Служи на Йехова с неразделено сърце
Служи на Йехова с неразделено сърце
„Сине мой ..., опознай Бога на баща си и му служи с неразделено сърце.“ (1 ЛЕТ. 28:9)
ПОТЪРСИ ОТГОВОРИТЕ НА СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ:
Какво представлява фигуративното сърце?
Какъв метод може да използваме, за да изследваме сърцето си?
Как можем да продължаваме да служим на Йехова с неразделено сърце?
1, 2. (а) Коя част на човешкото тяло е споменавана в преносен смисъл в Божието Слово по–често от която и да било друга? (б) Защо е важно да разбираме преносното значение на думата „сърце“?
В БОЖИЕТО СЛОВО частите на човешкото тяло често са използвани в преносен смисъл. Например патриархът Йов казал: „В ръцете ми няма насилие.“ Цар Соломон изразил следното наблюдение: „Добрата вест укрепва костите.“ Йехова уверил Езекиил: „Давам ти чело като диамант, по–твърдо от кремък.“ А на Павел му било казано: „Представяш някои неща, които са странни за ушите ни.“ (Йов 16:17; Пр. 15:30; Езек. 3:9; Деян. 17:20)
2 Една част на човешкото тяло обаче е споменавана в преносен смисъл в Библията далеч по–често от която и да било друга. Именно тя е спомената в молитвата на вярната Анна: „Сърцето ми ликува заради Йехова.“ (1 Царе 2:1) Всъщност писателите на Библията споменават сърцето близо хиляда пъти, почти винаги в преносен смисъл. От изключителна важност е да разберем какво представя „сърцето“, тъй като Библията казва, че трябва да го пазим. (Прочети Притчи 4:23.)
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ФИГУРАТИВНОТО СЪРЦЕ?
3. Как можем да разберем значението на думата „сърце“ в Библията? Обясни с пример.
3 Макар че Божието Слово не ни дава речниково определение на думата „сърце“, то ни разкрива значението на тази дума. По какъв начин? За да разберем това, можем да си представим една изящна стенна мозайка, изработена от хиляда малки камъчета, наредени близо едно до друго. Ако отстъпим назад, за да видим цялата мозайка, ще забележим, че всички внимателно поставени камъчета оформят един мотив, или картина. По подобен начин, ако така да се каже, отстъпим назад и видим многото случаи, в които сърцето е използвано в Библията, ще забележим, че взети заедно, тези случаи оформят един мотив, или картина. Каква е тази картина?
4. (а) Какво представлява „сърцето“? (б) Какво е значението на Исусовите думи, записани в Матей 22:37?
4 Библейските писатели използват думата „сърце“, за да опишат вътрешната личност на човека — неговите желания, мисли, склонности, нагласа, способности, подбуди и цели. (Прочети Второзаконие 15:7; Притчи 16:9; Деяния 2:26.) Както се обяснява в един справочник, „сърцето“ е „всичко това, което човек представлява отвътре“. В някои случаи тази дума има по–тясно значение. Например Исус казал: „Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“ (Мат. 22:37) В този случай „сърцето“ се отнася за чувствата и желанията на вътрешната личност. Като споменава сърцето, душата и ума поотделно, Исус подчертава, че трябва да изразяваме любовта си към Бога чрез нашите чувства, както и чрез начина, по който живеем и по който използваме умствените си способности. (Йоан 17:3; Еф. 6:6) Но когато „сърцето“ е споменато самостоятелно, то се отнася за цялата вътрешна личност.
ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ПАЗИМ СЪРЦЕТО СИ
5. Защо искаме да даваме най–доброто от себе си, за да служим на Йехова с неразделено сърце?
5 По отношение на сърцето цар Давид напомнил на Соломон: „Сине мой, Соломоне, опознай Бога на баща си и му служи с неразделено сърце и с радостна душа, защото Йехова изследва всички сърца и вижда всяка мисъл и всяко желание.“ (1 Лет. 28:9) Наистина, Йехова изследва всички сърца, включително и нашите. (Пр. 17:3; 21:2) И от онова, което намери в сърцата ни, силно зависят нашите взаимоотношения с него, както и бъдещето ни. Затова имаме основателна причина да следваме вдъхновения от Бога съвет, който Давид записал, като даваме най–доброто от себе си, за да служим на Йехова с неразделено сърце.
