Споделяш ли възгледа на Йехова за светите неща?
Споделяш ли възгледа на Йехова за светите неща?
‘Внимателно следете сред вас да няма блудник или човек, който не цени светите неща.’ — ЕВРЕИ 12:15, 16.
1. Каква общоприета нагласа не проявяват служителите на Йехова?
СВЕТЪТ като цяло обръща все по–малко внимание на светите, или свещените, неща. Френският социолог Едгар Морен казал: „Основите, на които се крепят всички морални принципи — Бог, природа, родина, история, разум, — са загубили своя неоспорим характер. ... Хората си подбират принципите, към които искат да се придържат.“ Това отразява „духа на света“, или „духът, който сега действа в синовете на непослушанието“. (1 Коринтяни 2:12; Ефесяни 2:2) Онези, които са се отдали на Йехова и охотно се подчиняват на неговото праведно върховенство, не проявяват такава непочтителна нагласа. (Римляни 12:1, 2) Божиите служители разбират каква важна роля играе светостта в тяхното поклонение на Йехова. Какви неща в нашия живот трябва да бъдат святи? В тази статия ще разгледаме пет неща, които са святи за всички служители на Бога. В следващата статия ще се съсредоточим върху светостта на християнските ни събрания. Но какво означава всъщност думата „свят“?
2, 3. (а) Как Библията подчертава светостта на Йехова? (б) Как показваме, че смятаме името на Йехова за свято?
2 Според библейския еврейски език думата „свят“ предава мисълта за отделеност. В поклонението тя се отнася за нещо, което е отделено от обичайната употреба, тоест смятано е за свещено. Йехова е свят в пълния смисъл на думата. Той е наречен „Най–светият“ или „Всесветият“. (Притчи 9:10, НС; 30:3) Първосвещеникът в древния Израил носел прикрепена към тюрбана си златна плочка, на която били изписани думите „Светостта принадлежи на Йехова“ (НС). (Изход 28:36, 37) В Библията се казва, че херувимите и серафимите, които се намират около престола на Йехова, прогласяват: „Свят, свят, свят е Йехова.“ (Исаия 6:2, 3; Откровение 4:6–8) Това повторение показва, че Йехова е свят и чист в превъзходна степен. В действителност той е източникът на светостта.
3 Името на Йехова е свещено, или свято. Псалмистът възкликнал: „Нека славословят Твоето велико и страшно име; Бог е свят.“ (Псалм 99:3) Исус ни учил да се молим: „Татко наш, който си на небесата, нека бъде осветено твоето име.“ (Матей 6:9) Мария, майката на Исус, казала: „Душата ми възвеличава Йехова ..., Онзи, който е могъщ, извърши велики дела за мене, неговото име е свято.“ (Лука 1:46, 49) Като служители на Йехова, ние смятаме името му за свято и се стараем да не извършим нещо, което би нанесло укор на това свято име. Споделяме също възгледа на Йехова за светостта, тоест смятаме за святи нещата, които той смята за такива. (Амос 5:14, 15)
Защо изпитваме дълбоко уважение към Исус
4. Защо Библията описва Исус като „онзи, който е свят“?
4 Като „единороден син“ на святия Бог Йехова, Исус бил създаден свят. (Йоан 1:14; Колосяни 1:15; Евреи 1:1–3) Затова е наречен „онзи, който е свят и изпратен от Бога“. (Йоан 6:69) Той запазил светостта си, когато животът му бил прехвърлен от небето на земята, тъй като Мария го родила със сила от светия дух. Един ангел ѝ бил казал: „Светият дух ще дойде върху тебе ... и това, което ще се роди, ще бъде наречено свято, Божи син.“ (Лука 1:35) В молитва към Йехова християните в Йерусалим два пъти нарекли Божия син „твоят свят служител Исус“. (Деяния 4:27, 30)
5. Каква свещена задача изпълнил Исус на земята, и защо кръвта му е скъпоценна?
5 Задачата, която Исус трябвало да изпълни на земята, била свещена. При покръстването си през 29 г. той бил помазан като първосвещеник на великия духовен храм на Йехова. (Лука 3:21, 22; Евреи 7:26; 8:1, 2) Освен това Исус трябвало да понесе жертвена смърт. Неговата пролята кръв щяла да осигури откупа, чрез който да бъдат спасени грешните хора. (Матей 20:28; Евреи 9:14) Затова ние гледаме на кръвта на Исус като на нещо свято и ‘скъпоценно’. (1 Петър 1:19)
6. Каква е нашата нагласа спрямо Христос Исус, и защо?
6 Показвайки, че изпитваме дълбоко уважение към своя цар и първосвещеник, Христос Исус, апостол Павел писал: „Бог ... възвеличи [сина си] още повече и в милостта си му даде името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да преклонят коляно онези, които са на небесата, на земята и под земята, и с езика си всеки открито да признае, че Исус Христос е господар, за прослава на Бога, Бащата.“ (Филипяни 2:9–11) Ние показваме, че споделяме възгледа на Йехова за светите неща, като радостно се подчиняваме на своя водач и сега властващ цар, Христос Исус, главата на християнския сбор. (Матей 23:10; Колосяни 1:18)
7. Как проявяваме своето подчинение спрямо Христос?
