1. а) Защо днес е изключително важно да воюваме срещу Сатана? б) Откъде знаем, че е възможно да спечелим битката срещу Сатана?

 САТАНА воюва срещу помазания остатък и „другите овце“. (Йоан 10:16) Целта му е да погълне колкото се може повече служители на Йехова през краткото време, което му остава. (Прочети Откровение 12:9, 12.) Но ние можем да спечелим битката срещу Сатана! В Библията се казва: „Противопоставете се на Дявола и той ще побегне от вас.“ (Як. 4:7)

2, 3. а) Как идеята, че Сатана не съществува, всъщност подкрепя целта му? б) Откъде знаем, че Сатана е реална личност?

² Мнозина гледат с насмешка на факта, че Сатана съществува. Те смятат, че той и демоните са измислени герои от романите, филмите на ужасите и видеоигрите. Според тях никой разумен човек не вярва в зли духове. Дали Сатана се притеснява от това, че хората смятат него и демоните за измислица? Ни най–малко! Всъщност за него е по–лесно да заслепи умовете на онези, които не вярват в съществуването му. (2 Кор. 4:4) Идеята, че не съществуват духове, е един от многото методи, чрез които Сатана мами хората.

 ³ Като служители на Йехова, ние не сме измамени. Знаем, че Дяволът е реална личност, защото именно той говорил с Ева чрез една змия. (Бит. 3:1–5) Той също подложил под съмнение подбудите на Йов пред Йехова. (Йов 1:9–12) Сатана се опитал да изкуши Исус. (Мат. 4:1–10) След установяването на Божието Царство през 1914 г. Дяволът започнал „да воюва“ срещу помазания остатък. (Откр. 12:17) Тази битка продължава и Сатана се опитва да разруши вярата на остатъка от помазаните и на „другите овце“. За да спечелим битката, трябва да застанем срещу Сатана, твърди във вярата. В тази статия ще обсъдим три начина, по които можем да правим това.

4. Как Сатана показал, че е изпълнен с гордост?

⁴ Сатана изобщо не е смирен. Този зъл ангел дръзнал да оспори правото на Йехова да управлява и се опитал да накара другите да му се покланят. Той е самото олицетворение на гордостта и високомерието. Следователно един начин, по който можем да се борим срещу Сатана, е като отхвърляме гордостта и развиваме смирение. (Прочети 1 Петър 5:5.) Но какво е гордост? Дали винаги е лошо да си горд?

5, 6. а) Винаги ли гордостта е нещо лошо? Обясни. б) Кога гордостта може да е опасна и кои библейски примери разкриват това?

⁵ Според един речник да си горд, означава да имаш „чувство за собствено достойнство и самоуважение“, както и да изпитваш „удовлетворение, когато ти или близките ти направите нещо добро или притежавате нещо добро“. Това не е погрешно. Апостол Павел казал на солунците: „Ние се гордеем с вас сред сборовете на Бога заради вашата издръжливост и вяра във всички преследвания и трудности, които понасяте.“ (2 Сол. 1:4) Така че да се радваме на онова, което другите правят, и да се гордеем до известна степен със себе си, може да е полезно. Не е нужно да се срамуваме от семейството си, от произхода си или от мястото, където сме израснали. (Деян. 21:39)

⁶ От друга страна, има и гордост, която може да развали взаимоотношенията ни с другите и да разруши приятелството ни с Йехова. Тази гордост може да ни кара да недоволстваме и да отхвърляме съветите, вместо смирено да ги приемаме. (Пс. 141:5) Този вид гордост се определя като „прекалено голямо самочувствие“ или „високомерие, проявявано от хора, които, често неоснователно, се смятат за по–добри от другите“. Йехова ненавижда подобна гордост. (Езек. 33:28; Ам. 6:8) Но Сатана несъмнено се радва, когато хората подражават на неговото високомерие. Колко доволен трябва да е бил Сатана, когато Нимрод, фараонът и Авесалом станали жертва на гордостта със своето самохвалство! (Бит. 10:8, 9; Из. 5:1, 2; 2 Царе 15:4–6) Гордостта била причината и за греха на Каин. Той получил съвет лично от Бога, но бил прекалено горделив да приеме поправянето. Каин бил упорит, пренебрегнал Божието предупреждение и не се поколебал да извърши грях. (Бит. 4:6–8)

7, 8. а) Какво е расизъм и каква връзка има с гордостта? б) Обясни как гордостта може да разруши мира в сбора.