6. Какво трябва да съзнаваме относно решимостта ни да служим на Йехова?
6 Нашето пламенно участие в духовните дейности като Свидетели на Йехова показва, че наистина имаме силно желание да служим на Бога с неразделено сърце. Същевременно съзнаваме, че натискът, който ни оказват порочният свят на Сатана и грешните склонности на собствената ни плът, е много силен и може да отслаби решимостта ни да служим на Бога от цяло сърце. (Йер. 17:9; Еф. 2:2) Следователно, за да проверяваме дали решимостта ни да служим на Бога не е отслабнала, е нужно редовно да изследваме сърцето си. Как можем да правим това?
7. Как можем да разберем какво е състоянието на нашето сърце?
7 Ясно е, че вътрешната ни личност не се вижда, точно както не се вижда и сърцевината на едно дърво. Въпреки това, както посочил Исус в Проповедта на планината, плодовете разкриват какво е състоянието на дървото. Така и нашите действия показват истинското състояние на сърцето ни. (Мат. 7:17–20) Нека видим как.
ЕДИН НАЧИН ДА ИЗСЛЕДВАМЕ СЪРЦЕТО СИ
8. Каква е връзката на Исусовите думи, записани в Матей 6:33, с онова, което е в сърцето ни?
8 По–рано в същата проповед Исус обяснил на слушателите си какви техни действия щели да покажат вътрешното им желание да служат на Йехова от цяло сърце. Той казал: „Търсете първо царството и Божията праведност и всичко останало ще ви бъде прибавено.“ (Мат. 6:33) Всъщност това, което поставяме на първо място в своя живот, разкрива какви са нашите желания, мисли и намерения, идващи дълбоко от сърцето ни. Следователно един начин да проверяваме дали служим на Бога с неразделено сърце е да изследваме кои са по–важните неща в живота ни.
9. Каква покана отправил Исус към някои мъже, и какво разкрила тяхната реакция?
9 Известно време след като Исус подканил последователите си ‘да търсят първо царството’, се случило нещо, което онагледява как състоянието на сърцето на човека наистина се разкрива от нещата, които поставя на първо място в живота си. В своето евангелие Лука въвежда случилото се, казвайки, че Исус ‘решително тръгнал за Йерусалим’, макар и да знаел добре какво в крайна сметка го очаква там. Докато вървял по пътя с апостолите си, Исус срещнал няколко мъже, към които отправил поканата да станат негови последователи. Тези мъже били склонни да приемат поканата на Исус, но при определени условия. Един от тях отговорил: „Позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ Друг казал: „Ще те следвам, Господарю, но първо ми позволи да се сбогувам с хората в дома си.“ (Лука 9:51, 57–61) Само какъв контраст има между твърдата решителност на Исус, идваща от сърцето му, и колебливостта на тези мъже, разкрита от условията, които поставили! За тях собствените им интереси били на първо място, преди интересите на Царството, и така показали, че не служат на Бога с цяло сърце.
10. (а) Как мнозина днес откликват на поканата на Исус? (б) Каква кратка словесна илюстрация разказал Исус?
10 За разлика от тези мъже, ние мъдро сме приели поканата на Исус да бъдем негови последователи и служим на Йехова всеки ден. По този начин показваме какво изпитваме в сърцето си спрямо Йехова. Макар и обаче да сме дейни в сбора, все още е нужно да осъзнаваме потенциалната опасност по отношение на състоянието на сърцето ни. Каква е тази опасност? В същия разговор Исус я разкрил, като казал: „Никой, който вече е сложил ръката си на ралото, но гледа към нещата зад себе си, не е подходящ за царството на Бога.“ (Лука 9:62) Каква поука можем да извлечем от тази словесна илюстрация?
ДЪРЖИМ ЛИ СЕ ЗДРАВО ЗА ДОБРОТО?
11. Какво се случва с работата на земеделеца от словесната илюстрация на Исус, и защо?
