Защо да избягваме крайностите?

ЙЕХОВА е най–добрият пример за уравновесеност. „Делата му са съвършени“ и неговата справедливост не е сурова, защото винаги е съчетана с милост. (Второзаконие 32:4) Неговата любов никога не е безпринципна, защото той постъпва според съвършени закони. (Псалм 89:14; 103:13, 14) Нашите прародители били създадени уравновесени във всяко отношение. Те нямали склонност към крайности. Грехът обаче причинил „дефект“ — несъвършенството, вследствие на което уравновесеността била загубена. (Второзаконие 32:5)

Да онагледим с пример: Возил ли си се някога в кола или на колело, чиято гума има голяма издатина? Деформацията на гумата прави пътуването некомфортно, а също и опасно. Такава гума трябва да се поправи, преди да стане по–зле или да се спука. По подобен начин поради нашето несъвършенство ние сме склонни към нередности. Ако позволим тези „издатини“, или „неравности“, да се увеличат, тогава нашето пътуване по пътя на живота може да се окаже доста трудно и дори опасно.

Понякога нашите добри качества, или силни страни, могат да ни доведат до крайности. Например, макар че според Моисеевия закон било изискване за израилтяните да си направят ресни на полите, фарисеите в дните на Исус искали да се отличават от мнозинството, като ‘удължавали ресните на дрехите си’ до крайна степен. Целта им била да изглеждат по–святи от другите. (Матей 23:5; Числа 15:38–40)

В днешно време някои хора се опитват да привлекат вниманието към себе си по всякакъв начин, дори като шокират другите. Това всъщност може да е отчаян възглас: „Забележи ме! И аз съм човек!“ Но крайностите по отношение на облеклото, нагласата и действията не могат да удовлетворят истинските нужди на един християнин.

Уравновесен възглед за работата

Каквито и да сме и където и да живеем, ползотворната работа е нещо, което прави живота ни по–смислен. Ние сме създадени да намираме удовлетворение от такава работа. (Битие 2:15) Следователно Библията осъжда мързела. Апостол Павел много ясно казал: „Който не иска да работи, няма и да яде.“ (2 Солунци 3:10) Всъщност мързеливата нагласа към работата може да доведе не само до бедност и неудовлетворение, но и до Божието неодобрение.

Мнозина пък отиват в другата крайност, като стават работохолици, доброволни роби на работата си. Те излизат рано сутринта от къщи и се прибират късно вечерта, като смятат, че правят това за доброто на семейството си. Но всъщност техните семейства стават жертви на тяхната отдаденост към работата. Една съпруга казва за съпруга си, който често прекарва допълнителни часове на работното си място: „Бих заменила всички неща в тази луксозна къща за възможността съпругът ми да бъде с мене и с децата.“ Онези, които решават да работят допълнително, трябва да обърнат сериозно внимание на думите на цар Соломон, които той казва от личен опит: „Разгледах всичките дела, които бяха извършили  ръцете ми, и труда, в който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятър.“ (Еклисиаст 2:11)

Да, по отношение на работата трябва да избягваме двете крайности. Можем да сме старателни работници, но трябва да помним, че ако станем роби на работата, това ще ограби щастието ни и ще ни причини повече вреда. (Еклисиаст 4:5, 6)

Избягвай крайните възгледи по отношение на удоволствията

Библията предсказва за нашето време: „Хората ... ще обичат удоволствията, вместо да обичат Бога.“ (2 Тимотей 3:2, 4) Стремежът към удоволствия е един от успешните методи на Сатана да отклонява хората от Бога. Разпространено явление е хората да се отдават на почивка и развлечения, като например екстремните спортове. Тези спортове непрекъснато се увеличават, както и броят на участниците в тях. Защо са толкова популярни? Много хора не са удовлетворени от ежедневния си живот, затова непрекъснато търсят силни усещания. Но за да изпитват постоянно такива силни усещания, те увеличават степента на риска. Съвестните християни избягват опасните спортове от уважение към дара на живота и към Дарителя на живота. (Псалм 36:9)

Къде Бог поставил първата човешка двойка, когато я създал? В градината Едем. Името на тази градина на езика на оригинала означава „наслада“ или „удоволствие“. (Битие 2:8) Явно Йехова имал предвид хората да се радват и наслаждават на живота.

Исус ни е дал съвършен пример за уравновесеност по отношение на удоволствията. Той бил напълно отдаден на вършенето на волята на Йехова и никога не преставал да живее според Божиите закони и принципи. Той отделял време, за да помага на онези, които били в нужда. Правел това дори когато бил изморен. (Матей 14:13, 14) Все пак Исус приемал покани за гостуване и отделял време за почивка и освежаване. Той съзнавал, че някои негови врагове го критикували заради тези неща. Те казвали за него: „Вижте! Той е чревоугодник и пияница.“ (Лука 7:34; 10:38; 11:37) Но Исус не смятал, че истинското отдаване изключва всякакво удоволствие от живота.

Ще бъде мъдро от наша страна да избягваме крайностите по отношение на почивката. Ако удоволствията и развлеченията заемат главно място в живота ни, никога няма да изпитаме истинско щастие. Вследствие на това може да пренебрегнем по–важни неща, сред които са взаимоотношенията ни с Бога. Но не бива да се лишаваме от всякакви удоволствия, нито да бъдем критични към онези, които участват в различни забавления по уравновесен начин. (Еклисиаст 2:24; 3:1–4)

Ще намериш щастие, ако водиш уравновесен живот

Ученикът Яков писал: „Всички ние много пъти грешим.“ (Яков 3:2) Вероятно разбираме колко е вярно това, когато се стремим да избягваме крайностите. Какво може да ни помогне да поддържаме равновесие? Първо трябва да разберем силните си страни и слабостите си. И тук не е лесно да сме обективни. Може би изпадаме в някаква крайност, без да го осъзнаваме. Тогава ще бъде мъдро да общуваме с други зрели християни и да се вслушваме в уравновесени съвети. (Галатяни 6:1) Такива съвети може да потърсим от доверен приятел или от опитен старейшина в сбора. Библията и основаните на нея напътствия могат да ни служат като „огледало“, за да видим как наистина изглеждаме в очите на Йехова. (Яков 1:22–25)

За щастие не сме обречени да водим живот, изпълнен с крайности. Можем да станем уравновесени и съответно щастливи личности, ако полагаме решителни усилия и имаме благословията на Йехова. Взаимоотношенията ни с нашите християнски братя и сестри могат да се подобрят и можем да станем още по–добър пример за онези, на които проповядваме. И най–вече ще подражаваме по–пълно на нашия уравновесен и любещ Бог, Йехова. (Ефесяни 5:1)

[Информация за източника на снимката на страница 28]

©Greg Epperson/age fotostock