„Дума навреме казана, колко е добра!“

ПО ВРЕМЕ на един еднодневен конгрес на Свидетелите на Йехова Ким положила максимални усилия да слуша програмата и да си води бележки, докато в същото време се опитвала да накара своята дъщеря, която била на две години и половина, да стои мирна. В края на деня една сестра, която седяла на същия ред, се обърнала към Ким и искрено я похвалила за начина, по който тя и съпругът ѝ се грижели за дъщеря си по време на програмата. Тази похвала означавала толкова много за Ким, че дори сега, години по–късно, тя казва: „Когато съм твърде уморена на събранията, мисля за това, което ми каза тази сестра. Нейните мили думи още ме насърчават да продължавам да възпитавам нашата дъщеря.“ Наистина, думите, казани в подходящия момент, повдигат духа. Библията казва: „Дума навреме казана, колко е добра!“ (Притчи 15:23)

За някои от нас обаче може да е трудно да хвалят другите. Понякога осъзнаването на собствените ни недостатъци може да ни пречи да правим това. Един християнин споделя: „Що се отнася до мене, сякаш губя почва под краката си. Колкото повече хваля другите, толкова по–нищожен се чувствам.“ Фактори като стеснителност, липса на самочувствие или страх от това да не те разберат погрешно също могат да пречат на изразяването на похвала. В добавка на това, ако самите ние сме получавали малко или почти никакви похвали, докато сме растели, може да ни е трудно да хвалим другите.

Въпреки всичко, ако разберем, че похвалата може да окаже положително влияние както на този, който я дава, така и на онзи, който я получава, може да се чувстваме подтикнати да правим всичко възможно, за да хвалим другите в подходящия момент. (Притчи 3:27) Кои са тогава някои положителни резултати от това? Нека да разгледаме накратко някои от тях.

Положителни резултати

Подходящата похвала може да вдъхне увереност у този, който я получава. Илейн, една християнска съпруга, казва: „Когато хората ме хвалят, чувствам, че ми имат доверие, че вярват в мене.“ Да, ако похвалиш някого, на когото му липсва увереност, може да му помогнеш да събере смелост и да преодолее пречките, в резултат на което ще има радост. Особено младежите могат да извлекат полза от заслужената похвала. Едно момиче, което признава, че било обезсърчено от собствените си отрицателни мисли, казва: „Винаги правя всичко възможно да съм угодна на Йехова, но понякога чувствам, че каквото и да върша, то не е достатъчно. Когато някой ме похвали, се радвам много.“ Наистина е вярна библейската пословица: „Дума казана на място е като златни ябълки в сребърни съдове.“ (Притчи 25:11)

Похвалата може да подбужда и да насърчава. Един целодневен служител казва: „Похвалата ме насърчава да работя по–усърдно и да подобрявам качеството на службата си.“ Една майка забелязала, че двете ѝ деца искат да участват повече в събранията, когато другите от сбора им показват, че ценят отговорите им. Да, похвалата може да подбуди младите да напредват в живота като християни. Всъщност всички ние имаме нужда от уверение, че сме уважавани и ценени. В този изпълнен  със стрес свят може да се чувстваме изморени и потиснати. Един християнски старейшина казва: „От време на време, когато съм обезсърчен, похвалата е сякаш отговор на молитвите ми.“ Подобно на това, Илейн споделя: „Понякога чувствам, че Йехова изразява одобрението си към мене чрез похвалите на другите.“

Похвалата създава чувство за принадлежност. Искрената похвала е израз на загриженост и създава атмосфера на топлота, сигурност и признателност. Тя доказва, че обичаме истински нашите събратя християни и ги ценим. Една майка на име Джоси казва: „Преди трябваше да отстоявям позицията си на страната на истината в разделен по вяра дом. По онова време получаването на признание от страна на духовно зрели личности укрепваше решимостта ми да не се отказвам.“ Наистина, ние „сме части, принадлежащи една на друга“. (Ефесяни 4:25)

Желанието да похвалим другите ни помага да виждаме доброто в тях. Ние се съсредоточаваме върху техните силни страни, а не върху слабостите им. Дейвид, който е християнски старейшина, казва: „Признателността за онова, което правят другите, ще ни помага да ги хвалим по–често.“ Като помним колко са щедри Йехова и неговият Син, когато хвалят несъвършените хора, ще бъдем подтикнати и ние да сме щедри в това отношение. (Матей 25:21–23; 1 Коринтяни 4:5)

Онези, които заслужават похвала

Заради това, че е Създателят, Йехова Бог заслужава най–голямата възхвала. (Откровение 4:11) Макар че няма нужда ние да правим нещо, за да е уверен в себе  си и да действа, все пак когато го възхваляваме за неговото величие и любеща милост, той се приближава към нас и можем да задълбочаваме взаимоотношенията си с него. Като възхваляваме Йехова, ние развиваме също здрава и скромна преценка за своите постижения и отдаваме заслугите за тях на него. (Йеремия 9:23, 24) Той предоставя на всички достойни хора възможността да живеят вечно, а това е още една причина да го възхваляваме. (Откровение 21:3, 4) В миналото цар Давид бил готов да ‘хвали името на Бога’ и да го ‘възвеличава с благодарност’. (Псалм 69:30, НС) Нека това да бъде и нашето желание.

