Едно стадо с един пастир

„Вие, които ме следвате, също ще седнете на дванайсет престола и ще съдите дванайсетте племена на Израил.“ (МАТ. 19:28)

1. Как се отнасял Йехова с потомците на Авраам, и защо това не означава, че не зачитал другите народи?

ЙЕХОВА обичал Авраам и затова проявил лоялна любов към потомците му. В продължение на повече от петнайсет века той гледал на израилтяните, които били потомци на Авраам, като на свой избран народ, като на свое „най–скъпоценно притежание“. (Прочети Второзаконие 7:6.) Дали това означава, че Йехова изобщо не зачитал хората от другите народи? Не. По онова време онези, които не били израилтяни, но искали да се покланят на Йехова, можели да се присъединят към неговия специален народ. Тези прозелити били смятани за част от народа. Към тях трябвало да се отнасят като към братя. (Лев. 19:33, 34) А от самите тях се изисквало да спазват всички закони на Йехова. (Лев. 24:22)

2. Какви изненадващи думи казал Исус, и до какви въпроси водят те?

² Исус обаче казал следните изненадващи думи на юдеите по негово време: „Казвам [ви], че царството на Бога ще бъде взето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му.“ (Мат. 21:43) Кой щял да съставлява новия народ, и как тази промяна засяга и нас днес?

Новият народ

3, 4. (а) Как апостол Петър показал кой е новият народ? (б) Кой съставлява новия народ?

³ Апостол Петър показал ясно кой е този нов народ, като написал на своите християнски братя: „Вие обаче сте ‘избран род, царско свещенство, свят народ, хора, определени за Божие притежание, за да известявате навред превъзходните качества’ на онзи, който ви извика от тъмнината в своята чудесна светлина.“ (1 Пет. 2:9) Както било предсказано, юдеите, които приели Исус като Месията, били първите членове на новия народ. (Дан. 9:27а; Мат. 10:6) По–късно много хора, които не били израилтяни, се присъединили към този народ, както разбираме от по–нататъшните думи на Петър: „Преди не бяхте народ, а сега сте Божи народ.“ (1 Пет. 2:10)

⁴ На кого говорел Петър в този стих? В началото на писмото си той казал: „[Бог] ни роди отново за една жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, за нетленно, неопетнено и неунищожимо наследство. То е запазено на небесата за вас.“ (1 Пет. 1:3, 4) Следователно този нов народ е съставен от помазани християни, които имат небесна надежда. Те са „Божият Израил“. (Гал. 6:16) На апостол Йоан му било показано във видение, че тези духовни израилтяни са 144 000 на брой. Те са „изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето“, за да служат като „свещеници“ и да „царуват с Христос през хилядата години“. (Откр. 5:10; 7:4; 14:1, 4; 20:6; Як. 1:18)

Дали и други са част от този народ?

5. (а) За кого се отнася изразът „Божия Израил“? (б) Защо думата „Израил“ не винаги означава едно и също?

⁵ Ясно е, че изразът „Божия Израил“ в Галатяни 6:16 се отнася единствено за помазаните християни. Дали обаче има случаи, в които народът на Израил изобразява християни, които не са помазани? Отговорът на този въпрос намираме в  следните думи на Исус към верните му апостоли: „Аз сключвам с вас договор за царство, както и Баща ми сключи договор с мене, та да ядете и пиете на трапезата ми в моето царство и да седите на престоли, за да съдите дванайсетте племена на Израил.“ (Лука 22:28–30) Това ще стане „при пресътворението“, или обновлението, по време на Христовото хилядолетно управление. (Прочети Матей 19:28.)

6, 7. За кого се отнася изразът „дванайсетте племена на Израил“ в контекста на Матей 19:28 и Лука 22:30?

⁶ Помазаните 144 000 ще служат като небесни царе, свещеници и съдии по време на Хилядолетното управление. (Откр. 20:4) Кого ще съдят те и над кого ще управляват? В Матей 19:28 и Лука 22:30 се казва, че ще съдят „дванайсетте племена на Израил“. Кого изобразяват „дванайсетте племена на Израил“ в този контекст? Това са всички, които имат земна надежда — онези, които проявяват вяра в жертвата на Исус, но не са от класа на царете и свещениците. (Свещеническото племе на Леви не било включено при изброяването на 12–те племена на физическия Израил.) В този контекст „дванайсетте племена на Израил“ са хората, които ще извлекат духовна полза от службата на 144 000 свещеници. Макар самите те да не са свещеници, тези хора също са част от народа на Бога и той ги обича и ги приема. Съвсем уместно е тогава да бъдат сравнени с народа му от древни времена.

