Бъди послушен и смел като Христос

„Не се бойте! Аз победих света.“ (ЙОАН 16:33)

1. До каква степен Исус се подчинявал на Бога?

 ИСУС ХРИСТОС винаги вършел Божията воля. Той никога не помислил да прояви неподчинение спрямо своя небесен Баща. (Йоан 4:34; Евр. 7:26) Но поради онова, което понесъл на земята, не му било лесно да бъде послушен. Още от началото на проповедната дейност на Исус неговите врагове, сред които бил самият Сатана, се опитвали да го убедят, принудят или измамят да изостави верността си спрямо Бога. (Мат. 4:1–11; Лука 20:20–25) Тези врагове причинили на Исус силна душевна, емоционална и физическа болка. В крайна сметка те успели да го убият на мъченическия стълб. (Мат. 26:37, 38; Лука 22:44; Йоан 19:1, 17, 18) Въпреки всичко това и въпреки многото трудности Исус останал „послушен чак до смърт“. (Прочети Филипяни 2:8.)

2, 3. Какво можем да научим от това, че Исус останал послушен въпреки страданията, които понесъл?

² Животът на Исус на земята му помогнал да научи нещо повече във връзка с послушанието. (Евр. 5:8) Може да изглежда, че той нямало какво повече да научи за службата на Йехова. Та Исус се радвал на близко общуване с Йехова хилядолетия наред и бил „майсторски работник“ на  Бога при сътворението. (Пр. 8:30) Въпреки това по време на земния си живот той доказал своята неопетненост, като останал верен независимо от страданията. Исус, Синът на Бога, израснал духовно. Какво можем да научим от неговия пример?

³ Макар че бил съвършен човек, Исус не се опитвал да остане съвършено послушен със свои собствени сили. Той се молел на Бога за помощ да остане послушен. (Прочети Евреи 5:7.) За да останем послушни, и ние трябва да сме смирени и редовно да се молим на Бога за помощ. Затова апостол Павел посъветвал християните: „Нека нагласата на ума ви бъде като нагласата на Христос Исус, който ... се смири и беше послушен чак до смърт.“ (Флп. 2:5–8) Примерът на Исус доказал, че хората могат да бъдат послушни дори и сред едно покварено общество. Разбира се, Исус бил съвършен, но какво да кажем за несъвършените хора като нас?

Послушни въпреки несъвършенството си

4. Какво означава за нас фактът, че сме създадени със свободна воля?

⁴ Когато създал Адам и Ева, Бог ги надарил с интелект и свободна воля. Като техни потомци, ние също имаме свободна воля. Какво означава това? Означава, че сами можем да решаваме дали да вършим добро, или зло. С други думи, Бог ни е дал свободата да изберем дали да му се подчиняваме, или не. С тази голяма свобода идва и голяма отговорност. Решенията, които вземаме, могат да означават живот или смърт за нас. Освен това те влияят и на хората около нас.

5. С какво трябва да се бори всеки един от нас, и как можем да останем послушни?

⁵ Поради нашето наследено несъвършенство послушанието не идва автоматично. Не винаги е лесно да сме послушни на Божиите закони. Павел се сблъскал с това предизвикателство. Той писал: „В тялото си виждам друг закон, който воюва срещу закона на ума ми и ме отвежда в плен на закона на греха в тялото ми.“ (Рим. 7:23) Разбира се, когато не се налага да правим жертви, да понасяме болка или неудобство, послушанието е по–лесно. Но как постъпваме, когато възникне противоречие между желанието ни да бъдем послушни и „желанията на плътта“ и „желанията на очите“? Тези погрешни желания възникват както поради нашето несъвършенство, така и поради влиянието на „духа на света“ около нас, и са много силни. (1 Йоан 2:16; 1 Кор. 2:12) За да устоим, трябва ‘да подготвим сърцето си’, преди да се сблъскаме с някаква трудност или изпитание, и да сме решени да сме послушни на Йехова, каквото и да се случи. (Пс. 78:8, НС) В Библията намираме много примери на хора, които останали послушни, тъй като подготвили сърцето си. (Езд. 7:10; Дан. 1:8)

6, 7. Обясни как личното изучаване може да ни помогне да вземаме мъдри решения.

⁶ Един начин да подготвим сърцето си е прилежно да изучаваме Писанието и основаните на Библията издания. Представи си следната ситуация. Да предположим, че е вечерта ти за лично изучаване. Току–що си се помолил за духа на Йехова да ти помага да прилагаш онова, което научаваш от неговото Слово. Имаш планове следващата вечер да гледаш определен филм по телевизията. Чул си, че за него има добри отзиви, но знаеш и че съдържа сцени с неморалност и насилие.

