1, 2. Какви чувства изпитват обикновено родителите и децата помежду си, но с какви трудности се сблъскват понякога?

„АКО разбереш, че родителите ти ще умрат утре, какво най–вече би искал да им кажеш днес?“ Този въпрос бил зададен на стотици деца в САЩ. Вместо да споменат съществуващи проблеми и различия, които ги притесняват, около 95 процента от децата споделили, че биха казали на родителите си, че съжаляват за грешките си и че ги обичат. („Само за родители“, Шонти Фелдхан и Лиза Райс)

² Обикновено децата обичат родителите си и родителите обичат децата си. Това е вярно особено при християнските семейства. Макар че родителите и децата искат да са близки, понякога общуването помежду им е трудно. Защо дори когато има честно и открито общуване, някои теми се избягват напълно? Кои са някои пречки пред доброто общуване? Как могат да бъдат преодолени?

3. (а) Защо за много семейства е трудно да се радват на добро общуване? (б) Защо прекарването на време заедно не било проблем за семействата в древния Израил?

³ За много семейства е трудно да намират достатъчно време за смислено общуване. Това не винаги е било така. Моисей дал следните напътствия на бащите в Израил: „Постоянно учи децата си на [Божиите думи] и им говори за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ (Втор. 6:6, 7) През деня децата били с майка си у дома или с баща си на полето или там, където работел. Родителите и децата прекарвали много време заедно и разговаряли. Така родителите можели да разберат какви са нуждите, желанията и характера на децата им. Същевременно децата имали възможност да опознаят добре родителите си.

4. Защо общуването е проблем в много семейства днес?

 ⁴ Само колко различен е животът днес! В някои страни децата започват предучилищно обучение съвсем малки, понякога още на двегодишна възраст. Много майки и бащи работят далече от дома. През малкото време, когато родителите и децата са заедно, времето за общуване често бива ограбвано от компютрите, телевизията и други електронни устройства. В много случаи децата и родителите водят собствен живот и са като непознати. Помежду им почти няма смислено общуване.

5, 6. Как някои родители „си изкупуват време“, за да го прекарват с децата си?

⁵ Можете ли „да си изкупувате време“ от други неща, за да бъдете повече със семейството си? (Прочети Ефесяни 5:15, 16.) Някои семейства се разбират да ограничат гледането на телевизия или използването на компютър. Други се стараят поне веднъж на ден да се хранят заедно. И само каква чудесна възможност предоставя уредбата за семейно поклонение на родителите и децата да се опознават по–добре и спокойно да обсъждат духовни въпроси! Отделянето на около един час всяка седмица за това е добро начало, но е необходимо нещо повече, за да има наистина задълбочено общуване помежду ви. За тази цел трябва да общувате редовно и често. Преди детето ви да тръгне на училище, можете да кажете нещо насърчително, да обсъдите текста за деня или да се помолите заедно. Това може да му е от голяма полза през деня.

⁶ Някои родители правят промени в начина си на живот, за да прекарват повече време с децата си. Например една майка на две деца напуснала работата си на пълен работен ден поради тази причина. Тя казва: „Сутрин всички бързахме за работа или училище. Когато вечер се връщах вкъщи, детегледачката вече беше сложила децата да спят. След като напуснах работа, трябва да  се справяме с по–малко пари, но сега чувствам, че наистина разбирам какви са мислите и проблемите на децата ми. Слушам какво казват в молитва и мога да ги напътствам, насърчавам и уча.“

7. От какво най–често се оплакват и децата, и родителите?

⁷ След като провели много интервюта с млади хора, авторите на книгата „Само за родители“ забелязали друга пречка пред общуването. Те казват: „Основното оплакване от страна на децата беше, че родителите им не ги изслушват.“ Но и родителите често казват същото за децата си. За да се радват на добро общуване, членовете на семейството трябва внимателно да се изслушват. (Прочети Яков 1:19.)

8. Как родителите могат наистина да изслушват децата си?

