Християнските погребения — угодни на Бога и изпълнени с достойнство и скромност

НАВСЯКЪДЕ се чуват ридания на опечалени хора. Жалеещите, облечени в специални черни дрехи, плачат и се хвърлят на земята от неистова мъка. Танцьори се полюшват в ритъма на пулсираща музика. Други обаче празнуват, като ядат, смеят се и се забавляват. Някои лежат на земята пияни от изобилието от палмово вино и бира. Какъв е поводът? В някои части на света така изглежда едно типично погребение, на което стотици хора се събират, за да кажат последно сбогом на починалия.

Роднините и съседите на много Свидетели на Йехова, живеещи на различни места, са силно повлияни от суеверия и от страха от мъртвите. Милиони хора вярват, че когато някой умре, той става част от духовете на предците и може да помага или да вреди на живите. Това вярване е тясно свързано с множество погребални обичаи. Разбира се, нещо нормално е да се жалее за починал човек. Исус и неговите ученици скърбели за смъртта на близки хора. (Йоан 11:33–35, 38; Деян. 8:2; 9:39) Но те никога не изразявали мъката си по някои от крайните начини, типични за онова време. (Лука 23:27, 28; 1 Сол. 4:13) Защо не правели това? Една от причините е, че те знаели истината за смъртта.

Библията ясно заявява: „Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо ... Любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени ... Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба [или шеол, общият гроб на човечеството], гдето отиваш.“ (Екл. 9:5, 6, 10) Тези боговдъхновени библейски стихове ясно показват, че когато някой умре, той вече не съзнава нищо. Не може да мисли, да чувства, да общува или да разбира каквото и да било. Как познанието за тази важна библейска истина се отразява на начина, по който биват провеждани християнските погребения?

„Не докосвайте онова, което е нечисто“

Независимо къде живеят и от какъв произход са, Свидетелите на Йехова напълно избягват всякакви обичаи, свързани с вярването, че мъртвите продължават да съществуват и могат да влияят на живите. Обичаи, като например погребални празненства, помени, раздаване на храна за мъртвите, жертвоприношения за мъртвите и вдовишки ритуали, са нечисти и не са угодни на Бога, тъй като са свързани с небиблейското демонично учение, че душата или духът не умира. (Езек. 18:4) Истинските християни ‘не могат да ядат от трапезата на Йехова и от трапезата на демоните’ и затова не вземат участие в подобни обичаи. (1 Кор. 10:21) Те се подчиняват на заповедта: „Отделете се ... и повече не докосвайте онова, което е нечисто.“ (2 Кор. 6:17) Заемането на подобна позиция обаче не винаги е лесно.

В Африка и на други места е разпространено вярването, че ако не се спазят определени обичаи, духовете на предците ще бъдат разгневени. Ако някой откаже да извърши тези обичаи, това се счита за сериозно нарушение и може да доведе до проклятие или нещастие за цялата общност. Мнозина от народа на Йехова са били критикувани, обиждани и изолирани от жителите на своето село или от собственото си семейство, тъй като са отказвали да участват в небиблейски погребални ритуали. Някои са били обвинявани, че са против  останалите хора и че не проявяват уважение към мъртвите. Имало е случаи, когато невярващи насила са вземали в свои ръце уреждането на погребението на един християнин. Тогава как можем да избягваме да имаме разногласия с онези, които настояват да се спазват погребални обичаи, които Бог не одобрява? И което е още по–важно — как можем да се пазим настрана от нечистите ритуали и действия, които могат да разрушат взаимоотношенията ни с Йехова?

Заяви ясно позицията си

В някои части на света е възприето по–далечни роднини и старейшините на клана да вземат решения във връзка с погребението. Затова един верен християнин трябва да покаже ясно, че погребението ще бъде организирано и проведено от Свидетели на Йехова в съгласие с библейските принципи. (2 Кор. 6:14–16) Едно християнско погребение не бива по никакъв начин да засяга съвестта на останалите християни или да спъва другите, които знаят в какво вярваме и учим за състоянието на мъртвите.

