Някои археологически открития потвърждават пряко или косвено съществуването на личности, споменати в Библията. Например през 2011 г. израелски учени публикуваха информация за такава находка. Става въпрос за 2000–годишна погребална урна — гравирано варовиково ковчеже, в което са поставени костите на починалия след разлагането на тялото.

Върху намерената урна има надпис „Мариам, дъщеря на Йешуа, син на Каиафа, свещеник от Маазия от Вет Имри“. Каиафа бил юдейският първосвещеник, който участвал в съдебния процес и убийството на Исус. (Йоан 11:48–50) Историкът Йосиф Флавий го споменава като „Йосиф, когото наричаха Каиафа“. Очевидно тази урна е на една от неговите роднини. Тъй като върху по–рано открита урна, за която се смята, че принадлежи на самия първосвещеник, има надпис „Йехосеф бар Каиафа“ (Йосиф, син на Каиафа) *, Мариам имала някаква роднинска връзка с първосвещеника.

Израелските служби за антиките съобщават, че урната на Мариам била конфискувана от крадци, които ограбили древна гробница. Анализът на урната и на надписа ѝ потвърждава нейната автентичност.

От находката научаваме и нещо ново. Споменава се Маазия, последният от 24–те свещенически отряда, които се редували да служат в храма в Йерусалим. (1 Лет. 24:18) Според израелските служби за антиките надписът на урната разкрива, че „семейство Каиафа било от отряда на Маазия“.

В надписа се говори и за Вет Имри. Има две възможни тълкувания на това име. „Първата възможност е Вет Имри да е името на свещеническо семейство — синовете на Имер (Ездра 2:36, 37; Неемия 7:39–42), чиито потомци включват членове на отряда на Маазия — казват израелските служби за антиките. — Втората възможност е това да е родното място на починалата или на семейството ѝ.“ Във всеки случай урната на Мариам е доказателство, че Библията говори за действителни личности от действителни семейства.