Подражавай на вярата им

Той получил утеха от своя Бог

ИЛИЯ бягал в дъжда под смрачаващото се небе. Оставал му дълъг път, преди да стигне до Йезраел. Въпреки това този възрастен мъж бягал неуморно, защото „ръката на Йехова“ била върху него. Силата, която чувствал, не можела да се сравни с нищо, което бил изпитвал до този момент. Той дори изпреварил колесницата на цар Ахав! (3 Царе 18:46)

Цар Ахав останал далече зад бягащия мъж. Представи си как капките дъжд се стичали по лицето на Илия, докато той размишлявал за най–забележителния ден в своя живот. Несъмнено това била славна победа за Бога на Илия, Йехова, и за истинското поклонение. Далече зад него, изгубени в мрака и бурята, останали възвишенията на планината Кармил, където Йехова използвал Илия, за да нанесе удар върху поклонението на Ваал по могъщ и чудодеен начин. Стотици пророци на Ваал били изобличени като зли измамници и с право били убити. След това Илия се помолил на Йехова да сложи край на сушата, обхванала земята в продължение на три години и половина. И наистина заваляло! * (3 Царе 18:46)

Докато Илия бягал по дългия трийсет километра кален път към Йезраел, вероятно мислел, че най–накрая нещо ще се промени. След всичко, което видял, Ахав би трябвало да изостави поклонението на Ваал, да ограничи властта на своята царица Йезавел и да спре преследването на служителите на Йехова.

Когато нещата се развиват в наша полза, е нормално надеждите ни да нараснат. Може да си представяме, че обстоятелствата ни ще продължат да се подобряват и че нашите най–тежки проблеми са зад гърба ни. Не бива да се учудваме, ако Илия е мислел по този начин, тъй като той бил „човек като всички нас“. (Яков 5:17) Но в действителност проблемите на Илия съвсем не били свършили. Всъщност само след броени часове той щял да бъде толкова изплашен и отчаян, че щял да иска да умре. Какво се случило? И как Йехова помогнал на своя пророк да укрепи вярата и смелостта си? Нека видим.

Неочакван обрат на събитията

Дали когато стигнал в двореца си в Йезраел, Ахав показал, че се е променил, че е станал по–духовен човек? За него четем: „Ахав разказа на Йезавел за всичко, което направи Илия, и за това как уби с меч всички пророци.“ (3 Царе 19:1) Обърни внимание, че Ахав не споменал нищо за Бога на Илия, Йехова. Ахав гледал на чудодейните събития, които се случили през деня, по плътски начин, като дело на Илия. Ясно личи, че той не се научил да уважава Йехова Бог. А как реагирала злата Йезавел?

Тя била бясна! Изпълнена с ярост, Йезавел изпратила послание до Илия: „Нека боговете ми причинят това и това и да добавят още към него, ако утре по това време  не направя с душата ти онова, което стана с душата на всеки един от тях!“ (3 Царе 19:2) Това била смъртна заплаха. Всъщност Йезавел се заклела, че самата тя ще умре, ако Илия не бъде убит на следващия ден като отмъщение за смъртта на пророците на Ваал. Представи си само, в дъждовната нощ Илия бил събуден от сън в скромната си стая в Йезраел, за да чуе ужасното послание, донесено от пратеника на царицата. Как реагирал той?

Обзет от отчаяние и страх

Ако Илия се е надявал, че войната срещу поклонението на Ваал е приключила, то в този момент надеждите му били разбити. Йезавел била непоправима. Много от верните сътрудници на Илия вече били убити по нейна заповед и изглежда той бил следващият. Библията ни казва: „Той се изплаши.“ Дали Илия си представил ужасната смърт, която Йезавел му била приготвила? Ако е продължил да мисли за това, не е чудно, че смелостта му отслабнала. Какъвто и да бил случаят, Илия ‘побягнал, за да спаси душата си’, или живота си. (3 Царе 18:4; 19:3)

Илия не бил единственият верен служител на Бога, който бил обхванат от страх в даден момент от живота си. Години след това апостол Петър бил обзет от подобни чувства. При един случай Исус ходел по водата и дал на Петър силата да направи същото. Но „виждайки силната буря“, апостолът изгубил смелостта си и започнал да потъва. (Матей 14:30) Случилото се с Илия и Петър ни учи на ценен урок. Ако искаме да запазим смелостта си, не бива да оставяме ума ни да се съсредоточава върху неща, които ни плашат. По–скоро трябва да мислим за Източника на нашата надежда и сила.