⁷ Затова, след като видял, че 144 000 духовни израилтяни окончателно получават печат преди „голямото бедствие“, апостол Йоан видял също неизброимо „голямо множество“ от хора, което произлиза „от всички народи“. (Откр. 7:9) Те ще преживеят „голямото бедствие“ и ще преминат в Христовото хилядолетно управление. Там към тях ще се присъединят милиарди възкресени хора. (Йоан 5:28, 29; Откр. 20:13) Всички те ще образуват символичните ‘дванайсет племена на Израил’, които ще бъдат съдени от Исус и неговите 144 000 съвладетели. (Деян. 17:31; 24:15; Откр. 20:12)

8. Как това, което ставало по време на ежегодния Ден на изкуплението, предизобразява отношенията между 144 000 помазани и останалата част от човечеството?

⁸ Тези отношения между 144 000 помазани и останалата част от човечеството били предизобразени от това, което ставало по време на ежегодния Ден на изкуплението. (Лев. 16:6–10) Първосвещеникът трябвало най–напред да принесе един бик като принос за грях „за себе си и за своя дом“. Така и от жертвата на Исус се възползват първо помазаните, които ще служат като свещеници с него в небето. След това на Деня на изкуплението в древни времена били използвани и два козела за греховете на другите израилтяни. Така в описанието, където свещеническото племе изобразява 144 000 помазани, останалите израилтяни изобразяват всички хора със земна надежда. Това обяснение показва, че изразът „дванайсетте племена на Израил“ в Матей 19:28 не се отнася за помазаните, които ще бъдат свещеници с Исус, но за  всички други, които проявяват вяра в неговата жертва. *

9. Кого представят свещениците във видението на Езекиил за храма, и кого представят израилтяните, които не са свещеници?

⁹ Да разгледаме друг пример. Пророк Езекиил получил обширно видение за храма на Йехова. (Езек., гл. 40–48) Той видял как свещениците служели в храма, като давали напътствия и получавали съвети и поправяне от Йехова. (Езек. 44:23–31) В същото видение израилтяните от различните племена идвали там да се покланят и да принасят жертви. (Езек. 45:16, 17) Следователно в този контекст свещениците представят помазаните, а израилтяните от несвещеническите племена представят хората със земна надежда. Видението показва, че двете групи работят заедно в единство, като класът на свещениците е начело на чистото поклонение.

10, 11. (а) Какво укрепващо вярата изпълнение на думите на Исус виждаме днес? (б) Какъв въпрос възниква относно „другите овце“?

¹⁰ Исус говорел за „други овце“, които нямало да бъдат от същата „кошара“, от която е „малкото стадо“ от негови помазани последователи. (Йоан 10:16; Лука 12:32) Той казал: „Тях също трябва да доведа, и те ще чуят гласа ми. И всички ще станат едно стадо с един пастир.“ Колко укрепващо вярата е да се види изпълнението на тези думи! Две групи от хора са събрани заедно — малката група от помазани и „голямото множество“ от „други овце“. (Прочети Захария 8:23.) „Другите овце“ обаче не служат във вътрешния двор на духовния храм, а в неговия външен двор.

¹¹ Но щом като членовете на древния Израил, които не били свещеници, понякога изобразяват „другите овце“, дали хората със земна надежда също трябва да вземат от символите на Възпоменанието? Сега ще обсъдим този въпрос.

Новият договор

12. Каква нова уредба предсказал Йехова?

¹² Йехова предсказал една нова уредба за своя народ с думите: „Това е договорът, който ще сключа с дома на Израил след тези дни ... Ще вложа закона си в тях и ще го напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат мой народ.“ (Йер. 31:31–33) Посредством този нов договор обещанието на Йехова към Авраам щяло да има славно и трайно изпълнение. (Прочети Битие 22:18.)

13, 14. (а) Кои са участниците в новия договор? (б) Кои хора извличат полза от новия договор, и как „се придържат“ към него?

¹³ Исус имал предвид новия договор, когато вечерта преди да умре, казал: „Тази чаша представя новия договор въз основа на моята кръв, която трябва да се пролее за вас.“ (Лука 22:20; 1 Кор. 11:25) Дали в  новия договор са включени всички християни? Не. Някои, като например апостолите, които през онази вечер пили от чашата, участват в новия договор. * Исус обаче сключил с тях друг договор — да управляват с него в Царството му. (Лука 22:28–30) Те ще бъдат заедно с Исус в неговото Царство. (Лука 22:15, 16)

¹⁴ Но какво да кажем за хората, които ще живеят на земята под управлението на Царството? Те са онези, които извличат полза от новия договор. (Гал. 3:8, 9) Макар че не участват в този договор, те „се придържат“ към него, като спазват изискванията му, както било предсказано от пророк Исаия: „Чужденците, които са се присъединили към Йехова, за да му служат, да обичат името на Йехова и да бъдат негови служители, всички, които спазват съботата и не я оскверняват, и се придържат към моя договор, ще доведа на своята свята планина и ще ги развеселя в своя молитвен дом.“ Йехова казва: „Домът ми ще бъде наречен молитвен дом за всички народи.“ (Иса. 56:6, 7)

Кой трябва да взема от символите?