11 За да разберем ясно поуката от кратката словесна илюстрация на Исус, нека добавим към нея някои подробности. Един земеделец оре на нивата. Но докато работи, той не спира да мисли за своя дом, където са семейството и приятелите му и където има храна, музика, веселие и сянка. Той копнее за всичко това. След като е изорал значителна част от нивата, желанието му за тези приятни неща от живота става толкова неустоимо, че той се обръща и гледа към „нещата зад себе си“. Въпреки че все още трябва да бъде свършена много работа, преди нивата да е засята, земеделецът е разсеян и това се отразява зле на работата му. Разбира се, господарят му е разочарован поради неговата липса на постоянство.
12. Каква съпоставка можем да направим между земеделеца от словесната илюстрация на Исус и някои християни днес?
12 Нека сега направим съпоставка с една съвременна ситуация. Земеделецът може да представя някой християнин, който изглежда, че се справя добре с духовните дейности, но всъщност го грози духовна опасност. Да предположим, че един брат участва активно в проповедната служба. Но въпреки че посещава събранията и проповядва, не може да спре да мисли за някои аспекти от начина на живот в този свят, които смята за привлекателни. Дълбоко в сърцето си той копнее за тях. В крайна сметка, след като изпълнява службата си в продължение на няколко години, желанието му за някои от нещата в този свят става толкова неустоимо, че той се обръща и гледа към „нещата зад себе си“. Въпреки че все още трябва да бъде свършена много работа в проповедната служба, той не ‘се държи здраво за словото на живота’ и това се отразява зле на участието му в теократичните дейности. (Флп. 2:16) Йехова, „Господарят на жетвата“, е натъжен от всяка подобна липса на издръжливост. (Лука 10:2)
13. Какво се изисква, за да служим на Йехова с цялото си сърце?
13 Поуката е ясна. Заслужаваме похвала, ако редовно участваме в такива ползотворни и удовлетворяващи дейности като посещаването на събранията и проповядването. Но за да служим на Йехова с цялото си сърце, се изисква нещо повече. (2 Лет. 25:1, 2, 27) Ако дълбоко в сърцето си един християнин продължава да проявява любов към „нещата зад себе си“, тоест към някои аспекти от начина на живот в този свят, той рискува да загуби доброто си име пред Бога. (Лука 17:32) Само ако наистина ‘се отвращаваме от злото и се държим здраво за доброто’, ще бъдем ‘подходящи за Царството на Бога’. (Рим. 12:9; Лука 9:62) Затова всички ние трябва да се уверяваме, че нищо от света на Сатана, независимо колко полезно или приятно може да изглежда то, не ни пречи да се грижим за интересите на Царството с цялото си сърце. (2 Кор. 11:14; прочети Филипяни 3:13, 14.)
ДА ОСТАНЕМ БДИТЕЛНИ!
14, 15. (а) Как Сатана се опитва да влияе на състоянието на сърцето ни? (б) Обясни с пример защо подходът на Сатана е толкова опасен.
14 Любовта ни към Йехова ни е подтикнала да му се отдадем. Оттогава насам в продължение на години мнозина от нас доказват, че са решени да продължават да служат на Йехова с неразделено сърце. Сатана обаче не се е отказал от нас. Все още неговата цел е сърцето ни. (Еф. 6:12) Разбира се, той може да знае, че ние няма просто изведнъж да изоставим Йехова. Затова коварно използва „тази система“ в усилията си постепенно да отслаби нашата искрена пламенност в службата за Бога. (Прочети Марко 4:18, 19.) Защо този подход на Сатана е толкова резултатен?
15 За да разбереш отговора на въпроса, си представи, че четеш книга на светлината на 100–ватова крушка, но изведнъж крушката изгаря. Тъй като си останал на тъмно, веднага забелязваш какво се е случило и сменяш изгорялата крушка с нова. В стаята отново е светло. Следващата вечер пак четеш с помощта на същата лампа, но някой незабелязано е сменил новата 100–ватова крушка с 95–ватова. Ще забележиш ли разликата? Вероятно не. А ако следващия ден някой сложи 90–ватова крушка? Вероятно пак няма да забележиш. Защо? Светлината на лампата намалява толкова постепенно, че не ти прави впечатление. По подобен начин влиянието на света на Сатана може да доведе дотам, че нашата пламенност малко по малко да намалее. Ако това се случи, е все едно, че Сатана е успял да смени „100–ватова“ пламенност в службата на Йехова с по–малка. Ако не е бдителен, един християнин може дори да не забележи постепенната промяна. (Мат. 24:42; 1 Пет. 5:8)
МОЛИТВАТА Е ЖИЗНЕНОВАЖНА
16. Как можем да се предпазим от коварствата на Сатана?