⁷ Днес човешката гордост е в основата на много проблеми. Например гордостта е пряко свързана с расизма. Според един речник расизмът се определя като „предразсъдъци или неприязън  спрямо хора от друга раса“ и „схващането, че хората от различни раси притежават различни качества и способности и че някои раси са по–висши или по–нисши от други“. Расизмът води до бунтове, войни и дори до масови убийства.

⁸ Разбира се, такива неща нямат място в християнския сбор. Въпреки това понякога гордостта може да породи спорове между събратя, които да излязат извън контрол. Очевидно това се случило с някои християни през първи век, на които Яков задал следния проницателен въпрос: „Откъде произлизат войните и битките между вас?“ (Як. 4:1) Наистина дълбоко вкоренените чувства на неприязън и превъзходство могат да повлияят на речта и действията ни и в резултат дълбоко да нараним другите. (Пр. 12:18) Ясно е, че гордостта може да разруши мира в сбора.

9. Как Библията ни помага да се борим с расизма и другите видове неуместна гордост? (Виж илюстрацията в началото.)

⁹ Ако сме склонни да мислим, че сме по–добри от другите, трябва да помним, че „всеки, който е горд в сърцето си, е отвратителен за Йехова“. (Пр. 16:5) Ще е добре също да анализираме как гледаме на хората от друга раса, националност или произход. Ако таим в себе си расова или национална гордост, пренебрегваме факта, че Бог е създал „от един човек всички човешки народи“. (Деян. 17:26) В този смисъл има само една раса, защото всички сме произлезли от един прародител, Адам. Затова е глупаво да вярваме, че някои раси са по–висши или по–нисши от други. Ако мислим по този начин, позволяваме на Сатана да разруши любовта и единството в християнския сбор. (Йоан 13:35) За да спечелим битката срещу Сатана, трябва да се пазим от всички видове неуместна гордост. (Пр. 16:18)

10, 11. а) Защо може да е лесно да развием любов към света? б) Как Димас показал, че обича света?

¹⁰ Сатана е „владетелят на този свят“ и упражнява контрол над него. (Йоан 12:31; 1 Йоан 5:19) Затова повечето неща, към които ни насърчава светът, са в противоречие с библейските стандарти. Разбира се, не всичко в света е лошо. Можем обаче да сме сигурни, че Сатана използва този свят, за да влияе на желанията ни и да ни изкушава да извършим грях. Освен това той иска да развием любов към света и да спрем да служим на Йехова. (Прочети 1 Йоан 2:15, 16.)

¹¹ Очевидно някои християни през първи век развили любов към света. Например Павел писал: „Димас ме изостави, тъй като обикна сегашния свят.“ (2 Тим. 4:10) Библията не посочва какво точно в света обикнал Димас, за да изостави Павел. Димас може да е смятал, че материалните неща са по–важни от духовните. Ако било така, той изгубил прекрасни привилегии в службата. Струвало ли си това? Можел ли светът да предложи на Димас нещо по–добро от благословиите, които щял да получи от Йехова като сътрудник на Павел? (Пр. 10:22)

12. Как можем да станем жертва на „измамливата сила на богатството“?

¹² Нещо подобно може да се случи и с нас. Като християни, имаме естественото желание да се грижим в материално отношение за себе си и за семейството си. (1 Тим. 5:8) Йехова иска да живеем добре и това се вижда от прекрасните условия, които той осигурил за Адам  и Ева. (Бит. 2:9) Но Сатана може да се възползва от желанията ни чрез „измамливата сила на богатството“. (Мат. 13:22) Мнозина смятат, че парите носят щастие или че материалните притежания са ключът към успеха. Това е пълна заблуда и ако мислим по този начин, може да загубим своето най–ценно притежание — приятелството си с Йехова. Исус предупредил последователите си: „Никой не може да е роб на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на богатството.“ (Мат. 6:24) Ако сме роби на богатството, вече сме спрели да служим на Йехова и точно това иска Сатана! Нека никога не позволяваме парите или материалните неща да разрушат приятелството ни с Йехова. За да се борим срещу Сатана, трябва да запазваме уравновесен възглед за материалните притежания. (Прочети 1 Тимотей 6:6–10.)

