Как да проявяваме милост?

„Нека вършим каквото е добро спрямо всички, но най–вече спрямо онези, които са свързани с нас във вярата.“ (ГАЛАТЯНИ 6:10)

1, 2. На какво ни учи притчата за добрия самарянин във връзка с милостта?

КОГАТО говорел с Исус, един човек, който познавал Закона, го попитал: „Всъщност кой е моят ближен?“ В отговор Исус разказал следната притча: „Като слизаше от Йерусалим към Йерихон, един мъж попадна в ръцете на разбойници, които го ограбиха, пребиха го и си отидоха, като го оставиха да лежи полумъртъв. Случайно по същия път слизаше един свещеник, но когато го видя, премина на отсрещната страна. Също така един левит стигна до това място и като го видя, премина на отсрещната страна. Но един самарянин, който пътуваше по този път, стигна до него и като го видя, изпита силна жал. И се приближи до него, превърза раните му, като изля върху тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче и го заведе в една странноприемница, където се погрижи за него. На следващия ден той извади два динария, даде ги на собственика на странноприемницата и каза: ‘Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, ще ти го платя, като се върна.’“ След това Исус попитал своя слушател: „Според тебе кой от тези тримата показа, че е ближен на човека, който беше попаднал сред разбойниците?“ Мъжът отговорил: „Онзи, който постъпи милостиво спрямо него.“ (Лука 10:25, 29–37а)

² Колко ясно грижата на самарянина за ранения мъж показва какво е истинска милост! Подтикнат от силна жал, или състрадание, самарянинът постъпил по начин, който донесъл облекчение на пострадалия. При това нуждаещият се мъж бил непознат за самарянина. Милостта не е възпрепятствана от национални, религиозни или културни граници. След като разказал притчата за добрия самарянин, Исус посъветвал слушателя си: „Върви си и постъпвай по същия начин.“ (Лука 10:37б) Ние можем да вземем този съвет присърце и да се стремим да бъдем милостиви към другите. Но как можем да направим това? По какви начини можем да проявяваме милост в ежедневния си живот?

‘Ако някой брат ... няма дрехи’

3, 4. Защо трябва да бъдем особено загрижени относно проявяването на милост в християнския сбор?

³ Апостол Павел казал: „Докато времето е благоприятно за това, нека вършим каквото е добро спрямо всички, но най–вече спрямо онези, които са свързани с нас във вярата.“ (Галатяни 6:10) Затова нека  първо да разгледаме как можем да вършим много милостиви дела спрямо онези, които са свързани с нас във вярата.

⁴ Насърчавайки истинските християни да бъдат милостиви един към друг, ученикът Яков писал: „Който не проявява милост, ще бъде съден немилостиво.“ (Яков 2:13) Контекстът на тези вдъхновени думи ни показва някои начини, по които можем да проявяваме милост. Например в Яков 1:27 четем: „Поклонението, което е чисто и неопетнено от гледна точка на нашия Бог и Баща, е следното: да се грижи човек за сираците и вдовиците в неволята им и да се пази без петно от света.“ В Яков 2:15, 16 се казва: „Ако някой брат или сестра нямат дрехи и им липсва храната, необходима за деня, а някой от вас им каже ‘Вървете си с мир, стоплете се и се нахранете’, но не им даде каквото е нужно за тялото, каква ще е ползата от това?“

5, 6. Как можем да бъдем щедри на милостиви дела, когато общуваме с членовете на сбора?