⁸ Родители, изслушвате ли наистина децата си? Това може да е трудно, когато сте уморени или разговорът е за нещо, което ви се струва незначително. Но онова, което на вас ви изглежда незначително, може да е много важно за детето ви. Да бъдете „бързи да слушате“, означава да внимавате не само какво казва детето ви, но и как го казва. Тонът на гласа и езикът на тялото разкриват какво мисли то. Също така е важно да задавате въпроси. Библията казва: „Мислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но проницателният ще ги извади.“ (Пр. 20:5) Прозрението и проницателността са особено необходими, когато искате да разберете какво мислят децата ви по някои деликатни въпроси.

9. Защо децата трябва да слушат родителите си?

⁹ Деца, послушни ли сте на родителите си? Божието Слово казва: „Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй съвета на майка си.“ (Пр. 1:8) Не забравяйте, че вашите родители ви обичат и искат най–доброто за вас. Затова е мъдро да ги изслушвате и да сте им послушни. (Еф. 6:1) По–лесно е да сме послушни, когато има добро общуване и знаем, че сме обичани. Казвайте на родителите си какво мислите. Това ще им помага да ви разбират. Естествено, вие също трябва да се стараете да ги разбирате.

10. Какво научаваме от библейския разказ за Ровоам?

¹⁰ Трябва да сте внимателни относно съветите на млади хора на вашата възраст. Те може да ви казват онова, което искате да чуете, но съветът им може изобщо да не ви е от полза. Всъщност възможно е дори да ви навреди. Тъй като им липсват мъдростта и опитът на по–възрастните, повечето млади хора нямат дългосрочен поглед върху нещата и може да не са в състояние да предвидят последствията от определени действия. Спомнете си примера на сина на цар Соломон Ровоам. Когато станал цар на Израил, щяло да бъде мъдро да се вслуша в съвета на по–възрастните мъже. Вместо това той последвал глупавия съвет на младите мъже, с които бил израснал. Така загубил подкрепата на по–голямата част от поданиците на царството си. (3 Царе 12:1–17) Вместо да подражавате на неразумната постъпка на Ровоам, полагайте усилия да поддържате добро общуване с родителите си. Споделяйте с тях какво мислите. Извличайте полза от съветите им и се учете от мъдростта им. (Пр. 13:20)

11. Какъв може да бъде резултатът, ако родителите не са достъпни?

¹¹ Родители, ако не искате децата ви да търсят съвет от връстниците си, постарайте се да сте достъпни и на децата  ви да им е лесно да разговарят с вас. Една сестра на юношеска възраст писала: „Само да спомена името на някое момче и на родителите ми им става неловко. Това кара и мене да се чувствам неловко и загубвам желание да продължа разговора.“ Друга млада сестра споделя: „Много младежи искат съвет от родителите си, но ако родителите им не ги вземат на сериозно, децата ще отидат при друг човек, дори той да няма толкова опит.“ Ако с готовност и състрадание изслушвате децата си по каквито и да е въпроси, вероятно ще установите, че ще станат по–открити с вас и ще приемат вашето ръководство.

12. Как реакцията на родителите може да пречи на доброто общуването с децата им?

¹² Друга пречка пред общуването се появява, когато родителите реагират емоционално и отрицателно на думите на децата си. Разбира се, християнските родители искат да защитят децата си. „Последните дни“, в които живеем, са изпълнени с опасности, както в духовно, така и във всяко друго отношение. (2 Тим. 3:1–5) Но онова, което родителите смятат за защита, може да изглежда крайно на децата им.

13. Защо родителите трябва да внимават да не изразяват прибързано своето мнение?

¹³ Ще бъде мъдро родителите да не прибързват с изразяването на мнението си. Ясно е, че не винаги е лесно да си мълчите, когато децата ви споделят нещо обезпокоително. Но е важно да слушате внимателно, преди да реагирате. Мъдрият цар Соломон писал: „Ако някой отговаря, преди да чуе, това е глупост и срам за него.“ (Пр. 18:13) Ако запазите спокойствие, ще чуете повече и децата ви ще продължават да говорят. Трябва да се запознаете с цялата история, преди да сте в състояние да помогнете. Зад „лишени от разум“ думи може да се крие съкрушено сърце. (Йов 6:1–3) Като любещи родители, използвайте ушите си, за да придобивате разбиране, и езика си, за да лекувате.