15, 16. (а) С каква привилегия свързва апостол Павел участниците в новия договор? (б) Защо хората със земна надежда не бива да вземат от символите на Възпоменанието?

¹⁵ Участниците в новия договор ‘могат със смелост да влязат в святото място’. (Прочети Евреи 10:15–20.) Именно те ‘ще получат царство, което не може да бъде разклатено’. (Евр. 12:28) Затова само онези, които ще бъдат царе и свещеници в небето с Исус Христос, трябва да пият от ‘чашата’, която представя новия договор. Тези участници в договора са обещани за жена на Агнето. (2 Кор. 11:2; Откр. 21:2, 9) Всички други, които присъстват на ежегодното Възпоменание, наблюдават с уважение и не вземат от символите.

¹⁶ Апостол Павел ни помага също да разберем, че онези, които имат земна надежда, не вземат от символите на Възпоменанието. Той казал на помазаните християни: „Всеки път, когато ядете от този хляб и пиете от тази чаша, възвестявате смъртта на Господаря, докато не дойде той.“ (1 Кор. 11:26) Кога ще „дойде“ Господарят? Когато дойде, за да вземе последните помазани от класа на невястата в небесния им дом. (Йоан 14:2, 3) Ясно е тогава, че ежегодното честване на Вечерята на Господаря няма да продължава безкрайно. „Останалите“ от потомството на жената, които са все още на земята, ще продължават да участват в тази вечеря, докато всички те не получат небесната си награда. (Откр. 12:17) Но ако онези, които ще живеят вечно на земята, имаха право да вземат от символите, тогава щеше да е необходимо Възпоменателната вечеря да бъде чествана вечно.

„Те ще бъдат мой народ“

17, 18. Как се изпълнява пророчеството, записано в Езекиил 37:26, 27?

¹⁷ Йехова предсказал единството на своя народ с думите: „Ще сключа мирен договор с тях. Договорът с тях ще бъде траен. Ще ги заселя в земята им и ще  ги умножа, ще поставя светилището си сред тях до безпределни времена. Шатърът ми ще бъде над тях и аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат мой народ.“ (Езек. 37:26, 27)

¹⁸ Всички от Божия народ имат привилегията да се възползват от изпълнението на това чудесно обещание, на този мирен договор. Да, Йехова гарантира мир за всички свои послушни служители. Плодът на неговия дух се вижда ясно сред тях. Освен това и светилището му, изобразяващо в случая чистото християнско поклонение, е сред тях. Те наистина са станали негов народ, тъй като са отхвърлили всички форми на идолопоклонство и се покланят единствено на Йехова Бог.

19, 20. Кои са сред онези, които Йехова нарича „мой народ“, и какво става възможно благодарение на новия договор?

¹⁹ Колко вълнуващо е да сме свидетели на обединяването на тези две групи в наше време! Макар че нямат небесна надежда, членовете на постоянно увеличаващото се „голямо множество“ се радват да бъдат заедно с онези, които имат такава надежда. Те са се присъединили към Божия Израил. По този начин са сред онези, които Йехова нарича „мой народ“. В тях виждаме изпълнението на следното пророчество: „В този ден много народи ще се присъединят към мене, ще станат мой народ и аз, Йехова, ще обитавам сред тебе.“ (Зах. 2:11; 8:21; прочети Исаия 65:22; Откровение 21:3, 4.)

²⁰ Чрез новия договор Йехова е направил възможно всичко това. Милиони духовни чужденци са станали част от неговия любим народ. (Мих. 4:1–5) Те са решени да продължават да се придържат към този договор, като подкрепят уредбите му и се подчиняват на изискванията му. (Иса. 56:6, 7) Като правят това заедно с Божия Израил, те са богато благословени с траен мир. Дано и ти се радваш на тази благословия сега и завинаги!

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Кои са „дванайсетте племена на Израил“, които ще бъдат съдени от 144 000 помазани?

• Каква е ролята на помазаните в новия договор и каква полза извличат от него „другите овце“?

• Трябва ли всички християни да вземат от символите на Възпоменанието?

• Какво единство било предсказано за нашите дни?

[Въпроси]

[Графика/Снимки на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Много хора днес служат заедно с Божия Израил

1950 г. | 373 430

1970 г. | 1 483 430

1990 г. | 4 017 213

2009 г. | 7 313 173