7 Да се подчиняваме на Христос, означава също да проявяваме подходящо уважение към мъжете, които той използва начело на дейността, която ръководи. Ролята на помазаните с духа християни, които съставляват Ръководното тяло, и на надзорниците, назначени от тях в различните клонове, области, окръзи и сборове, трябва да бъде приемана за свята отговорност. Така че тази уредба изисква нашето дълбоко уважение и подчинение. (Евреи 13:7, 17)
Свят народ
8, 9. (а) В какъв смисъл израилтяните били свят народ? (б) Как Йехова показал на израилтяните колко е важна светостта?
8 Йехова сключил договор с Израил. Тези отношения удостоили този нов народ със специален статут. Те били осветени, или отделени. Самият Йехова им казал: „Бъдете свети на Мене; защото Аз, Йехова, съм свят, и ви отделих от племената, за да бъдете Мои.“ (Левит 19:2; 20:26)
9 Още при основаването на израилския народ Йехова показал на израилтяните колко е важна светостта. Те щели да бъдат наказани със смърт, ако дори докоснели планината, на която били дадени Десетте Божи заповеди. Следователно в известен смисъл планината Синай била смятана за свята. (Изход 19:12, 23) Свещениците, скинията и нейните принадлежности също трябвало да бъдат смятани за святи. (Изход 30:26–30) А какво е положението в християнския сбор?
10, 11. Защо може да се каже, че сборът от помазани християни е свят, и как това влияе на „другите овце“?
10 Сборът от помазани християни е свят в очите на Йехова. (1 Коринтяни 1:2) Всъщност по всяко време групата от помазани християни на земята е оприличена на свят храм, макар че те не представляват великият духовен храм на Йехова. Йехова обитава този храм чрез своя свети дух. Апостол Павел писал: „В единство с [Христос Исус] цялата сграда, хармонично свързана в едно, израства в свят храм за Йехова. В единство с него и вие сте изграждани като място, в което Бог ще живее чрез духа си.“ (Ефесяни 2:21, 22; 1 Петър 2:5, 9)
11 Павел писал още на помазаните християни: „Нима не знаете, че вие сте храм на Бога и че духът на Бога живее във вас? ... Храмът на Бога е свят и този храм сте вие.“ (1 Коринтяни 3:16, 17) Посредством своя свети дух Йехова ‘живее’ сред помазаните и ‘ходи сред тях’. (2 Коринтяни 6:16) Той непрестанно ръководи своя верен „роб“. (Матей 24:45–47) „Другите овце“ ценят привилегията си да сътрудничат с класа на храма. (Йоан 10:16; Матей 25:37–40)
Светите неща в нашия живот като християни
12. Какви неща са святи в нашия живот, и защо?
12 Не е изненадващо, че много неща, свързани с живота на помазаните членове на християнския сбор и техните съобщници, са смятани за святи. Нашите взаимоотношения с Йехова са нещо свято. (1 Летописи 28:9; Псалм 36:7) Те са толкова скъпоценни за нас, че не позволяваме на нищо и на никого да застане между нас и нашия Бог Йехова. (2 Летописи 15:2; Яков 4:7, 8) Молитвата играе важна роля в поддържането на близките ни взаимоотношения с Йехова. Тя била толкова свята за пророк Даниил, че дори с риск за живота си той продължил вярно да следва своя обичай да се моли на Йехова. (Даниил 6:7–11) „Молитвите на светите личности“, или помазаните християни, са сравнени с благоуханията, използвани при поклонението в храма. (Откровение 5:8; 8:3, 4; Левит 16:12, 13) Това символично значение подчертава светостта на молитвата. Само каква привилегия е да можем да общуваме с Върховния владетел на вселената! Не е чудно тогава, че молитвата е нещо свято в нашия живот!
13. Коя сила е свята, и как можем да ѝ позволим да действа в живота ни?
13 Има една сила в живота на помазаните християни и на техните съобщници, която те несъмнено считат за свята — светият дух. Това е действената сила на Йехова и тъй като тя винаги действа в съгласие с волята на светия Бог, подходящо е наречена „свети дух“, или „дух на светостта“. (Йоан 14:26; Римляни 1:4) Посредством светия дух Йехова дава сили на служителите си да проповядват добрата новина като Негови свидетели. (Деяния 1:8; 4:31) Йехова дава духа си на „онези, които му се подчиняват като на свой владетел“, на онези, които ‘продължават да живеят според духа’, а не според плътските желания. (Деяния 5:32; Галатяни 5:16, 25; Римляни 8:5–8) Тази могъща сила помага на християните да проявяват „плодовете на духа“, които представляват хубави качества, и да имат „свято поведение и дела на преданост към Бога“. (Галатяни 5:22, 23; 2 Петър 3:11) Ако светият дух е свещен за нас, ще внимаваме да не извършим нещо, което би го ‘огорчило’, или би попречило на действието му в живота ни. (Ефесяни 4:30)
14. Каква привилегия приемат за свята помазаните, и как „другите овце“ участват в нея?