„Достатъчно!“

Изпълнен със страх, Илия избягал 150 километра на югозапад в град Вирсавее, който се намирал близо до южната граница на Юда. Той оставил своя слуга там и тръгнал сам към пустинята. От повествованието научаваме, че отишъл „на един ден път разстояние“, като вероятно тръгнал още при изгрева на слънцето, без да носи каквото и да било със себе си. Изплашен и отчаян, той с усилия крачел по прашния и каменист терен в изгарящата жега. Когато ослепителният диск на слънцето започнал да почервенява и да се скрива зад хоризонта, силите на Илия свършили. Изтощен, той седнал под един храст — единственото нещо, което  можело да му послужи за подслон в тази пуста местност. (3 Царе 19:4)

В отчаянието си Илия се помолил на Бога, искайки да умре. Той казал: „Не съм по–добър от своите прадеди.“ Пророкът знаел, че прадедите му са пръст и че костите им са в гроба. Те не можели да помогнат на когото и да било. (Еклисиаст 9:10) Илия се чувствал също толкова безполезен. Не е чудно, че извикал към Бога: „Достатъчно!“ Той явно не виждал причина да живее.

Трябва ли да ни изненадва фактът, че един служител на Бога е обзет от такова отчаяние? Не непременно. Библията споменава и други верни на Бога мъже и жени, които са се чувствали толкова потиснати, че са искали да умрат. Някои от тях са Ревека, Яков, Моисей и Йов. (Битие 25:22; 37:35; Числа 11:13–15; Йов 14:13)

Тъй като днес живеем в „особено тежки времена“, не е учудващо, че много хора, дори верни служители на Бога, понякога се чувстват обезсърчени. (2 Тимотей 3:1) Ако и ти изпитваш такива мъчителни чувства, следвай примера на Илия. Излей сърцето си пред Йехова, който е „Богът на всяка утеха“. (2 Коринтяни 1:3) Дали Йехова утешил Илия?

Йехова подкрепил своя пророк

Как според тебе се чувствал Йехова, докато гледал от небето своя скъп пророк да лежи под храста и да се моли да умре? Не е нужно да гадаем. След като Илия заспал, Йехова изпратил при него един ангел. Ангелът внимателно събудил пророка, като го докоснал, и му казал: „Стани и яж.“ Илия послушал ангела, който поставил до него скромно ястие от пресен топъл хляб и вода. Дали Илия благодарил на ангела? Не знаем това. В повествованието се казва само, че пророкът ял, пил и отново заспал. Дали бил твърде омаломощен, за да говори? Какъвто и да бил случаят, ангелът събудил Илия втори път, вероятно на разсъмване, и още веднъж го подканил „Стани и яж“, след което добавил забележителните думи „защото те чака тежък път“. (3 Царе 19:5–7)

Благодарение на Бога ангелът знаел накъде ще тръгне Илия. Той също знаел, че пътуването ще е трудно и че пророкът няма да се справи със собствени сили. Колко утешителна е мисълта, че служим на Бог, който знае целите и ограниченията ни по–добре от самите нас! (Псалм 103:13, 14) Каква полза извлякъл Илия от храната, която изял?

В Библията четем: „Той стана, яде и пи, и като събра сили от тази храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи чак до Хорив, планината на истинския Бог.“ (3 Царе 19:8) Подобно на Моисей, който живял шест века преди него, и подобно на Исус, който живял десет века след него, Илия постел в продължение на четирийсет дни и четирийсет нощи. (Изход 34:28; Лука 4:1, 2) Храната не премахнала проблемите на Илия, но му помогнала по чудодеен начин. Представи си само, този възрастен мъж вървял из пустинята ден след ден, седмица след седмица, повече от месец и половина!

Йехова помага и на служителите си днес, но не с чудодейна физическа храна, а по един още по–важен начин. Той ги подкрепя в духовно отношение. (Матей 4:4) Познанието за Бога, което получаваме от неговото Слово и основаните на Библията издания, ни поддържа духовно. Тази духовна  храна няма да премахне проблемите ни, но може да ни помогне да издържим, което в противен случай би било невъзможно. Също така благодарение на нея можем да получим „вечен живот“. (Йоан 17:3)

Илия изминал близо 320 километра, докато стигнал до планината Хорив, където много преди това чрез един ангел Йехова Бог се явил пред Моисей в горящия храст и след време сключил договора на Закона с народа на Израил. Там Илия се подслонил в една пещера.

Как Йехова утешил и укрепил своя пророк

На Хорив „словото на Йехова“, явно предадено чрез един ангел, отправило към пророка следния въпрос: „Какво правиш тук, Илия?“ Въпросът вероятно бил зададен по любезен начин, защото Илия сметнал това за покана да излее чувствата си. Той направил именно това, като казал: „Бях много ревностен за Йехова, Богът на небесните войнства, защото синовете на Израил оставиха твоя договор, разрушиха твоите олтари и убиха с меч твоите пророци. Само аз останах, а сега и моята душа искат да вземат.“ (3 Царе 19:9, 10) Думите на Илия разкриват най–малко три причини за неговото отчаяние.

