Приближи се до Бога

Когато „съкрушеното и разбито сърце“ търси прошка

2 ЦАРЕ 12:1–14

ВСИЧКИ ние много пъти грешим. Колкото и да съжаляваме, може да се питаме: „Дали Бог чува искрените ми молитви на разкаяние? Дали ще ми прости?“ Утешаващо е да знаем това, което учи Библията — Йехова не оправдава греха, но е готов да прости на разкайващия се грешник. Тази истина ясно личи от случилото се с Давид, царят на древния Израил. За това четем във 2 Царе, 12 глава.

Нека си представим каква била ситуацията. Давид извършил сериозни грехове. Той прелюбодействал с Витсавее и тъй като не успял да скрие греха си, уредил съпругът ѝ да бъде убит. Давид не казал на никого за греховете си и няколко месеца се преструвал на невинен. Йехова обаче наблюдавал всичко. Той видял какво направил Давид. Но също знаел, че Давид може да се разкае искрено. (Притчи 17:3) Какво щял да направи Йехова?

Бог изпратил при Давид пророк Натан. (1 стих) Ръководен от светия дух, Натан се обърнал към царя. Той знаел, че трябва внимателно да подбере думите си. Как можел да вдигне покривалото на самозаблудата и да накара Давид да осъзнае колко сериозни били греховете му?

За да попречи на Давид да започне да се оправдава, Натан му разказал една история, която несъмнено щяла да докосне сърцето на царя, тъй като преди бил пастир. В нея се говорело за двама мъже — единият богат, а другият беден. Богатият имал „много овце и много говеда“, а бедният имал само „едно малко женско агънце“. Един мъж дошъл на гости на богаташа, затова той искал да му приготви нещо за ядене. Но вместо да заколи една от своите овце, той взел единственото агънце на бедния човек. Явно Давид помислил, че тази история е истинска, тъй като разгневено извикал: „Онзи, който е извършил това, заслужава да умре!“ * Защо? Давид обяснил: „Защото не е проявил състрадание.“ (2–6 стих)

Притчата, която разказал Натан, постигнала целта си. Всъщност Давид сам посочил вината си. Тогава Натан му казал директно: „Ти си този човек!“ (7 стих) Тъй като Натан говорел от името на Бога, е ясно, че с постъпките си Давид засегнал лично Йехова. Нарушавайки Божиите закони, Давид показал липса на уважение към Онзи, който е дал тези закони. Бог казал: „Ти ме презря.“ (10 стих) Сърцето на Давид било докоснато от строгото порицание и той признал: „Съгреших срещу Йехова.“ Тогава Натан уверил Давид, че Йехова му прощава, но Давид трябвало да понесе последствията от своите действия. (13 и 14 стих)

След като грехът му бил разкрит, Давид записал думите, които днес можем да прочетем в 51 псалм. В него той излял чувствата си, споделяйки колко дълбоко се разкайва. Със своите грехове Давид показал презрение към Йехова. Но когато получил прошката на Бога, разкайващият се цар могъл да каже: „Съкрушеното и разбито сърце, Боже, ти няма да презреш.“ (Псалм 51:17) Едва ли има други думи, които могат да вдъхнат по–голяма увереност на един разкайващ се грешник, търсещ милост от Йехова.

[Бележка под линия]