Когато един сбор е помолен да организира погребение, назначените старейшини могат да дадат някои полезни предложения и да осигурят духовна подкрепа, така че всичко да бъде в хармония с напътствията от Писанието. Ако хора, които не са Свидетели, искат да внесат някакви нечисти ритуали, е важно да бъдем непоколебими и смело да обясним позицията си като християни по любезен и изпълнен с уважение начин. (1 Пет. 3:15) Как да постъпим обаче, ако невярващите роднини продължават да настояват да включат нечисти ритуали на погребението? В такъв случай вярващите членове на семейството може да решат да не участват в погребението. (1 Кор. 10:20) Ако това стане, в Залата на Царството или на друго подходящо място може да бъде изнесено обикновено погребално слово, за да се осигури „утеха от Писанието“ на онези, които са опечалени от смъртта на своя близък. (Рим. 15:4) Макар че тялото на починалия няма да бъде там, подобна уредба е изпълнена с достойнство и е напълно приемлива. (Втор. 34:5, 6, 8) Нелюбезната намеса от страна на невярващи може да добави към стреса и мъката от смъртта на близкия човек, но ние можем да намерим утеха в познанието, че решимостта ни да вършим онова, което е правилно, не остава незабелязана от Бога, който може да ни даде „силата, надхвърляща нормалното“. (2 Кор. 4:7)

Заяви волята си в писмен вид

Когато някой е записал личните си предпочитания по отношение на погребението си, е много по–лесно да се разговаря с членовете на семейството, които не са Свидетели, тъй като те най–вероятно биха уважили волята на починалия. Важни подробности, които е добре да бъдат заявени в писмен вид, са къде и по какъв начин да бъде проведено погребението, както и кой основно да се погрижи за организирането му. (Бит. 50:5) Най–резултатен би бил документ, подписан пред свидетели. Хората, които гледат напред в бъдещето с прозрение  и мъдрост, основани на библейските принципи, знаят, че не е необходимо да чакат, докато са вече много възрастни или неизлечимо болни, за да предприемат тази стъпка. (Пр. 22:3; Екл. 9:12)

Някои хора се чувстват неудобно да заявяват писмено подобни инструкции. Това обаче е проява на християнска зрялост и любеща загриженост спрямо другите. (Флп. 2:4) Много по–добре е тези неща да бъдат уточнени лично, отколкото уреждането им да се остави на опечалените членове на семейството, които могат да бъдат подложени на натиск да приемат нечисти обичаи, в които починалият нито е вярвал, нито е одобрявал.

Нека погребението бъде скромно

В много части на Африка е широко разпространено вярването, че погребението трябва да бъде голямо и впечатляващо, за да не се разгневят духовете на предците. Други използват погребенията като възможност ‘да се хвалят самонадеяно’ със своето богатство и положение в обществото. (1 Йоан 2:16) Харчат се много средства и се влагат много време и усилия, с цел да се осигури на починалия „достойно“ погребение. За да се поканят колкото е възможно повече хора, на различни места биват поставяни големи плакати със снимка на починалия и така погребението се разгласява публично. Правят се и се раздават тениски с образа на покойника, които жалеещите да облекат. Поръчват се специални скъпи ковчези, които да направят голямо впечатление на присъстващите. В една африканска страна някои стигат дотам да правят ковчези във формата на коли, самолети, яхти и други неща, свидетелстващи за богатство, великолепие и разкош. Тялото може да бъде извадено от ковчега и да бъде изложено на специално украсено легло. Една починала жена може да бъде облечена в бяла сватбена рокля и да бъде украсена с много бижута, огърлици и грим. Дали участието в подобни обичаи е подходящо за хората от Божия народ?

