Давид писал, че не бил „виждал праведен човек да бъде изоставен, нито потомците му да просят хляб“. Той могъл да каже това от личен опит, тъй като много пъти изпитвал грижите на Йехова. (Пс. 37:25) Но думите на Давид не означават, че служителите на Бога никога не са понасяли или няма да понасят лишения.

Понякога Давид се сблъсквал с много трудни обстоятелства. Един такъв случай бил, когато бягал от Саул. Запасите на Давид привършвали и той поискал хляб за себе си и хората, които го придружавали. (1 Царе 21:1–6) В тази ситуация Давид помолил за хляб. Но дори и в този критичен момент той знаел, че Йехова не го е изоставил. Всъщност никъде в Библията не четем, че Давид е трябвало да проси храна, за да преживее.

В Матей 6:33 Исус ни уверява, че Бог ще се погрижи за нуждите на верните си служители, които поставят интересите на Царството на първо място в живота си. Исус казал: „Тогава търсете първо царството и Божията праведност и всичко останало [включително храна, вода и облекло] ще ви бъде прибавено.“ Но той също посочил, че поради преследване неговите „братя“ може да изпитват глад. (Мат. 25:35, 37, 40) Апостол Павел бил един от тях. Понякога той понасял глад и жажда. (2 Кор. 11:27)

Йехова ни казва, че ще бъдем преследвани по различни начини. Той може да позволи да изпитваме лишения, докато помагаме да се даде отговор на обвиненията, отправени от Дявола. (Йов 2:3–5) Например някои от нашите събратя, които били изпращани в нацистки концентрационни лагери, се сблъсквали с опасности. Лишаването от храна бил един ужасен метод, който използвали противниците, за да пречупят лоялността на Свидетелите. Йехова не изоставил онези, които му останали верни. Той допуснал да бъдат подложени на това изпитание, така както допуска всички християни да изпитват различни трудности. Но без съмнение Йехова подкрепя онези, които страдат заради името му. (1 Кор. 10:13) Можем да помним думите от Филипяни 1:29: „Заради Христос ви беше оказана честта не само да вярвате в него, но и да страдате заради него.“

Йехова обещава да бъде със служителите си. Например в Исаия 54:17 се казва: „Нито едно оръжие, направено против тебе, няма да успее.“ Това и други подобни обещания ни уверяват, че Божият народ ще бъде защитаван като група. Като отделни личности обаче, християните може да понасят изпитания, дори до смърт.