1–3. Опиши как Исус нахранил голямо множество край Витсаида. (Виж илюстрацията в началото.)

ПРЕДСТАВИ СИ случилото се малко преди Пасхата през 32 г. (Прочети Матей 14:14–21.) Около 5000 мъже, освен жените и децата, са последвали Исус и учениците му на уединено място край град Витсаида на северния бряг на Галилейското езеро.

² Като вижда множеството, Исус изпитва съжаление към хората, затова лекува болните сред тях и ги учи на много неща за Божието Царство. Става късно и учениците казват на Исус да пусне хората да отидат до близките села, за да си купят храна. Но Исус им отговаря: „Вие им дайте нещо за ядене.“ Думите му сигурно ги озадачават, защото те не разполагат с почти нищо — имат само пет хляба и две малки риби.

³ Подбуден от състрадание, Исус прави чудо — единственото чудо, което е записано и в четирите евангелия. (Мар. 6:35–44; Лука 9:10–17; Йоан 6:1–13) Той нарежда на учениците си да кажат на хората да се разположат на зелената трева на групи от по 50 и 100 човека. След като благодари в молитва, Исус започва да разчупва хлябовете и да разделя рибите. После, вместо сам да раздаде храната на хората, той я дава първо на учениците си, а те на свой ред — на множеството. По чудо има предостатъчно за всички! Помисли само: Исус нахранил хиляди чрез ръцете на малцина — неговите ученици! *

4. (а) Каква храна бил по–загрижен да осигурява Исус, и защо? (б) Какво ще разгледаме в тази и следващата статия?

⁴ Исус бил още по–загрижен да осигурява духовна храна на последователите си. Той знаел, че приемането на духовна храна — истините от Божието Слово — води до вечен живот.  (Йоан 6:26, 27; 17:3) Подбуден от същото състрадание, което го накарало да нахрани с хляб и риба множеството, Исус отделил много часове да учи своите последователи. (Мар. 6:34) Но той знаел, че няма да бъде дълго на земята и че ще се върне на небето. (Мат. 16:21; Йоан 14:12) Как оттам щял да осигурява духовна храна на последователите си на земята? Щял да следва същия образец — да храни хиляди чрез ръцете на малцина. Кои обаче щели да бъдат тези малцина? В тази статия ще видим как Исус използвал малка група от хора, за да храни многото си помазани последователи през първи век. А в следващата ще обсъдим изключително важния за всеки един от нас въпрос: Как можем да разберем кои са малцината, чрез които ни храни Христос днес?

5, 6. (а) Какво важно решение взел Исус, за да може последователите му да са добре хранени духовно след смъртта му? (б) Как Исус подготвил апостолите си да играят ключова роля след смъртта му?

⁵ Всеки отговорен глава на семейство би уредил някой да се грижи за близките му, в случай че той умре. Подобно на това Исус, който щял да стане Глава на християнския сбор, уредил след смъртта му неговите последователи да получават добри духовни грижи. (Еф. 1:22) Например около две години преди да умре, той взел важно решение. Избрал първите от малцината, чрез които по–късно щял да храни мнозина.

⁶ След като се молил цяла нощ, Исус събрал учениците си и избрал дванайсет апостоли измежду тях. (Лука 6:12–16) През следващите две години бил особено близък с дванайсетте и ги учил с думи и дела. Той знаел, че имат много да учат. Всъщност те продължили да се наричат „ученици“. (Мат. 11:1; 20:17) Исус им осигурил ценни съвети и добро обучение в службата. (Мат. 10:1–42; 20:20–23; Лука 8:1; 9:52–55) Очевидно ги подготвял да играят ключова роля, след като той умре и се върне в небето.

7. Как Исус разкрил каква ще е основната отговорност на апостолите му?