Зрелите християни знаят, че е мъдро да избягват крайностите, които си позволяват хората, които нито имат познание за Божиите принципи, нито пък се интересуват от тях. Ние сме наясно, че нескромните и небиблейски обичаи и ритуали ‘не произхождат от Бога, а от света, който преминава’. (1 Йоан 2:15–17) Трябва да бъдем много внимателни да не развиваме нехристиянски съревнователен дух, като се опитваме  да надминем другите. (Гал. 5:26) Фактите показват, че когато страхът от мъртвите е важна част от местната култура и бита на хората, погребенията често стават големи и е трудно да бъдат надзиравани, поради което нещата могат бързо да излязат извън контрол. Почитането на мъртвите може дотолкова да разгорещи невярващите, че да стигнат до нечисто поведение. На такива погребения някои хора може да започнат силно и необуздано да жалеят, многократно да прегръщат трупа, да говорят на починалия сякаш той е жив и да слагат пари и други предмети върху него. Ако нещо подобно се случи на християнско погребение, това би нанесло голям укор на името на Йехова и на неговия народ. (1 Пет. 1:14–16)

Познанието за истинското състояние на мъртвите трябва да ни вдъхва смелост да провеждаме своите погребения без следа от светски обичаи. (Еф. 4:17–19) Макар че бил най–великият и най–важният човек, живял някога, Исус бил погребан по обикновен и скромен начин. (Йоан 19:40–42) За онези, които имат „ума на Христос“, няма нищо недостойно в подобно погребение. (1 Кор. 2:16) Несъмнено, това да поддържаме християнските погребения скромни и обикновени е най–добрият начин да избегнем нечисти според Писанието обичаи и да запазим спокойна атмосфера, която излъчва достойнство и добър вкус и е подходяща за хората, обичащи Бога.

Трябва ли да има веселба?

Често след погребение има обичай роднините, съседите и други хора да се съберат заедно, за да пируват и да танцуват на силна музика. На тези погребални празненства обикновено се консумира много алкохол и има прояви на неморалност. Някои твърдят, че това веселие помага на опечалените да забравят мъката от смъртта. Други смятат, че това е просто част от тяхната култура. Мнозина обаче вярват, че това пируване представлява ритуал, необходим за прехода на починалия, и трябва да бъде извършен, с цел да се почетат и възхвалят мъртвите и да се освободи душата на покойника, който се присъединява към предците си.

Истинските християни знаят колко е мъдър библейският съвет: „По–полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.“ (Екл. 7:3) Освен това те знаят каква е ползата спокойно да размишляват върху краткотрайността на живота и върху надеждата за възкресение. Наистина, за онези, които имат добри взаимоотношения с Йехова, ‘денят на смъртта струва повече от деня на раждането’. (Екл. 7:1) Затова, като знаят, че погребалните празненства са свързани със спиритически вярвания и неморалност, истинските християни разбират, че е крайно неподходящо да организират подобни празненства или дори да присъстват на тях. Ако сме сред хора, пируващи по повод някое погребение, това би било проява на неуважение спрямо Бога и спрямо съвестта на събратята ни поклонници на Йехова.

Нека другите забележат разликата

Само колко сме благодарни, че сме освободени от болезнения страх от смъртта, който изпитват хората, намиращи се в духовна тъмнина! (Йоан 8:32) Като „деца на светлината“, ние изразяваме скръбта и мъката си по начин, който отразява духовното ни прозрение и който показва скромност и уважение и е в хармония със сигурната надежда за възкресението. (Еф. 5:8; Йоан 5:28, 29) Тази надежда ще ни предпази от това да стигаме до крайности в изразите си на печал, както правят онези, „които нямат надежда“. (1 Сол. 4:13) Надеждата за възкресението ще ни вдъхва смелост да заемем твърда позиция на страната на чистото поклонение и да не се поддаваме на страха от човека. (1 Пет. 3:13, 14)

Когато вярно се съобразяваме с принципите от Писанието, това ще даде възможност на хората да забележат разликата „между оня, който служи Богу, и оня, който не Му служи“. (Мал. 3:18) Един ден вече няма да има смърт. (Откр. 21:4) Докато очакваме изпълнението на това чудесно обещание, нека се пазим неопетнени и безупречни пред Йехова и бъдем напълно отделени от този зъл свят и неговите позорящи Бога дела. (2 Пет. 3:14)

[Снимка на страница 30]

Ще бъде мъдро да заявим в писмен вид личните си предпочитания относно провеждането на погребението

[Снимка на страница 31]

Християнските погребения трябва да са изпълнени с достойнство и скромност