16 Как можем да се предпазим от коварствата на Сатана и да продължим да служим на Йехова с неразделено сърце? (2 Кор. 2:11) Молитвата е жизненоважна. Павел насърчил събратята си ‘да устояват непоколебимо срещу коварствата на Дявола’. След това ги подканил: ‘С всякаква молитва и молба се молете при всяка възможност.’ (Еф. 6:11, 18; 1 Пет. 4:7)
17. Каква поука извличаме от молитвите на Исус?
17 За да устоим непоколебимо срещу Дявола, ще бъде мъдро от наша страна да подражаваме на навиците на Исус по отношение на молитвата, които разкриват силното му желание да служи на Йехова с неразделено сърце. Например нека обърнем внимание на записаното от Лука за начина, по който Исус се молел в нощта преди смъртта си: „Като изпитваше силно страдание, той се молеше още по–усърдно.“ (Лука 22:44) И преди Исус се бил молил усърдно, но при този случай, когато бил изправен пред най–тежкото изпитание в живота си на земята, той се молел „още по–усърдно“ и молитвата му получила отговор. Примерът на Исус показва, че молитвите имат различна интензивност. Затова колкото по–тежки са нашите изпитания и колкото по–хитри са коварствата на Сатана, толкова „по–усърдно“ трябва да се молим за защитата на Йехова.
18. (а) Какъв въпрос трябва да си зададем относно молитвите си, и защо? (б) Кои фактори влияят на сърцето ни, и по какви начини? (Виж блока на стр. 16.)
18 Какво влияние ще ни окажат подобни молитви? Павел казал: „Във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога и мирът от Бога, който превъзхожда всяка мисъл, ще пази сърцата ви.“ (Флп. 4:6, 7) Да, трябва да се молим пламенно и редовно, за да продължаваме да служим на Йехова с неразделено сърце. (Лука 6:12) Затова се запитай: „Колко искрени и редовни са моите молитви?“ (Мат. 7:7; Рим. 12:12) Отговорът ти ще разкрие колко силно е желанието в сърцето ти да служиш на Бога.
19. Какво ще правиш, за да продължаваш да служиш на Йехова с неразделено сърце?
19 Както разгледахме, онова, което поставяме на първо място в живота си, може да разкрие състоянието на нашето сърце. Искаме да се уверяваме, че нито нещата, които сме изоставили, нито хитрите коварства на Сатана, ще отслабят решимостта ни да служим на Йехова с неразделено сърце. (Прочети Лука 21:19, 34–36.) Затова подобно на Давид умоляваме Йехова: „Дай ми неразделено сърце.“ (Пс. 86:11)
[Въпроси]
[Блок на страница 16]
ТРИ ФАКТОРА, КОИТО ВЛИЯЯТ НА СЪРЦЕТО НИ
Така както можем да вземем мерки, за да се грижим за буквалното си сърце, можем да предприемем стъпки, за да поддържаме в добро състояние фигуративното си сърце. Нека разгледаме следните три важни фактора:
1 Хранене: Буквалното ни сърце се нуждае от достатъчно количество здравословна храна. Подобно на това е необходимо да се уверяваме, че си набавяме достатъчно количество ползотворна духовна храна чрез редовно лично изучаване, размисъл и посещаване на събранията. (Пс. 1:1, 2; Пр. 15:28; Евр. 10:24, 25)
2 Упражнения: За да бъде здраво, от време на време нашето буквално сърце трябва да бие по–учестено. По подобен начин пламенното участие в службата, като напрягаме всичките си сили и увеличаваме дейността си, поддържа фигуративното ни сърце в добра форма. (Лука 13:24; Флп. 3:12)
3 Среда: Безбожната среда, в която се налага да работим и да живеем, може да постави и буквалното, и фигуративното ни сърце под силен стрес. Можем да намалим стреса обаче, като общуваме възможно най–често с нашите събратя, които проявяват искрена загриженост към нас и служат на Бога с неразделено сърце. (Пс. 119:63; Пр. 13:20)