⁷ Размишляваш върху съвета на Павел от Ефесяни 5:3: „Нека блудство и всякаква нечистота или алчност дори да не се споменават между вас, както подобава на свети личности.“ Припомняш си и думите от Филипяни 4:8. (Прочети.) Докато разсъждаваш върху тези вдъхновени от Бога съвети, се питаш: „Ако съзнателно изложа сърцето и ума си на нещо подобно, дали ще покажа, че следвам примера на Исус за пълно послушание на Бога?“ Как ще постъпиш? Дали все пак ще гледаш този филм?

8. Защо трябва да запазваме високи морални и духовни стандарти?

 ⁸ Би било погрешно да принизяваме своите морални и духовни стандарти, като може би си мислим, че сме достатъчно силни да устоим на влиянието на лошите приятели, дори когато тези приятели са под формата на забавления, изпълнени с насилие и неморалност. Вместо това трябва да предпазим себе си и децата си от покваряващото влияние на духа на Сатана. Хората, които използват компютри, полагат старателни усилия да ги защитят от вируси, които могат да повредят информацията, да пречат на нормалната работа на компютъра и дори да поемат контрол върху него и да го използват, за да атакуват други компютри. Нима ние трябва да бъдем по–малко бдителни в усилията си да се защитаваме от „коварствата на Дявола“? (Еф. 6:11)

9. Защо трябва да сме решени да бъдем послушни на Йехова всеки ден?

⁹ На практика всеки ден по един или друг начин ни се налага да избираме дали да вършим нещата както Йехова иска от нас, или не. За да бъдем спасени, трябва да сме послушни на Бога и да живеем според неговите праведни принципи. Като следваме примера на Христос по отношение на послушанието „чак до смърт“, показваме, че вярата ни е истинска. Йехова ще възнагради верността ни. Исус обещал: „Който издържи до края, той ще бъде спасен.“ (Мат. 24:13) Ясно е, че това изисква развиването на истинска смелост, каквато проявявал Исус. (Пс. 31:24)

Исус — най–великият пример на смелост

10. На какъв натиск може да сме подложени, и как трябва да реагираме?

¹⁰ Тъй като сме заобиколени от нагласата и поведението на този свят, се нуждаем от смелост, за да се опазим чисти. Християните са подложени на морален, обществен, финансов и религиозен натиск, който може да ги накара да се отклонят от праведните пътища на Йехова. Мнозина се сблъскват с противопоставяне в семейството. В някои страни образователната система прокарва теорията за еволюцията все по–агресивно и атеизмът става все по–популярен. В такъв случай не можем просто да търпим натиска и да стоим бездейни. Трябва да предприемаме действия, за да устоим, и така да се предпазим. Примерът на Исус ни показва как можем да успеем.

11. Как размисълът върху примера на Исус ни дава повече смелост?

¹¹ Исус казал на учениците си: „В света срещате трудности, но не се бойте! Аз победих света.“ (Йоан 16:33) Той никога не се поддал на влиянието на света и не позволил светът да му попречи да извърши задачата си да проповядва или да го накара да принизи стандартите си за истинско поклонение и подходящо поведение. Ние трябва да му подражаваме. В молитва Исус казал за учениците си: „Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:16) Изучаването на смелия пример на Христос и размисълът  върху него могат да ни дадат нужната смелост да се пазим отделени от света.

Научи се на смелост от Исус

12–14. Дай примери за смелостта, която проявявал Исус.

¹² Исус проявил забележителна смелост в службата си. Упражнявайки властта си като Син на Бога, той безстрашно ‘влязъл в храма и изхвърлил навън всички онези, които продавали и купували в храма, обърнал и масите на мъжете, които обменяли пари, и пейките на онези, които продавали гълъби’. (Мат. 21:12) Когато дошли войници да го арестуват през последната нощ от живота му на земята, Исус смело застанал пред своите ученици, за да ги защити, и казал: „Ако търсите мене, оставете тези мъже да си вървят.“ (Йоан 18:8) Малко след това той казал на Петър да прибере меча си, като така показал, че причината за увереността му не са човешките оръжия, а самият Йехова. (Йоан 18:11)

¹³ Исус смело изобличил безсърдечните фалшиви учители по негово време, както и техните лъжливи учения. Той им казал: „Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората ... Пренебрегвате по–важните неща от Закона: справедливостта, милостта и верността. ... Почиствате външната страна на чашата и на блюдото, но отвътре те са пълни с грабеж и невъздържаност.“ (Мат. 23:13, 23, 25) Учениците на Исус щели да се нуждаят от същата смелост, тъй като фалшивите религиозни водачи щели да преследват и да убиват някои от тях. (Мат. 23:34; 24:9)

¹⁴ Исус проявявал смелост дори и срещу демоните. Веднъж при него дошъл един обладан от демони човек, който бил толкова силен, че никой не можел да го върже с верига. Без да се страхува, Исус изгонил множеството демони, които държали мъжа под своя контрол. (Мар. 5:1–13) Днес Бог не дава на християните силата да вършат такива чудеса. Все пак, когато проповядваме и учим хората, и ние трябва да водим духовна война срещу Сатана, който ‘е заслепил умовете на невярващите’. (2 Кор. 4:4) Както при Исус, нашите оръжия „не са плътски, но благодарение на Бога имат сила, с която да побеждават здрави укрепления“ — твърдо установени, но погрешни религиозни идеи. (2 Кор. 10:4) Боравейки с тези духовни оръжия, ние учим много от примера на Исус.