⁵ Грижата за другите и помощта за нуждаещите се са характерни черти на истинската религия. Нашият начин на поклонение не ни позволява да проявяваме загрижеността си към другите само на думи. Вместо това нежното чувство на състрадание ни подтиква да предприемем действия и да помогнем на онези, които са в сериозна нужда. (1 Йоан 3:17, 18) Да, ние трябва щедро да вършим милостиви дела, като например да сготвим храна за някой болен, да помогнем на някой възрастен с домакинската работа, да осигурим транспорт до християнските събрания, когато е необходимо, и да не се скъпим да подпомогнем материално онези, които заслужават. (Второзаконие 15:7–10)

⁶ Още по–важна от материалната помощ е духовната помощ, която оказваме на членовете на нарастващия християнски сбор. Ние сме подканени ‘да говорим утешително на потиснатите души и да подкрепяме слабите’. (1 Солунци 5:14) „Възрастните жени“ са насърчени „да поучават каквото е добро“. (Тит 2:3) Библията казва относно християнските надзорници: „Всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря.“ (Исаия 32:2)

7. Какво научаваме във връзка с проявяването на милост от учениците в сирийския град Антиохия?

⁷ В допълнение към грижата за вдовиците, сирачетата и нуждаещите се от помощ и насърчение в местния сбор, християните от първи век понякога организирали събирането на помощи за вярващите и на други места. Например, когато пророк Агав предсказал, че „върху цялата населена земя ще настъпи голям глад“, учениците в сирийския град Антиохия решили „всеки според възможностите си, да изпратят помощ, за да облекчат братята, живеещи в Юдея“. Тази помощ била изпратена до старейшините там „посредством Варнава и Савел“. (Деяния 11:28–30) А какво да кажем за нас днес? „Верният и разумен роб“ е организирал комитети за оказване на помощ, които да се грижат за нашите братя, в случай че бъдат сполетени от природни бедствия, като например урагани, земетресения или цунами. (Матей 24:45) Един  чудесен начин да проявяваме милост е като даряваме доброволно своето време, усилия и средства, за да сътрудничим на тази уредба.

„Ако продължавате да показвате предпочитания“

8. Как показването на предпочитания пречи на милостта?

⁸ Яков писал за нещо, което действа против проявяването на милост, както и против „превъзходния закон“ на любовта: „Ако продължавате да показвате предпочитания, вършите грях, тъй като този закон ви изобличава като престъпници.“ (Яков 2:8, 9) Ако показваме неподходящо предпочитание към онези, които са богати в материално отношение или към онези, които са известни, можем да станем по–малко чувствителни спрямо „вика на сиромаха“. (Притчи 21:13) Показването на предпочитания задушава милостивия дух. Ние проявяваме милост, като се отнасяме непредубедено към другите.

9. Защо не е погрешно да обръщаме по–специално внимание на онези, които заслужават?

⁹ Дали това да бъдем непредубедени означава, че не бива да проявяваме по–специално внимание към някого? Съвсем не. Апостол Павел писал до християните във Филипи относно своя сътрудник Епафродит: „Ценете такива хора и занапред.“ Защо? „Защото заради делото на Господаря той беше съвсем близо до смъртта, като изложи душата си на опасност, за да не усетя аз липса от това, че вие не сте тук и не можете да ми служите лично.“ (Филипяни 2:25, 29, 30) Вярната служба, принасяна от Епафродит, заслужавала признание. Освен това в 1 Тимотей 5:17 четем: „Нека старейшините, ръководещи добре, бъдат смятани за достойни за двойна почит, особено онези, които се трудят усърдно в говоренето и поучаването.“ Добрите духовни качества също заслужават признание. Да проявяваме такова уважение не означава, че показваме предпочитания.

„Мъдростта, идваща от горе, е ... пълна с милост“

10. Защо трябва да контролираме езика си?

¹⁰ Яков казал относно езика: „Той е своеволен и причинява зло, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Йехова, да, Бащата, и с него проклинаме човеците, които са създадени ‘по подобие на Бога’. От една и съща уста излизат благословия и проклятие.“ В този ред на мисли, Яков добавил: „Ако в сърцата ви има горчива завист и свадливост, недейте да се хвалите и да лъжете против истината. Това не е мъдрост, която идва от горе, а е земна, животинска, демонична. Защото където има завист и свадливост, там царят безредие и всякакви зли неща. Но мъдростта, идваща от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, разумна, готова да се подчини, пълна с милост и добри плодове, тя не е предубедена, не е лицемерна.“ (Яков 3:8–10а, 14–17)

11. Как можем да бъдем милостиви във връзка с начина, по който използваме езика си?