14 Привилегията да носим името на святия Бог, Йехова и да бъдем негови Свидетели е още нещо, което смятаме за свято. (Исаия 43:10–12, 15) Йехова е направил помазаните християни способни да бъдат „служители на новия договор“. (2 Коринтяни 3:5, 6) Като такива, те имат задачата да проповядват „добрата новина за царството“ и ‘да правят ученици сред всички народи’. (Матей 24:14; 28:19, 20) Те изпълняват вярно тази задача и милиони подобни на овце хора откликват, като символично казват на помазаните: „Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.“ (Захария 8:23) Тези кротки личности радостно служат в духовен смисъл като „орачи“ и „лозари“ на помазаните „служители на нашия Бог“. По този начин „другите овце“ оказват голяма помощ на помазаните в изпълнението на тяхната служба в световен мащаб. (Исаия 61:5, 6)
15. Каква дейност смятал за свята апостол Павел, и защо и ние имаме същия възглед?
15 Апостол Павел например смятал своята проповедна служба за свята. Той казал за себе си, че ‘участва в святото дело по известяването на Божията добра новина като служител на Христос Исус пред другите народи’. (Римляни 15:16) В писмото си до християните в Коринт, Павел нарекъл службата си „съкровище“. (2 Коринтяни 4:1, 7) Чрез своята проповедна служба ние известяваме „свещените думи на Бога“. (1 Петър 4:11) Затова независимо дали сме от помазаните, или сме от „другите овце“, смятаме за свята привилегия възможността да участваме в даването на свидетелство.
‘Нека усъвършенстваме своята святост в страх от Бога’
16. Какво ще ни помогне да не станем хора, които ‘не ценят светите неща’?
16 Апостол Павел предупредил събратята си християни да не стават такива, които ‘не ценят светите неща’. Той ги посъветвал ‘да се стремят към светостта, като внимателно следят за това да не порасне някакъв отровен корен и да нанесе вреда, и мнозина да се омърсят от него’. (Евреи 12:14–16) Изразът „отровен корен“ се отнася за онези в християнския сбор, които критикуват начина, по който се правят нещата. Например те може да изразяват несъгласие с възгледите на Йехова относно светостта на брака или нуждата от морална чистота. (1 Солунци 4:3–7; Евреи 13:4) Или може да участват в обсъждането и разпространяването на отстъпнически идеи, „празни приказки, които оскверняват светите неща“, подбуждани от онези, които „са отстъпили от истината“. (2 Тимотей 2:16–18)
17. Защо от помазаните се изисква да полагат постоянни усилия, за да отразяват възгледа на Йехова за светостта?
17 Павел писал на помазаните си братя: „Любими мои, ... нека очистим себе си от всяко нещо, което омърсява плътта и духа, и в страх от Бога нека усъвършенстваме своята святост.“ (2 Коринтяни 7:1) Тези думи показват, че помазаните християни, които са „участници в небесното призоваване“, трябва да полагат постоянни усилия, за да показват, че отразяват възгледа на Йехова за светостта във всеки аспект на живота си. (Евреи 3:1) Апостол Петър призовал по подобен начин своите родени чрез духа братя: „Като послушни деца престанете да се водите по желанията, които изпитвахте преди в своето невежество, но станете свети в цялото си поведение, както е свят и онзи, който ви призова.“ (1 Петър 1:14, 15)
18, 19. (а) Как членовете на „голямото множество“ показват, че споделят възгледа на Йехова за светите неща? (б) Какъв друг свят аспект на нашия християнски живот ще бъде разгледан в следващата статия?
18 А какво да кажем за членовете на „голямото множество“, което ще преживее „голямото бедствие“? Те също трябва да покажат, че споделят възгледа на Йехова за светите неща. В книгата Откровение е описано, че те принасят на Йехова „свята служба“ в земния двор на неговия духовен храм. Те проявяват вяра в изкупителната жертва на Христос, като символично ‘изпират дрехите си и ги избелват в кръвта на Агнето’. (Откровение 7:9, 14, 15) Това им осигурява чиста позиция пред Йехова и ги задължава ‘да очистят себе си от всяко нещо, което омърсява плътта и духа, и в страх от Бога да усъвършенстват своята святост’.
19 Важна част от живота на помазаните християни и техните съобщници са редовните събрания за поклонение на Йехова и изучаване на неговото Слово. Йехова гледа на тези събирания на своите служители като на нещо свято. Как и защо трябва да споделяме възгледа на Йехова за светите неща в този важен аспект, ще разгледаме в следващата статия.
За преговор
• Какъв светски възглед не споделят служителите на Йехова?
• Защо Йехова е източникът на светостта?
• Как показваме, че уважаваме светостта на Христос?
• Какви неща трябва да смятаме за святи в живота си?
[Въпроси]
[Снимка на страница 23]
В древния Израил свещениците, скинията и нейните принадлежности трябвало да бъдат смятани за святи
[Снимка на страница 24]
Помазаните християни на земята съставляват един свят храм
[Снимки на страница 25]
Молитвата и проповедната ни служба са святи привилегии