14. Защо децата трябва да бъдат „бавни да говорят“?

¹⁴ Деца, вие също трябва да бъдете „бавни да говорите“, като не възразявате срещу всичко, което казват родителите ви, защото те носят отговорност пред Бога да ви възпитават. (Пр. 22:6) Те може да са попадали в ситуации, подобни на тези, с които вие се сблъсквате. Освен това те съжаляват за грешките, които са допуснали като младежи, и искрено желаят да ви помогнат да не допуснете подобни грешки. Затова гледайте на родителите си като на съюзници, а не врагове, като на съветници, а не противници. (Прочети Притчи 1:5.) ‘Почитайте баща си и майка си’ и им показвайте, че ги обичате, както и те ви обичат. Така за тях ще е по–лесно ‘да ви възпитават чрез поправянето и наставленията от Йехова’. (Еф. 6:2, 4)

15. Какво ще ни помага да не губим търпение и да не се ядосваме на онези, които обичаме?

¹⁵ Ние не винаги сме търпеливи с онези, които обичаме. Апостол Павел писал „до светите личности и верните братя, обединени с Христос, в Колоса“, като казал: „Мъже, обичайте жените си и не изпитвайте гняв спрямо тях. Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчат.“ (Кол. 1:1, 2; 3:19, 21) Павел подканил ефесяните: „Нека се махнат от вас всяка злобна горчивина, гняв, ярост, крясъци и нагрубяващи думи.“ (Еф. 4:31) Развиването на качества като дълготърпение, мекота и самоконтрол, които са аспекти на плода на Божия дух,  ще ни помага да запазваме спокойствие дори когато сме подложени на стрес. (Гал. 5:22, 23)

16. Как Исус поправил учениците си, и защо това било толкова забележително?

¹⁶ Да разгледаме примера на Исус. Представи си огромното напрежение, което изпитвал по време на последната вечеря със своите ученици. Исус знаел, че само след няколко часа ще понесе бавна и мъчителна смърт. Освещаването на името на Баща му и спасението на човечеството зависели от неговата вярност. И тогава, точно на тази вечеря ‘между апостолите възникнал разгорещен спор за това кой от тях е най–велик’. Исус не им се разкрещял, нито се огорчил. Вместо това той спокойно разсъждавал с тях. Исус им напомнил, че те останали с него в трудни времена. Макар че Сатана ги поискал, за да ги пресее като жито, Исус изразил увереността си, че ще останат верни. Той дори сключил договор с тях. (Лука 22:24–32)

17. Какво ще помага на децата да запазват спокойствие?

¹⁷ Децата също трябва да запазват спокойствие. Особено когато навлязат в юношеска възраст, те може да смятат, че родителите им ги напътстват, защото им нямат доверие. Деца, макар и понякога да ви изглежда така, имайте предвид, че загрижеността на родителите ви е израз на любовта им към вас. Като спокойно ги изслушвате и приемате напътствията им, ще спечелите тяхното уважение и ще си изградите репутация на отговорни личности. Това ще ви спечели повече свобода в някои области. Мъдро е човек да проявява самоконтрол. В една притча се казва: „Безразсъдният излива целия си гняв, а мъдрият запазва спокойствие докрай.“ (Пр. 29:11)

18. Как любовта помага за доброто общуване?

¹⁸ Затова, скъпи родители и деца, не се обезсърчавайте, ако общуването във вашето семейство не е толкова добро, колкото бихте желали. Продължавайте да полагате усилия в тази посока и да живеете според истината. (3 Йоан 4) В новия свят съвършените хора ще са в състояние да общуват съвършено, без недоразумения и спорове. Днес обаче всеки един от нас върши неща, за които после съжалява. Затова не се колебайте да се извинявате. Прощавайте щедро. Бъдете „свързани заедно в любов“. (Кол. 2:2) Любовта притежава сила. ‘Любовта е дълготърпелива и милостива, не се раздразнява, не е злопаметна, понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко, издържа всичко.’ (1 Кор. 13:4–7) Продължавайте да развивате любов и общуването помежду ви ще процъфтява, като носи радост на семейството ви и слава на Йехова.