¹¹ Следователно начинът, по който използваме езика си, показва дали притежаваме мъдростта, която е „пълна с милост“. Ами ако поради завист или свадливост се хвалим, лъжем или разпространяваме навреждащи клюки? В Псалм 94:4 се казва: „Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.“ Колко бързо клеветническите думи могат да развалят добрата репутация на невинния! (Псалм 64:2–4) Освен това нека да помислим за вредата, която може да бъде причинена от „лъжлив свидетел [който] издиша лъжи“. (Притчи 14:5; 3 Царе 21:7–13) След като обсъжда злоупотребата с езика, Яков казва: „Това не бива да продължава така, братя мои.“ (Яков 3:10б) Истинската милост изисква от нас да използваме езика си по чист, миролюбив и разумен начин. Исус казал: „Казвам ви, че за всяко свое безполезно изказване хората ще дават сметка в Съдния ден.“ (Матей 12:36) Колко важно е да бъдем милостиви във връзка с начина, по който използваме езика си!

 ‘Прощавайте на хората техните прегрешения’

12, 13. (а) Какво научаваме за милостта от притчата за роба, който дължал на господаря си голяма сума пари? (б) Какво означава да прощаваме на своя брат „до седемдесет и седем пъти“?

¹² Притчата на Исус за роба, който дължал на господаря си, царят, шейсет милиона динария, показва един друг начин, по който можем да бъдем милостиви. Тъй като нямал средства, с които да плати дълга си, робът се молел за милост. Господарят ‘съжалил роба си’ и му опростил дълга. Но робът излязъл и намерил един свой събрат, също роб, който му дължал само сто динария, и безмилостно наредил да го хвърлят в затвора. Когато чул какво станало, господарят извикал роба, на когото бил простил, и му казал: „Зъл роб си ти, аз ти опростих целия дълг, когато ме помоли. Нима не трябваше и ти на свой ред да проявиш милост към събрата си, както аз проявих милост към тебе?“ Тогава господарят го предал на служителите в затвора. Исус завършил притчата си с думите: „Така ще постъпи с вас и моят небесен Баща, ако не прощавате от сърце на братята си.“ (Матей 18:23–35)

¹³ Колко въздействащо тази притча показва, че милостта включва и готовност да прощаваме! Йехова ни е простил огромния дълг на греха. Не трябва ли и ние ‘да прощаваме на хората техните прегрешения’? (Матей 6:14, 15) Преди Исус да разкаже притчата за безмилостния роб, Петър го попитал: „Господарю, колко пъти трябва да прощавам на своя брат, ако съгреши спрямо мене? До седем пъти ли?“ Исус отговорил: „Казвам ти, не до седем пъти, но до седемдесет и седем пъти.“ (Матей 18:21, 22) Да, милостивият човек е готов да прощава „до седемдесет и седем пъти“, тоест безкрайно.

14. Според записаното в Матей 7:1–4, как можем да проявяваме милост ежедневно?

¹⁴ Показвайки още един начин, по който можем да проявяваме милост, Исус казал в Проповедта на планината: „Престанете да съдите, за да не бъдете съдени, защото както вие съдите, така и вас ще съдят ... Защо тогава гледаш сламчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? Или как можеш да кажеш на брат си ‘Позволи ми да извадя сламчицата от окото ти’, когато, ето, в твоето око има греда?“ (Матей 7:1–4) Следователно ние можем да проявяваме милост ежедневно, като търпим слабостите на другите, без да ги съдим или да бъдем прекалено критични.