⁷ Каква щяла да е ролята на апостолите? С наближаването на Петдесетница през 33 г. станало ясно, че те щели да стоят начело на сбора. (Деян. 1:20) Каква обаче щяла да е основната им отговорност? Исус разкрил това в разговор с апостол Петър след възкресението си. (Прочети Йоан 21:1, 2, 15–17.) В присъствието на още някои апостоли той му казал: „Храни овчиците ми.“ Така Исус показал, че апостолите му ще са сред малцината, чрез които той ще осигурява духовна храна. Виждаме също каква голяма любов и загриженост изпитва Исус към „овчиците“ си! *

8. Как новоповярвалите на Петдесетница показали, че виждат ясно кого използва Христос?

⁸ От Петдесетница през 33 г. нататък възкресеният Христос използвал апостолите, за да храни останалите си помазани ученици. (Прочети Деяния 2:41, 42.) Очевидно юдеите и прозелитите, които станали помазани с духа християни на този ден, видели ясно кого използва Христос. Без колебание „те се посвещавали на учението на апостолите“. Според един учен гръцкият глагол, преведен като „посвещаваха се“, може да означава „да си непоколебимо и всеотдайно предан на някакво дело“.  Новоповярвалите изпитвали силен глад за духовна храна и знаели точно откъде да я получат. Те разчитали на апостолите да им обясняват думите и делата на Исус, както и значението на стиховете, отнасящи се за него. * (Деян. 2:22–36)

9. Как апостолите показали, че се отнасят сериозно към отговорността си да хранят „овцете“ на Исус?

⁹ Апостолите се отнасяли сериозно към отговорността си да хранят „овцете“ на Исус. Да разгледаме например как се справили с деликатна ситуация, която можела да разедини новосформирания сбор. По ирония, ставало въпрос за храна — физическа храна. Говорещите гръцки вдовици били пренебрегвани при ежедневното разпределяне на храната за разлика от вдовиците, говорещи еврейски. Как апостолите разрешили проблема? „Дванайсетте“ назначили седем способни братя да надзирават „тази необходима работа“, разпределянето на храната. Апостолите — повечето от които несъмнено участвали в разпределянето на храната за множествата, нахранени чудодейно от Исус — разбрали, че е по–важно да се съсредоточат върху осигуряването на духовна храна. Затова те се посветили на „службата, свързана с Божието слово“. (Деян. 6:1–6)

10. Как Христос използвал апостолите и старейшините в Йерусалим?

¹⁰ До 49 г. към апостолите, които все още били живи по това време, се присъединили няколко способни старейшини. (Прочети Деяния 15:1, 2.) „Апостолите и старейшините в Йерусалим“ служели като ръководно тяло. Като Глава на сбора, Христос използвал тази малка група опитни мъже да изяснява доктринални въпроси и да надзирава и ръководи проповядването на добрата новина за Царството. (Деян. 15:6–29; 21:17–19; Кол. 1:18)

11, 12. (а) Какво показва, че Йехова благославял уредбата, чрез която Синът му хранел сборовете през първи век? (б) Защо било ясно чрез кого Христос осигурява духовна храна?

¹¹ Благославял ли Йехова уредбата, чрез която Синът му хранел сборовете през първи век? Определено! Откъде сме сигурни? В книгата Деяния четем: „Като пътуваха по градовете, [апостол Павел и спътниците му] предаваха на  онези, които бяха там, постановленията, приети от апостолите и старейшините в Йерусалим, за да ги спазват. Така сборовете биваха укрепвани във вярата и от ден на ден се увеличаваха числено.“ (Деян. 16:4, 5) Забележи, че тези сборове процъфтявали заради лоялното си сътрудничество с ръководното тяло в Йерусалим. Нима това не е доказателство, че Йехова благославял уредбата, чрез която неговият Син хранел сборовете? Не бива да забравяме, че духовното благополучие е възможно само с богатата благословия на Йехова. (Пр. 10:22; 1 Кор. 3:6, 7)

¹² Дотук видяхме, че Исус следвал определен образец, когато хранел последователите си: той хранел хиляди чрез ръцете на малцина. Било ясно чрез кого Христос осигурява духовна храна. Апостолите, първите членове на ръководното тяло, можели да дадат неоспорими доказателства, че имат подкрепата на Йехова. В Деяния 5:12 се казва: „Чрез ръцете на апостолите сред хората ставаха много знамения и чудеса.“ * Затова нямало причина новите християни да се питат: „Кои всъщност са хората, чрез които Христос храни „овцете“ си?“ Но до края на първи век нещата се променили.