15. На какво се основавала смелостта на Исус?

¹⁵ Смелостта на Исус не била безразсъдна, а се основавала на вяра. Същото трябва да бъде и при нас. (Мар. 4:40) Как можем да придобием истинска вяра? Отново намираме ръководство в примера на Исус. Той показал, че притежава цялостно познание върху Писанието и че има пълно доверие в правотата му. За оръжие Исус не използвал буквален меч, а меча на духа, Божието Слово. Той многократно подкрепял ученията си, като се позовавал на Писанието, и често предшествал своите думи с израза „Записано е“. a

16. Как можем да придобием по–силна вяра?

¹⁶ За да изградим вяра, която може да издържи на изпитанията, които сполитат учениците на Христос, трябва да четем и да изучаваме Библията всеки ден и да посещаваме християнските събрания, като така внедряваме в ума си истините, на които се основава нашата вяра. (Рим. 10:17)  Освен това трябва да размишляваме старателно върху онова, което учим, като по този начин позволяваме на информацията да стигне до сърцето ни. Само вярата, която е жива, може да ни подбуди към смели дела. (Як. 2:17) Трябва също да се молим за светия дух, тъй като вярата е част от неговия плод. (Гал. 5:22)

17, 18. Как една млада сестра проявила смелост в училище?

¹⁷ Една млада сестра на име Кити изпитала лично как силната вяра дава смелост. От малка тя знаела, че не бива ‘да се срамува от добрата новина’ в училище, и много искала да даде добро свидетелство на своите съученици. (Рим. 1:16) Всяка година решавала да говори с повече хора за добрата новина, но се въздържала, защото не ѝ достигала смелост. Когато станала по–голяма, тя се преместила в друго училище. Кити си казала: „Този път ще си наваксам за възможностите, които пропуснах.“ Тя се помолила да има смелост, подобна на Христовата, да проявява благоразумие и да се появи подходяща възможност да свидетелства за истината.

¹⁸ На първия учебен ден учениците били помолени да се представят. Някои споменали религиозната си принадлежност, като добавили, че не практикуват активно своята вяра. Кити осъзнала, че това е възможността, за която се била молела. Когато дошъл нейният ред, тя уверено казала: „Аз съм Свидетелка на Йехова и се ръководя от Библията в духовно и морално отношение.“ Докато тя говорела, някои от съучениците ѝ я гледали пренебрежително. Но други се заслушали в онова, което казала, и по–късно ѝ задавали въпроси. Учителят дори посочил Кити като пример за човек, който отстоява вярванията си. Тя много се радва, че се е научила на смелост от примера на Исус.

Проявявай вяра и смелост като Христос

19. (а) Какво означава да имаме истинска вяра? (б) Как можем да радваме Йехова?

¹⁹ Апостолите също разбирали, че техните смели дела трябва да бъдат основани на вяра. Те молели Исус: „Дай ни още вяра.“ (Прочети Лука 17:5, 6.) Истинската вяра означава повече от това човек просто да е убеден, че Бог съществува. Тя включва развиването на близки взаимоотношения с Йехова, подобно на взаимоотношенията между малко дете и неговия мил и любещ баща. Соломон писал под вдъхновение: „Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, то и на моето сърце ще е драго. Да! Сърцето ми ще се радва, когато устните ти изговарят правото.“ (Пр. 23:15, 16) По същия начин, ако смело защитаваме праведните принципи, ще радваме Йехова и това ще увеличава смелостта ни. Затова нека винаги подражаваме на примера на Исус, като смело заставаме на страната на праведността!

[Бележка под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Какво ще ни помогне да останем послушни въпреки несъвършенството си?

• На какво се основава истинската вяра, и как това може да ни помогне да бъдем смели?

• Какво ще постигнем, ако сме послушни и проявяваме смелост, подобна на Христовата?

[Въпроси]

[Снимка на страница 13]

‘Подготвяш ли сърцето си’, за да устояваш на изкушенията?

[Снимка на страница 15]

Подобно на Исус и ние можем да проявяваме смелост, основана на вяра