Семената на истината достигат до отдалечени райони

РУСКАТА република Тива се намира в най–южната част на Сибир и граничи на юг и на изток с Монголия. Много хора в Тива живеят в отдалечени райони и затова е трудно да се достигне до тях с посланието за Царството. Но преди известно време жители на някои от тези отдалечени области пътували до Кизил, столицата на републиката, за да присъстват на един семинар. Мария, която служи като пионерка в Кизил, научила за пристигането им и си помислила, че това открива пред нея уникалната възможност да сподели добрата новина с тях.

Мария разказва какво се случило: „В училището, в което работя като учителка, се организира семинар за лечението на хора, пристрастени към различни вещества. На него щяха да присъстват около 50 души от най–отдалечените райони на Тива, сред които имаше учители, психолози, социални работници, занимаващи се с деца, и други.“ Срещата предоставяла добра възможност за даване на свидетелство, но за Мария това съвсем не било лека задача. Тя обяснява: „Аз съм срамежлива по природа и ми е трудно да проповядвам неофициално. Но се помолих на Йехова за смелост да превъзмогна страха си и да се възползвам от тази възможност да дам свидетелство.“ Дали сестрата успяла да направи това?

Мария казва още: „Намерих един брой на списание „Пробудете се!“, който съдържа информация за фобиите. Помислих си, че тази тема може да е от интерес за някой от психолозите, и затова взех списанието в училище. Същия ден една учителка, която присъстваше на семинара, дойде в кабинета ми и аз ѝ предложих списанието. Тя с радост го прие и дори каза, че самата тя страда от фобия. На следващия ден ѝ занесох книгата „Въпроси на младите хора — отговори, които помагат“ (1 том). Учителката с радост прие и това издание. След нейния положителен отклик сметнах, че и други педагози може да проявят интерес към тази книга. Затова донесох в училище един кашон с книги „Въпроси на младите хора“ и други издания.“ Не след дълго кашонът бил празен. Мария разказва какво се случило: „Някои от колегите на учителката, на която дадох книгата „Въпроси на младите хора“, дойдоха в кабинета ми и попитаха: ‘Къде се раздават тези книги?’“ Те били дошли на точното място!

Последният ден на семинара бил събота. Тъй като това било почивен ден за Мария, тя оставила библейска литература на няколко маси в кабинета си. Тя написала на дъската: „Скъпи учители, може да вземете литература за себе си и за ваши познати. Тези чудесни издания ще ви помогнат да имате успех в работата си и да укрепите своите семейства.“ Какво станало? Мария казва: „Същия ден отидох до кабинета си и видях, че по–голямата част от изданията ги нямаше. Бързо сложих още книги и списания.“ По време на целия семинар Мария раздала 380 списания, 173 книги и 34 брошури. Когато тези, които присъствали на семинара, се върнали в отдалечените райони, където живеят и работят, те занесли литературата със себе си. Мария казва: „Толкова съм щастлива, че семената на истината достигнаха до най–отдалечените части на Тива!“ (Екл. 11:6)

[Карта на страница 32]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

РУСИЯ

РЕПУБЛИКА ТИВА