13, 14. (а) Какво предупреждение отправил Исус, и кога думите му започнали да се изпълняват? (б) От кои две посоки щяла да дойде атаката? (Виж бележката.)

¹³ Исус предсказал, че християнският сбор ще бъде обект на атака. В пророческата си притча за житото и плевелите той предупредил, че на новозасятата нива с жито (помазаните християни) ще бъдат засети и плевели (фалшиви християни). Двете щели да бъдат оставени да растат заедно до жетвата, която щяла да настъпи при „завършека на системата“. (Мат. 13:24–30, 36–43) Не след дълго думите на Исус започнали да се изпълняват. *

¹⁴ Отстъпничеството си проправило път през първи век, но верните апостоли на Исус действали „като възпрепятстваща сила“ и спирали покваряващото влияние на фалшивите учения. (2 Сол. 2:3, 6, 7) След смъртта и на последния апостол обаче отстъпничеството пуснало корени и процъфтявало дълги векове, през които „житото“ и „плевелите“ растели заедно. Освен това през този период „плевелите“ станали много, а „житото“ било малко. Нямало организирана група, която редовно да осигурява духовна храна. Но това щяло да се промени. Въпросът е: Кога?

15, 16. До какви резултати довело старателното изучаване на Изследователите на Библията, и какъв въпрос възниква?

¹⁵ С наближаването на жетвата се наблюдавал все по–голям интерес към библейската истина. През 70–те години на XIX век малък брой хора, които искрено търсели истината, се събрали и сформирали групи за изучаване на Библията, отделно от „плевелите“ — фалшивите християни в църквите и сектите. Смирено и непредубедено тези искрени Изследователи на Библията, както се наричали те, задълбочено изучавали Свещеното писание. (Мат. 11:25)

¹⁶ Това дало чудесни резултати. Тези лоялни мъже и жени развенчали фалшивите доктрини и известявали духовните истини, като издавали и разпространявали библейска литература надлъж и нашир. С дейността си те спечелили  сърцата и умовете на мнозина, които жадували за библейската истина. Затова възниква интересен въпрос: През годините преди 1914 г. Изследователите на Библията ли били групата, чрез която Христос хранел „овцете“ си? Не. „Житото“ и „плевелите“ все още растели заедно и уредбата за осигуряване на духовна храна била в процес на развитие. Не било дошло времето фалшивите християни да бъдат отделени от истинските.

17. Началото на какви важни събития белязала 1914 г.?

¹⁷ Както научихме в предишната статия, жетвата започнала през 1914 г. Тази година белязала началото на няколко важни събития. Исус станал Цар и започнали последните дни. (Откр. 11:15) От 1914 до началото на 1919 г. Исус заедно със своя Баща извършил нужната проверка и пречистване на духовния храм. * (Мал. 3:1–4) След това от 1919 г. започнало да се събира „житото“. Дошло ли най–накрая времето Христос да определи организирана група, която да осигурява духовна храна? Несъмнено!

18. Какво предсказал Исус, и какъв бил въпросът в началото на последните дни?

¹⁸ В пророчеството си за времето на края Исус предсказал, че ще назначи „роб“, който да дава духовна „храна навреме“. (Мат. 24:45–47) Кой щял да бъде този „роб“? Следвайки образеца, който установил през първи век, Исус отново щял да храни хиляди чрез ръцете на малцина. Но в началото на последните дни въпросът бил: Кои ще бъдат малцината? Този и други въпроси за Исусовото пророчество ще бъдат обсъдени в следващата статия.