек, който злоупотребяваше с алкохола. Майка ми също беше склонна към насилие и често ме малтретираше словесно и физически. Тя постоянно ми повтаряше, че съм лоша и че ще горя в ада. Заплахите ѝ ме ужасяваха.
Понякога поради нараняванията, които получавах, не можех да ходя на училище. Когато бях на 11 години, социалните служби ме отнеха от родителите ми и поеха грижите за мене, а по–късно ме изпратиха да живея в манастир. Като навърших 14 години, избягах от манастира. Не исках да се върна вкъщи, затова започнах да живея по улиците в Кингс Крос, квартал на Сидни.
Вземах наркотици, пиех и се занимавах с порнография и проституция. Веднъж обаче ми се случи нещо ужасяващо. Бях отседнала в апартамента на един собственик на нощен клуб. Една вечер го посетиха двама мъже. Той ме изпрати в спалнята, но аз дочух разговора им. Този човек се канеше да ме продаде на мъжете. Те щяха да ме скрият на борда на товарен кораб и да ме отведат в Япония, за да работя в някакъв бар. Изпаднах в паника, скочих от балкона и се втурнах да търся помощ.
Попаднах на един мъж, който беше дошъл за кратко в Сидни. Обясних му ситуацията с надеждата, че ще ми даде малко пари. Вместо това той ме покани да отида с него там, където беше отседнал, за да се изкъпя и нахраня. В крайна сметка нещата се развиха така, че аз никога не си тръгнах. Година по–късно вече бяхме женени.
КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:
Когато започнах да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова, изпитах най–различни чувства. Бях разгневена, когато научих, че Сатана е източникът на злото. Винаги ми бяха казвали, че Бог ни кара да страдаме. Почувствах голямо облекчение, когато разбрах, че той не наказва хората
в някакъв огнен ад — нещо, което ме беше ужасявало, откакто се помня.Силно впечатление ми направи това, че Свидетелите оставяха Библията да ги ръководи при вземането на решения. Те наистина живееха според вярата си. Поради трудния ми характер не им беше лесно да изучават с мене. Но независимо какво казвах или правех, Свидетелите се отнасяха към мене с любов и уважение.
Най–трудно обаче ми беше да се преборя с чувството си за малоценност. Мразех се и това продължи дълго след като се покръстих и станах Свидетелка на Йехова. Обичах Йехова, но бях убедена, че той не би могъл да обича някого като мене.
Повратният момент обаче дойде около 15 години след покръстването ми. По време на един доклад в Залата на Царството на Свидетелите на Йехова докладчикът прочете Яков 1:23, 24. В тези стихове Божието Слово е сравнено с огледало, в което можем да се видим така, както ни вижда Йехова. Зачудих се дали начинът, по който аз гледам на себе си, е различен от възгледа на Йехова за мене. Първоначално отхвърлих тази мисъл. Все още смятах, че не мога да очаквам Йехова да ме обича.
Няколко дни по–късно прочетох един стих, който промени живота ми — Исаия 1:18. Там Йехова казва: „Елате сега, нека да поправим отношенията помежду си ... Ако греховете ви са като аленочервено платно, ще станат бели като сняг.“ Сякаш Йехова ми казваше: „Ела, Вики, нека да поправим отношенията помежду си. Познавам те и знам какви са греховете ти. Но знам какво е и сърцето ти и те обичам.“
Тази нощ не можах да мигна. Все още се съмнявах, че Йехова ме обича, но започнах да мисля за Исусовата изкупителна жертва. Изведнъж проумях, че дълго време Йехова търпеливо ми показваше по различни начини, че ме обича. А аз сякаш му отвръщах: „Твоята любов не е достатъчно голяма, за да обхване и мене. Жертвата на твоя Син не е достатъчна, за да покрие моите грехове.“ Сякаш непрекъснато връщах на Йехова жертвата. Но когато най–накрая започнах да размишлявам за дара на откупа, почувствах, че Йехова ме обича.
КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА:
Радвам се на чист и пълноценен живот. Бракът ми се подобри и съм щастлива, че мога да използвам преживяванията си, за да помагам на другите. С всеки изминал ден се приближавам до Йехова!
