Един интересен ням филм, озаглавен „Разходка по Маркет стрийт“, привлича вниманието на зрителите, тъй като показва какъв е бил животът в Сан Франциско (САЩ) в началото на XX век. Създателите на филма закрепили ръчно задвижвана камера за предната част на движещ се кабелен трамвай и я насочили към оживената улица. Във филма са заснети теглени от коне файтони и ранни модели автомобили, както и купувачи и вестникарчета, заети с ежедневните си задачи.

Това, което прави филма още по–трогателен, е вероятността той да е сниман през април 1906 г., точно преди земетресението и пожара на 18 април, които отнели живота на хиляди и почти унищожили тази част на града. Може би на някои от усмихнатите хора, уловени от камерата, им оставали само броени дни живот. Скот Майлс, който е потомък на един от създателите на филма, казва: „Гледам хората и си мисля, че изобщо не подозират какво ще ги сполети. Няма как да не им съчувстваш.“

Съществува забележителна прилика между случилото се тогава и положението в наши дни. И ние съчувстваме на хората около нас. Те вършат ежедневните си задължения, без да знаят какво бедствие предстои съвсем скоро — унищожението на тази система и на начина им на живот. Но за разлика от едно непредвидимо земетресение съществува кратка възможност да предупредим хората за съдния ден на Йехова. Ти вероятно отделяш известно време всяка седмица, за да участваш в службата от врата на врата, но какво можеш да правиш още, за да предупредиш другите?

Исус оставил забележителен пример, тъй като бил готов винаги да проповядва. Той свидетелствал на всекиго — както на данъчен служител, когото срещнал по пътя, така и на жена, с която разговарял край един кладенец по пладне. (Лука 19:1–5; Йоан 4:5–10, 21–24) Дори когато отделял време за почивка, Исус бил готов да промени плановете си, за да учи другите. Подтикнат от състрадание към ближните си, той давал всичко от себе си, за да ги учи. (Мар. 6:30–34) Как някои подражават на чувството за неотложност на Исус?

Мелика живее в жилищна сграда със сериозни мерки за сигурност. Много от съседите ѝ са  чуждестранни студенти, чиито телефонни номера не са включени в телефонния указател, и имената им не са посочени в списъка с живеещите в сградата, поставен във фоайето. Тя цени специалната възможност да започва разговори на духовни теми със съседите си във фоайето и асансьора. Тя казва: „В известен смисъл смятам това за свой район.“ Мелика носи със себе си литература на няколко езика и мнозина приемат трактати и списания. Тя насочва вниманието на хората към уебсайта jw.org. В резултат на усилията си е започнала няколко библейски изучавания.

Соня също е нащрек за възможности да свидетелства на когото може. Тя работи в медицинска клиника и си е поставила за цел да даде пълно свидетелство на всекиго от колегите си. Соня първо положила усилия да разбере какви са нуждите и интересите на колегите ѝ. След това използвала обедната почивка да води с всекиго от тях разговори на духовни теми. Така успяла да започне две библейски изучавания. Соня планира да отделя време през почивките си, за да разговаря с хората, които чакат реда си във фоайето на медицинския център.

Един от оцелелите от земетресението през 1906 г. го нарекъл „най–ужасното бедствие, което някога е връхлитало един щат или град“. Но скоро всички бедствия ще бледнеят в сравнение с деня на отмъщението, който ще застигне всички „онези, които не познават Бога“. (2 Сол. 1:8) Йехова силно желае хората да променят мисленето си, да се разкаят и да откликнат на предупредителното послание, което известяват Свидетелите. (2 Пет. 3:9, бел. под линия; Откр. 14:6, 7)

Ти имаш привилегията да отвориш очите на хората относно трудните времена, в които живеем, и да им помогнеш да престанат да следват егоистичните си цели, за да търсят Йехова. (Соф. 2:2, 3) Можеш ли да се възползваш от всяка възможност да свидетелстваш на колегите си, съседите си и на всички, които срещаш в ежедневието си? Готов ли си да правиш повече, за да предупредиш другите?