13. Как този свят създава погрешна представа за секса и брака?

¹³ Друг капан в света на Сатана е сексуалната неморалност. Днес мнозина смятат, че верността в брака и дори самият брак е нещо ограничаващо и старомодно. Например една известна актриса заявила следното: „Моногамията е невъзможна и за двата пола. Не познавам някого, който да е верен на партньора си или да иска това.“ Един актьор казал: „Не съм сигурен дали ни е вродено да сме с някого до края на живота си.“ Сатана трябва да е много щастлив, когато влиятелни личности не зачитат Божия дар на брака. Той подкопава тази уредба и не желае тя да има успех. Следователно, за да спечелим битката срещу Сатана, трябва да подкрепяме Божия възглед за брака.

14, 15. Как можем да бягаме от сексуалната неморалност?

¹⁴ Независимо дали сме женени, или не, трябва решително да избягваме всички форми на сексуалната неморалност. Лесно ли е това? В никакъв случай! Например, ако си младеж, може да чуваш как съучениците ти се хвалят със своите сексуални преживявания или че си разменят неприлични снимки, което на някои места се счита за разпространение на детска порнография. Библията казва: „Който върши блудство, съгрешава срещу собственото си тяло.“ (1 Кор. 6:18) Заразяването с предавани по полов път болести причинява много страдания и смърт. Повечето младежи, които са изгубили девствеността си, преди да се оженят, споделят, че съжаляват за това. Истината за сексуалната неморалност е много различна от онова, което представя развлекателната индустрия. Тя прокарва идеята, че нарушаването на Божиите закони не води до никакви последствия. Хората, които мислят по този начин, стават жертва на „измамната сила на греха“. (Евр. 3:13)

¹⁵ Какво можеш да направиш, ако си изкушен да извършиш сексуална неморалност? Признай слабостта си. (Рим. 7:22, 23) Моли се на Бога за сили. (Флп. 4:6, 7, 13) Избягвай ситуации, които могат да доведат до неморалност. (Пр. 22:3) И когато се появи изкушение, веднага го отхвърли. (Бит. 39:12)

16. Как реагирал Исус, когато бил изкушаван от Сатана, и какво научаваме от примера му?

¹⁶ Исус ни е оставил добър пример как да отхвърляме изкушенията. Той не  се подвел от обещанията на Сатана, дори не се замислил за тях. Вместо това той веднага отговорил: „Записано е.“ (Прочети Матей 4:4–10.) Исус познавал Божието Слово и това му помогнало да действа бързо и да цитира стихове, когато бил изкушаван. За да спечелим битката срещу Сатана, не бива да се поддаваме на изкушението да извършим сексуална неморалност. (1 Кор. 6:9, 10)

17, 18. а) С какви други оръжия разполага Сатана и защо това не бива да ни изненадва? б) Какво бъдеще очаква Сатана и как това те насърчава да издържаш?

¹⁷ Гордостта, материализмът и сексуалната неморалност са само три от оръжията на Сатана. Той притежава и много други. Например някои християни се сблъскват с противопоставяне от членове на семейството, присмех от съученици или дори правителствени забрани, наложени върху проповедната дейност. Това не ни изненадва, защото Исус предупредил последователите си: „Ще бъдете мразени от всички заради моето име, но който устои до края, ще бъде спасен.“ (Мат. 10:22)

¹⁸ Как можем да спечелим битката срещу Сатана? Исус казал на учениците си: „Чрез издръжливостта си ще придобиете душите си.“ (Лука 21:19) Никой не може да ни нанесе трайна вреда. Никой не може да ни отнеме скъпоценното приятелство с Бога, освен ако ние не го позволим. (Рим. 8:38, 39) Дори и смъртта на служителите на Бога не е победа за Сатана, защото Йехова ще ги възкреси! (Йоан 5:28, 29) От друга страна, Сатана го очаква мрачно бъдеще. След унищожението на неговата система той ще бъде хвърлен в бездната за 1000 години. (Откр. 20:1–3) В края на Хилядолетното управление на Исус, Сатана ще бъде „пуснат от затвора си“ за кратко, за да направи последен опит да заблуди съвършеното човечество. След това Дяволът ще бъде унищожен. (Откр. 20:7–10) Сатана е обречен, но не и ние! Застани срещу него, твърд във вярата. Ти можеш да спечелиш битката срещу Сатана!