Първо, Илия смятал, че извършената от него работа била напразна. Въпреки че дълги години бил „много ревностен“ в службата за Йехова, като поставял неговото свято име и поклонение преди всичко, обстоятелствата на Илия сякаш само се влошили. На израилтяните им липсвала вяра и се бунтували срещу Бога, а поклонението на фалшиви богове било широко разпространено. Второ, Илия се чувствал самотен. Той казал „Само аз останах“, мислейки, че е единственият от народа, който продължавал да служи на Йехова. Трето, той бил обзет от страх. Много от останалите пророци вече били убити и Илия бил убеден, че това ще се случи и с него. Вероятно не му било лесно да признае своите чувства, но той не позволил на гордостта или неудобството да му попречат в това отношение. Като излял сърцето си в молитва към Бога, той оставил чудесен пример за всички нас. (Псалм 62:8)

Как откликнал Йехова на страховете и притесненията на Илия? Ангелът казал на Илия да застане на входа на пещерата. Той се подчинил, без да знае какво предстои. Изведнъж задухал силен вятър! Той трябва да е предизвикал оглушителен тътен, защото бил толкова силен, че разцепвал планините и разбивал скалите. Представи си как Илия се опитвал да предпази лицето си със своята тежка дреха от козина, докато вятърът свистял наоколо. След това земетресение разтърсило земята. Илия се опитвал с всички сили да се  задържи на краката си, докато планината се надигала и люлеела. Той едва се бил съвзел, когато се появил силен огън, който го принудил да се отдръпне от входа на пещерата, за да се предпази от изгарящата топлина. (3 Царе 19:11, 12)

След всяко от тези забележителни явления повествованието ни напомня, че Йехова ‘не бил в тях’. Илия знаел, че Йехова не е някакво измислено природно божество, като Ваал например, който бил почитан от поклонниците си като „Ездача на облаците“, или онзи, който дава дъжд. Йехова е истинският Източник на вдъхващите страх природни сили, но също така е много по–велик от всичко, което е създал. Дори физическите небеса ‘не могат да го поберат’! (3 Царе 8:27) Как всичко това повлияло на Илия? Спомни си неговите страхове. С помощта на такъв Бог като Йехова, който разполага с огромна сила, Илия нямал причина да се страхува от Ахав и Йезавел! (Псалм 118:6)

След огъня обстановката се успокоила и се чул „тих и спокоен глас“. Той подканил Илия отново да излее чувствата си. Пророкът споделил притесненията си втори път. * Вероятно това му донесло допълнително облекчение. Но несъмнено Илия получил дори още по–голяма утеха от онова, което този „тих и спокоен глас“ му казал после. Йехова уверил пророка, че му е много полезен. В какъв смисъл? Бог разкрил какво възнамерява да направи в бъдеще с поклонението на Ваал в Израил. Ясно е, че работата на Илия не била напразна, защото Божието намерение напредвало към изпълнението си. Разбираме, че Илия продължавал да бъде част от намерението на Йехова, тъй като той го изпратил обратно, като му дал конкретни напътствия. (3 Царе 19:12–17)

А какво да кажем за самотата, която изпитвал Илия? Йехова направил две неща по този въпрос. Първо, той казал на Илия да помаже Елисей като пророк, който щял да го наследи. Този по–млад мъж щял да бъде сътрудник и помощник на Илия в продължение на много години. Само каква утеха донесло това на верния пророк! Второ, Йехова разкрил нещо вълнуващо: „Оставил съм седем хиляди души в Израил — всички, които не паднаха на колене пред Ваал и които не го целунаха с устата си.“ (3 Царе 19:18) Илия съвсем не бил сам. Несъмнено новината, че хиляди верни хора са отказали да се покланят на Ваал, стоплила сърцето му. В тези мрачни времена те се нуждаели от вярната служба на Илия и от примера му на непоклатима лоялност спрямо Йехова. Илия трябва да е бил много развълнуван да чуе тези думи чрез пратеника на Йехова, ‘тихият и спокоен глас’. За Илия сякаш говорел самият Бог.

Подобно на Илия може да сме изпълнени със страхопочитание от могъщите природни сили, които наблюдаваме в творението. Всичко, което ни заобикаля, разкрива силата на Създателя. (Римляни 1:20) Йехова е готов да използва безграничната си сила в полза на своите верни служители. (2 Летописи 16:9) Но Бог ни говори най–вече чрез страниците на своето Слово, Библията. (Исаия 30:21) В известен смисъл Божието Слово е като този „тих и спокоен глас“. Чрез него днес Йехова ни ръководи, поправя, насърчава и уверява в любовта си.

Дали Илия приел насърчението, което получил от Йехова на планината Хорив? Несъмнено! Скоро верният пророк отново се заел с дейността си и смело се изправил срещу фалшивото поклонение. Ако като Илия приемем присърце вдъхновените думи на Бога, „утехата от Писанието“, ще можем да подражаваме на неговата вяра. (Римляни 15:4)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 19]

Йехова щедро благославял Илия в добри и в лоши времена

[Снимка на страница 20]

Когато бил обзет от дълбоко отчаяние, Илия излял сърцето си пред Йехова

[Снимка на страница 21]

Йехова използвал огромната си сила, за да насърчи и утеши Илия