„Това беше отговорът на молитвата ми“ — СЕРГЕЙ БОТАНКИН
-
ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1974
-
СТРАНА: РУСИЯ
-
ТОЙ БИЛ ЗАПАЛЕН ПОЧИТАТЕЛ НА ХЕВИМЕТЪЛА
МОЕТО МИНАЛО:
Роден съм във Воткинск, родният град на известния композитор Пьотр Илич Чайковски. Семейството ми беше бедно. Баща ми беше добър човек, но пиеше много, което създаваше напрежение вкъщи.
Не бях силен ученик и с течение на годините развих комплекс за малоценност. Странях от другите и не се доверявах на никого. Особено много се притеснявах в училище.
Например, когато ме изпитваха, ми беше трудно да обясня основни неща, които иначе знаех. След като завърших осми клас, в бележника ми пишеше: „Няма богат речник и не може да изразява мислите си.“ Тези думи ме съкрушиха и чувството ми за малоценност се задълбочи. Чудех се какъв е смисълът на моя живот.Като младеж започнах да пия алкохол. В началото пиенето ми доставяше удоволствие. Но когато пиех повече, съвестта ми ме измъчваше. Животът ми изглеждаше безсмислен. Обзе ме такова отчаяние, че дни наред не излизах от къщи. Дори мислех дали да не сложа край на живота си.
Като навърших 20 години, открих нов, но временен източник на утеха — хевиметъла. Тази музика ми вдъхна живот и се сприятелих с други нейни почитатели. Пуснах си дълга коса, продупчих си ушите и се обличах като музикантите, на които се възхищавах. Постепенно станах безразсъден и агресивен и често се карах със семейството си.
Смятах, че хевиметълът ще ме направи щастлив, но се случваше точно обратното. Ставах друг човек! А когато научавах лоши неща за музикалните звезди, които харесвах, се чувствах предаден.
Вече сериозно обмислях възможността да сложа край на живота си. Спираше ме само мисълта как това ще се отрази на майка ми. Тя силно ме обичаше и беше направила много за мене. Непрестанно се измъчвах! Не ми се живееше, но и нямах смелост да извърша самоубийство.
За да се разсея, започнах да чета руска класическа литература. Главният герой в един разказ беше решил да посвети живота си на църквата. Изведнъж изпитах непреодолимо желание да направя нещо за Бога и за другите хора. Излях сърцето си в молитва към Бога — нещо, което не бях правил никога преди това. Помолих го да ми покаже как мога да водя смислен живот. Докато се молех, почувствах огромно облекчение. Но още по–смайващо беше онова, което стана после. Само два часа по–късно една Свидетелка на Йехова почука на вратата ми и ми предложи библейско изучаване. Това беше отговор на молитвата ми и началото на моя нов и щастлив живот.
КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:
Макар че ми беше изключително трудно, изхвърлих всичко, свързано с хевиметъла. Но дълго време не можех да забравя някои песни. Когато минавах покрай заведение, от което се чуваше хевиметъл, веднага се сещах за миналото си. Не исках да смесвам неприятните си спомени с хубавите мисли, които пускаха корен в ума и сърцето ми. Затова съзнателно избягвах подобни места. Когато се изкушавах да размишлявам за миналото, се молех горещо на Бога. Молитвата ми помогна да изпитам „мира от Бога, който превъзхожда всяка мисъл“. (Филипяни 4:7)
От своето изучаване на Библията разбрах, че християните имат отговорността да споделят вярванията си с другите. (Матей 28:19, 20) Бях напълно убеден, че това не е по силите ми. Същевременно онова, което научавах, ми носеше голяма радост и вътрешен мир. Знаех, че много хора се нуждаят от тези истини. Въпреки че се страхувах, започнах да споделям с другите библейското познание. За моя голяма изненада това засили самоуважението ми и укрепи вярата ми.
КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ:
Днес имам щастлив брак. Освен това се радвам, че успях да помогна на различни хора да научат за Библията, включително на сестра ми и майка ми. Откакто служа на Бога и помагам на другите да го опознаят, животът ми придоби истински смисъл.