Докъде на изток може да са стигнали първите мисионери?

ПО–МАЛКО от трийсет години след смъртта на Исус апостол Павел писал, че добрата новина се проповядвала на „цялото творение“ под небесата. (Колосяни 1:23) Думите на Павел не бива да бъдат приемани буквално, сякаш всеки човек, който живеел по онова време, бил чул добрата новина. И все пак разбираме ясно мисълта на апостола — християнските мисионери проповядвали по целия познат дотогава свят.

Но докъде вероятно стигнали те? Писанието ни разкрива, че благодарение на морските търговски пътища Павел имал възможността да разшири проповедната си дейност на запад, като стигнал чак до Италия. Този смел мисионер искал също да проповядва и в Испания. (Деяния 27:1; 28:30, 31; Римляни 15:28)

Какво можем да кажем обаче за противоположната посока? Докъде на изток стигнали първите християнски евангелизатори? Не знаем това със сигурност, понеже Библията не посочва нищо по този въпрос. Но може би ще се изненадаш да научиш колко далече стигали през първи век търговските пътища между Средиземно море и Ориента. Съществуването на тези пътища показва, че в миналото имало добри възможности да се пътува на изток.

Наследството на Александър

При своите завоевателни походи на изток Александър Велики преминал през Вавилония и Персия и стигнал чак до Пенджаб в северна Индия. Благодарение на тези походи гърците опознали бреговете, простиращи се между устието на река Ефрат в Персийския залив и устието на река Инд в северната част на Индийския океан.

 Скоро след това в Гръцката империя започнали да се внасят през Червено море подправки и благоухания, донесени отвъд Индийския океан. Отначало с тези стоки търгували единствено индийските и арабските търговци. Но когато Птолемеите, които управлявали Египет, разкрили тайната на мусонните ветрове, те също започнали да използват търговските пътища през Индийския океан.

В този океан от май до септември ветровете духат устойчиво от югозапад, като помагат на корабите в южната част на Червено море да плават или покрай южното крайбрежие на Арабия, или направо към южна Индия. Между ноември и март ветровете духат в противоположна посока, като така улесняват обратния път. Арабските и индийските мореплаватели се възползвали вече векове наред от познанието си за тези ветрове, за да плават от Индия до Червено море и обратно с кораби, натоварени с касия, канела, нард и пипер.

Морските пътища до Александрия и Рим

Когато римляните завладели земите, управлявани от приемниците на Александър, Рим станал основният пазар за ценните стоки от Изтока, които включвали слонова кост от Африка, тамян и смирна от Арабия, подправки и скъпоценни камъни от Индия и дори коприна от Китай. Корабите, които носели тези стоки, акостирали на две главни пристанища на египетския бряг на Червено море — Береника и Миос Хормус. И през двата града минавали кервани, които отивали към град Коптос, разположен на река Нил.

От Коптос стоките били пренасяни по река Нил, главният воден търговски път на Египет, до Александрия, където били натоварвани на кораби, плаващи за Италия и други места. До Александрия можело да се стигне и по един канал, който свързвал северната част на Червено море, близо до съвременния град Суец, с река Нил. Египет и морските му пристанища се намирали сравнително близо до земите, в които проповядвал Исус, и затова хората от тези места лесно можели да стигнат до Египет.

Гръцкият географ от първи век Страбон казва, че всяка година 120 александрийски търговски кораба отплавали от Миос Хормус за Индия. До днес се е запазил един наръчник по мореплаване по онези места от първи век, чийто автор вероятно бил египетски търговец, говорещ гръцки. Тази древна книга била предназначена да помага на търговците. Какво можем да научим от нея?

Този пътеводител, споменаван най–често с латинското си заглавие „Periplus Maris  Erythraei“ („Пътешествие из Еритрейско море“), описва морските пътища, които се простирали хиляди километри на юг от Египет чак до Занзибар. Като говори за източните земи, авторът споменава конкретни разстояния, места за хвърляне на котва, търговски средища и различни стоки. Той описва хората, живеещи по южното крайбрежие на Арабия, след това по западния бряг на Индия до Шри Ланка и оттам на север по източната граница на Индия чак до река Ганг. Имайки предвид точните и ярки описания в книгата, можем да направим заключението, че авторът е посещавал местата, за които пише.

Хора от Запада посещават Индия

В Индия търговците от Запада били наричани „явани“. Според гореспоменатата книга „Periplus“ през първи век те най–често пътували до град Музирис *, който се намирал близо до най–южната точка на Индия. Тези търговци са споменати в много тамилски поеми, написани през първите векове от нашата ера. В една поема се казва: „Красивите кораби на яваните идваха със злато и отплаваха с пипер, а Музирис се изпълваше с глъч.“ В друга поема един принц от южна Индия бива насърчаван да пие от ароматното вино, донесено от яваните. Някои от западните стоки, които веднага се наложили на пазара в Индия, били стъклените съдове, металите, коралите и текстилните изделия.

Археолозите са открили много доказателства за вноса на западни стоки в Индия. Например в Арикамеду на югоизточния бряг на Индия били открити парчета от римски кани за вино и чинии, които носят печатите на грънчари от Арецо (централна Италия). Един писател казва: „Въображението на съвременния изследовател неминуемо се разпалва, когато под наносите по брега на Бенгалския залив открие чирепи, върху които се четат имената на майстори, чиито пещи се намирали в покрайнините на Арецо.“ Друго потвърждение за търговията между Средиземно море и Индия са многобройните златни и сребърни римски монети, намерени в южна Индия. Повечето от тези монети датират от първи век и носят образите на римските императори Август, Тиберий и Нерон.

