Трябва ли да си член на някоя църква?
Трябва ли да си член на някоя църква?
„ЗА ДА вярвам в Бога, не е нужно да съм член на някоя църква или да посещавам редовно службите ѝ!“ Мнозина мислят така относно членството в църква или в някаква религиозна организация. Всъщност някои хора казват, че се чувстват по–близо до Бога, когато са сред природата, отколкото, когато посещават религиозни служби. Днес е широко разпространено мнението, че не е задължително човек да е част от някоя религиозна група или вероизповедание, за да вярва в Бога.
Други хора обаче са на напълно противоположното мнение. Те твърдят, че е необходимо — дори изключително важно — човек да е член на някоя църква и да посещава службите ѝ, за да получи Божието одобрение. Следователно това дали е нужно човек да е част от някоя религия не е просто статистически или теоретичен въпрос. Във всеки случай, след като този въпрос засяга взаимоотношенията ни с Бога, нима не е логично да разберем как Той гледа на това? Какво можем да научим от Божието Слово, Библията, по този въпрос?
Взаимоотношенията на Бога с хората в миналото
Преди около 4400 години катастрофален потоп наводнил цялата земя. Такова събитие не се забравя лесно и народите по целия свят разказват за него, когато става въпрос за ранната им история. Макар че се различават в подробностите, тези разкази имат много общи неща, сред които и фактът, че оцелели само няколко души и малко животни.
Дали хората, преживели Потопа, просто имали щастието случайно да избегнат унищожението? Библейското повествование показва, че това не било така. Важно е да се отбележи, че Бог не Битие 6:13–16; 2 Петър 2:5)
съобщил на всеки човек поотделно, че предстои Потоп, а казал това на Ной, който пък предупредил съвременниците си. (Оцеляването на хората зависело от това дали са част от тази обединена група и дали с готовност приемат напътствията, които Бог дал на Ной. Дори животните в ковчега преживели Потопа благодарение на това, че били част от тази група. Ной получил конкретни напътствия какво трябва да направи, за да запази живота им. (Битие 6:17 — 7:8)
Векове по–късно потомците на Ной от неговия син Сим били поробени в Египет. Но целта на Бога била да ги освободи и да ги въведе в земята, която бил обещал на техния праотец Авраам. Йехова отново не казал това на всеки човек поотделно, а го разкрил първо на Моисей и на брат му Аарон, които избрал за водачи на народа. (Изход 3:7–10; 4:27–31) След като били изведени като група от Египет, хората, които доскоро били роби, получили Божия Закон на Синайската планина и сформирали народа на Израил. (Изход 19:1–6)
Израилтяните се избавили единствено благодарение на това, че били част от групата, която Бог сформирал, и следвали напътствията на хората, определени за водачи. Дори някои египтяни имали възможността да се присъединят към тази група и Бог явно одобрил това. Тъй като напуснали Египет заедно с израилтяните, пред тях се отворила възможността да получат Божията благословия. (Изход 12:37, 38)
След време, през първи век, Исус започнал да проповядва и да събира хора за свои ученици. Макар че отделял любещо внимание на всеки според нуждите му, той се отнасял към тях като към група. На единайсетте верни апостоли Исус казал: „Вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас.“ (Лука 22:28, 29) По–късно Бог излял светия си дух върху учениците, когато се били събрали заедно като група. (Деяния 2:1–4)
Тези примери ясно показват, че в миналото Бог винаги общувал с поклонниците си като с организирана група. Той имал лични взаимоотношения с неколцина души, като например Ной, Моисей, Исус и други, само за да общува чрез тях с останалите от обединената група. Няма основание да смятаме, че днес Бог общува със служителите си по различен начин. Разбира се, това води до въпроса достатъчно ли е да сме членове на която и да е религиозна група. Тази важна тема е обсъдена в следващата статия.
[Снимка на страница 4]
Бог отдавна общува с поклонниците си като с организирана група