Нашите събратя по вяра заслужават подходяща похвала. Когато ги хвалим, ние постъпваме в съгласие със заповедта от Бога да „проявяваме загриженост един към друг, като се подбуждаме към любов и добри дела“. (Евреи 10:24) Отличен пример в това отношение е апостол Павел. Той писал до сбора в Рим: „Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас, защото за вашата вяра се говори по целия свят.“ (Римляни 1:8) По подобен начин, апостол Йоан потвърдил, че неговият събрат Гай давал ценен пример, като ‘живеел според истината’. (3 Йоан 1–4)

Днес, когато един събрат християнин проявява някое християнско качество по образцов начин, изнася добре подготвена част от събранието или дава искрен отговор на събрание, имаме хубава възможност да изразим нашата признателност към него. Или можем да похвалим едно дете, което усърдно търси стиховете от Библията по време на събранията на сбора. Илейн, спомената по–рано, казва: „Ние имаме различни дарби. Когато забелязваме това, което правят другите, показваме, че сме благодарни за разнообразните дарби сред народа на Бога.“

В семейството

Как стои въпросът с изразяването на признателност към членовете на собственото  ни семейство? Нужни са много време, усилия и любещи грижи от страна на съпруга и съпругата, за да осигурят духовна, емоционална и материална подкрепа на семейството. Несъмнено всеки от тях заслужава да чуе думи на похвала от другия, а също и от децата. (Ефесяни 5:33) Например относно добродетелната съпруга Божието Слово казва: „Чадата ѝ стават и я облажават; и мъжът ѝ я хвали.“ (Притчи 31:10, 28)

Децата също заслужават похвала. За съжаление някои родители бързат да кажат на децата си какво очакват от тях, но рядко ги хвалят за усилията, които полагат, за да са добри и послушни. (Лука 3:22) В ранните години от развитието на децата похвалата често ги кара да се чувстват желани и по–уверени.

Вярно е, че се изискват усилия, за да хвалим другите, но ако правим това, ще пожънем много положителни резултати. Всъщност колкото повече се стремим да хвалим онези, които заслужават, толкова по–щастливи ще бъдем. (Деяния 20:35)

Да даваме и да приемаме похвала с правилна нагласа

Получаването на похвала обаче може да бъде изпитание за някои хора. (Притчи 27:21) Възможно е например то да засили чувството за превъзходство спрямо другите у някой, който има склонност към високомерие. (Притчи 16:18) Затова трябва да бъдем внимателни. Апостол Павел дал следното практично напътствие: „Казвам на всекиго от вас да не мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мисли, но да мисли така, че да остане със здрав разум, всеки според вярата, която Бог му е отмерил.“ (Римляни 12:3) За да предпазим другите да не паднат в примката на това да имат прекалено високо мнение за себе си, може би ще е мъдро да не се съсредоточаваме върху неща като острия ум или физическата красота. Вместо това, искаме да изразим благодарността си за техните добри дела.

Когато е изразена и получена с правилната нагласа, похвалата може да ни окаже положително въздействие. Можем да бъдем подтикнати да признаем, че дължим на Йехова заслугата за всяко добро, което сме извършили. Освен това тя може да ни насърчи да продължаваме да се държим по подобаващ начин.

Искрената и заслужена похвала е подарък, който всички ние можем да направим. Дори не можем да си представим колко важна може да е тя за този, който я получава.

[Блок/Снимка на страница 18]

Писмо, което докоснало сърцето ѝ

Един пътуващ надзорник си спомня как веднъж със съпругата му се прибрали в квартирата си след един много студен зимен ден в службата. Той казва: „Съпругата ми беше премръзнала от студ и обезсърчена и каза, че не би могла да продължава повече така. Тя сподели: ‘Колко по–добре би било да сме в целодневна служба, като служим в един сбор, установени на едно място, и водим свои библейски изучавания.’ Не исках да вземаме веднага решение, а ѝ предложих да продължим до края на седмицата и да видим как ще се чувства тя след това. Ако все още иска да спрем с пътуващата служба, щях да се съобразя с чувствата ѝ. В същия този ден минахме през пощата и взехме едно писмо, което беше изпратено от офиса на клона и което беше адресирано лично до нея. В него беше изразена сърдечна похвала за усилията ѝ в проповедната служба и за нейната издръжливост, като се признаваше колко трудно може да бъде това да спиш на различно място всяка седмица. Тази похвала така докосна сърцето ѝ, че тя никога повече не спомена за напускане на пътуващата служба. Всъщност, когато няколко пъти аз мислех да спрем, тя ме насърчаваше да продължим.“ Тази семейна двойка останала в пътуващата служба почти 40 години.

[Снимка на страница 17]

Кой в твоя сбор заслужава похвала?

[Снимка на страница 19]

Децата се развиват добре, когато получават любещо внимание и похвала