„Нека вършим каквото е добро спрямо всички“

15. Защо милостта не трябва да бъде проявявана само към нашите братя и сестри по вяра?

¹⁵ Макар че библейската книга Яков подчертава главно милостта сред вярващите, това не означава, че милост трябва да бъде проявявана само към онези, които са част от християнския сбор. В Псалм 145:9 се казва: „Благ е Господ към всички; и благите Му милости са върху всичките Му творения.“ Ние сме насърчени ‘да подражаваме на Бога’ и да „вършим каквото е добро спрямо всички“. (Ефесяни 5:1; Галатяни 6:10) Въпреки че не обичаме „света, нито нещата в света“, ние не оставаме безчувствени спрямо нуждите на хората в света. (1 Йоан 2:15)

16. Кои фактори влияят на начина, по който проявяваме милост към другите?

¹⁶ Като християни, ние не се колебаем да помогнем с каквото можем на жертвите на „непредвидения случай“ или на  онези, които са в бедствено положение. (Еклисиаст 9:11, НС) Разбира се, обстоятелствата ще покажат колко и до каква степен можем да помогнем. (Притчи 3:27) Когато осигуряваме материална помощ, трябва да бъдем внимателни, защото искаме да помогнем на онези, които наистина са в нужда, а не да насърчаваме мързела. (Притчи 20:1, 4; 2 Солунци 3:10–12) Следователно истинската проява на милост е действие, което съчетава нежните чувства на състрадание или съчувствие със здравия разум.

17. Кой е най–добрият начин да проявяваме милост към хората извън християнския сбор?

¹⁷ Най–добрият начин да проявяваме милост към хората извън християнския сбор е да споделяме истината от Библията с тях. Защо? Защото повечето хора днес се лутат в духовна тъмнина. Тъй като не могат да се справят с проблемите, които ги връхлитат, нито пък имат някаква истинска надежда за бъдещето, повечето хора са „измъчени и разпръснати като овце без пастир“. (Матей 9:36) Посланието от Божието Слово може да бъде ‘светилник на нозете им’, като им помага да се справят с проблемите в живота. То може да бъде също и ‘виделина на пътеката им’, тъй като Библията посочва целта на Бога за бъдещето, давайки им основание за радостна надежда. (Псалм 119:105) Каква привилегия е да носим чудесното послание за истината на онези, които отчаяно се нуждаят от него! „Голямото бедствие“ наближава бързо и сега е времето да участваме пламенно в дейността по проповядване за Царството и правене на ученици. (Матей 24:3–8, 21, 22, 36–41; 28:19, 20) Никоя друга проява на милост не е толкова важна.

Давайте „от онова, което е отвътре“

18, 19. Защо трябва да се стремим да проявяваме повече милост в живота си?

¹⁸ ‘Давайте милосърдни дарове от онова, което е отвътре’ — казал Исус. (Лука 11:41) За да може едно добро дело да бъде проява на истинска милост, то трябва да бъде дар, който идва отвътре — от любещо и охотно сърце. (2 Коринтяни 9:7) Колко е освежаваща такава милост в един свят, в който жестокостта, егоизмът, липсата на загриженост за страданията и проблемите на другите са нещо нормално!

¹⁹ Затова нека да се стремим да проявяваме повече милост. Колкото по–милостиви сме, толкова повече наподобяваме Бога в това отношение. Така ще водим един наистина смислен и удовлетворяващ живот. (Матей 5:7)

Какво научи?

• Защо е особено важно да бъдем милостиви към своите братя и сестри по вяра?

• Как можем да проявяваме милост в християнския сбор?

• Как можем да вършим каквото е добро спрямо хората извън сбора?

[Въпроси]

[Снимка на страница 26]

Самарянинът постъпил милостиво

[Снимки на страница 27]

Християните вършат много милостиви дела

[Снимка на страница 30]

Най–добрият начин да проявяваме милост към хората извън сбора е да споделяме истината от Библията с тях