Възможно е римляните да са създали търговски колонии в южна Индия, за което подсказва една древна карта, от която до днес се е запазило едно средновековно копие. Смята се, че на тази карта, позната като Певтингеровата карта, е изобразена Римската империя през първи век, и на нея е означен един храм на Август в Музирис. В  книгата „Търговията на Рим с Изтока — международна търговия и имперска политика от 31 г. пр.н.е. до 305 г. от н.е.“ се казва: „Такава сграда можело да бъде построена единствено от поданици на Римската империя, вероятно от римляни, които живеели в Музирис или прекарвали значителна част от времето си там.“

В римските хроники се споменават най–малко три посещения на пратеници от Индия в Рим по време на управлението на Август (27 г. пр.н.е.–14 г. н.е.). След едно изследване във връзка с това се установило, че „тези посещения имали важна дипломатическа цел“, а именно да се вземе решение къде да се осъществява търговията между хора от различни земи, къде да бъдат наложени данъци, къде могат да живеят чужденците и относно други въпроси.

Следователно пътуванията между Средиземно море и Индия през първи век не били нещо рядко или необичайно. Един християнски мисионер лесно можел да се качи на кораб в северната част на Червено море и да отиде в Индия.

Дали мисионерите пътували и отвъд Индия?

Трудно е да се определи докъде на изток стигнали средиземноморските търговци и другите пътешественици, както и кога за първи път достигнали някои места. Смята се обаче, че през първи век някои хора от Запада вече били пътували чак до Тайланд, Камбоджа, Суматра и Ява.

Книгата „Хоу Хан шу“ („Хроники на късната династия Хан“), която обхваща периода от 23 до 220 г., посочва датата на едно такова пътуване. През 166 г. един пратеник на Андун, царят на Дачин, пристигнал в китайския двор, за да плати данък на император Хуан Ти. С името Дачин китайците наричали Римската империя, а Андун изглежда е китайската дума за Антонин, фамилното име на Марк Аврелий, римският император по онова време. Историците предполагат, че това не било официално посещение, а просто един опит от страна на предприемчивите търговци от Запада да получават коприна направо от Китай вместо чрез посредници.

Но нека се върнем на въпроса в началото на тази статия „Докъде на изток древните кораби може да са отвели първите християнски мисионери?“. Дали до Индия, или по–далече? Не можем да кажем със сигурност. Но несъмнено християнското послание било толкова широко разпространено, че апостол Павел с основание могъл да каже, че то „дава плод и расте в цял свят“, тоест до най–отдалечените краища на познатия по онова време свят. (Колосяни 1:6)

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 22]

Недоволството на един император

През 22 г. римският император Тиберий изразил недоволството си от разточителството на своите сънародници. Поради безразсъдния стремеж на римляните към материални удобства и невъздържаното желание на знатните римлянки за бижута, богатството на неговата империя било прахосвано, като било предавано в ръцете на „чужди или вражески народи“. Римският историк Плиний Стари (23–79 г.) също бил възмутен от това разхищение. Той писал: „Според изчисленията всяка година в Индия, Серика и Арабския полуостров се стичат най–малко сто милиона сестерции * от нашата империя. Ето колко скъпо плащаме за своя разкош и за своите жени.“

[Бележка под линия]

[Източник]

Museo della Civiltà Romana Roma; Todd Bolen/Bible Places.com

[Блок/Снимка на страница 23]

Откъде търговците вземали стоките си?

Исус говорел за „пътуващ търговец, който търси хубави бисери“. (Матей 13:45) Книгата Откровение също споменава „земните търговци“, които търгували със скъпоценни камъни, коприна, благоуханно дърво, слонова кост, канела, благоухания и кардамон. (Откровение 18:11–13) Тези стоки можели да бъдат намерени на места, разположени покрай търговските пътища на изток от Палестина. Ароматната дървесина, като например сандаловото дърво, била доставяна от Индия. Бисери, чиято стойност се равнявала на тази на скъпоценните камъни, можело да се намерят в Персийския залив, в Червено море и според автора на „Periplus“ в околностите на Музирис и на остров Шри Ланка. Бисерите с най–добро качество и най–висока стойност вероятно били тези от Индийския океан.

[Карта на страници 20, 21]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Някои от търговските пътища, които през първи век свързвали Рим с Азия

Арецо

Рим

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

АФРИКА

Александрия

ЕГИПЕТ

Коптос

р. Нил

Миос Хормус

Береника

Занзибар

Червено море

Йерусалим

АРАБИЯ

р. Ефрат

ВАВИЛОНИЯ

Персийски залив

ПЕРСИЯ

↓ Североизточен мусон

↑ Югозападен мусон

р. Инд

ПЕНДЖАБ

р. Ганг

Бенгалски залив

ИНДИЯ

Арикамеду

Музирис

ШРИ ЛАНКА

ИНДИЙСКИ ОКЕАН (ЕРИТРЕЙСКО МОРЕ)

КИТАЙ

ИМПЕРИЯ НА ХАН

ТАЙЛАНД

КАМБОДЖА

ВИЕТНАМ

о. Суматра

о. Ява

[Снимка на страница 21]

Макет на римски товарен кораб

[Източник]

Кораб: Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.