Разчитай на Божия дух, когато обстоятелствата в живота ти се променят

„Старай се да се представиш одобрен пред Бога.“ — 2 ТИМОТЕЙ 2:15.

1. Какви промени в живота могат да бъдат предизвикателство за нашата духовност?

СВЕТЪТ около нас се променя непрекъснато. Свидетели сме на впечатляващ научен и технически прогрес и в същото време на стремителен упадък на моралните ценности. Както разгледахме в предишната статия, християните трябва да устояват на противопоставящия се на Бога дух на този свят. Докато светът се променя, ние също претърпяваме много промени в личен план. От деца ставаме възрастни. Печелим или губим богатство, здраве и близки хора. Много от тези промени не зависят от нас и могат да се окажат нови и големи предизвикателства за духовността ни.

2. Какви промени претърпял в живота си Давид?

² Малко хора претърпяват такива радикални промени в живота си, както Давид, синът на Есей. От никому неизвестен пастир Давид бързо станал национален герой. По–късно бил беглец, преследван  като животно от завистлив цар. След това самият той станал цар и завоевател. Претърпял болезнените последствия на сериозен грях. Преживял трагедия и разцепление в семейството си. Придобил богатство, остарял и изпитал неволите на старостта. Въпреки многото промени в живота си Давид винаги проявявал доверие в Йехова и Неговия дух. Той се стараел да се представи „одобрен пред Бога“ и Бог го благословил. (2 Тимотей 2:15) Макар и нашите обстоятелства да са различни от тези на Давид, можем да извлечем поука от начина, по който той се справял с различните ситуации. Неговият пример може да ни помогне да разберем как да продължаваме да се радваме на помощта на Божия дух, докато претърпяваме различни промени в живота си.

Смирението на Давид — чудесен пример за нас

3, 4. Как Давид от неизвестен млад пастир станал национален герой?

³ Като момче, Давид не бил зачитан дори в семейството си. Когато пророк Самуил дошъл във Витлеем, бащата на Давид представил седем от осемте си синове. Давид, най–младият, бил оставен да се грижи за овцете. Но Йехова избрал него за бъдещ цар на Израил. Давид бил извикан от полето. Какво станало след това? В Библията се казва: „Самуил взе ро̀га с мирото, та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после.“ (1 Царе 16:12, 13) Давид разчитал на този дух през целия си живот.

⁴ Не след дълго този млад пастир станал известен в страната си. Давид бил повикан да свири на царя. Той убил Голиат — много силен воин великан, срещу когото дори опитни воини на Израил се страхували да се изправят. Назначен да бъде военачалник, Давид победил филистимците. Хората го обичали. Те съчинявали песни за негова възхвала. Преди това един от съветниците на цар Саул го бил описал не само като човек, „който знае да свири“ на арфа, но и като „силен и храбър военен мъж, в слово разумен и красив“. (1 Царе 16:18; 17:23, 24, 45–51; 18:5–7)

5. Какво би могло да направи Давид високомерен, и откъде знаем, че той не станал такъв?

⁵ Слава, красота, младост, красноречие, музикални дарби, военни умения, благоволението на Бога — Давид имал всичко това. Всяка една от тези характеристики можела да го направи високомерен, но не станало така. Обърни внимание как реагирал Давид, когато цар Саул му предложил дъщеря си за съпруга. Той смирено казал: „Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?“ (1 Царе 18:18) Коментирайки този стих, един учен пише: „Давид имал предвид, че нито личните му заслуги, нито социалното му положение, нито неговият произход му давали основание да се счита достоен за честта да бъде зет на царя.“

6. Защо трябва да развиваме смирение?

⁶ Давид бил смирен, защото осъзнавал, че Йехова значително превъзхожда несъвършените хора във всяко едно отношение. Той бил смаян, че Бог дори обръща внимание на човека. (Псалм 144:3) Давид знаел също, че всяко едно негово постижение се дължи единствено на факта, че Йехова е проявил „смирение“, като се е снижил, за да го подкрепи, защити и да се погрижи за него. (Псалм 18:35, НС)  Колко хубав урок за нас! Способностите ни, постиженията ни и привилегиите ни никога не бива да ни правят горделиви. „Що имаш, което да не си получил? — писал апостол Павел. — Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7) За да получим светия дух на Бога и да се радваме на Божието одобрение, трябва да развиваме и запазваме смирение. (Яков 4:6)

„Не си отмъстявайте“

7. Каква възможност се открила пред Давид да убие цар Саул?

⁷ Славата на Давид не породила гордост в неговото сърце, но предизвикала убийствена ревност в цар Саул, от когото Божият дух се бил оттеглил. Въпреки че не бил извършил нищо лошо, Давид трябвало да бяга, за да спаси живота си и заживял в пустинята. Веднъж след безпощадно преследване на Давид, цар Саул влязъл в една пещера, без да знае, че Давид и неговите другари се били скрили там. Воините на Давид го подтиквали да се възползва от привидно дадената от Бога възможност да си отмъсти на Саул, като го убие. Може да си ги представим как в мрака на пещерата те шепнат на Давид: „Ето денят, за който Господ ти каза: Ето, Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро.“ (1 Царе 24:2–6)

8. Защо Давид се въздържал от отмъщение?

⁸ Давид отказал да нарани Саул. Проявявайки вяра и търпение, той се задоволил с това да остави нещата в ръцете на Йехова. След като царят излязъл от пещерата, Давид извикал след него: „Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се вдигне против тебе.“ (1 Царе 24:12) Макар и да знаел, че Саул не е прав и че се е отнесъл към него несправедливо, Давид не си отмъстил, нито говорил оскърбително на Саул или за него. При няколко други случаи Давид също се въздържал от това да си отмъщава. Да, той разчитал Йехова да оправи нещата. (1 Царе 25:32–34; 26:10, 11)

9. Защо не бива да си отмъщаваме, ако понасяме противопоставяне или преследване?

⁹ Ти също като Давид може да се окажеш в трудни ситуации. Може би изпитваш противопоставяне или преследване от страна на съученици, колеги, членове на семейството или други, които не споделят вярата ти. Не отвръщай по същия начин. Изчакай Йехова, като го молиш светият му дух да ти помага. Може би на тези невярващи ще им направи впечатление  твоето добро поведение и също ще станат вярващи. (1 Петър 3:1) Във всеки случай бъди сигурен, че Йехова вижда твоята ситуация и ще направи нещо в определеното от него време. Апостол Павел писал: „Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ.“ (Римляни 12:19)

„Слушай дисциплина“

10. Как Давид съгрешил, и как се опитал да прикрие греха си?

¹⁰ Годините минавали. Давид станал обичан цар с голяма слава. Неговият живот на забележителна вярност и прекрасните псалми, които написал за възхвала на Йехова, могат лесно да създадат впечатлението, че този човек никога не би извършил сериозен грях. Но той извършил сериозен грях. Един ден от покрива на къщата си забелязал красива жена, която се къпела. Той разпитал за нея. След като научил, че се казва Витсавее и че съпругът ѝ Урия бил на война, Давид наредил да я доведат и имал сексуални отношения с нея. По–късно научил, че тя забременяла. Какъв скандал щяло да предизвика това, ако се разчуе! Според Моисеевия Закон прелюбодейството било углавно престъпление. Давид вероятно си мислел, че грехът може да бъде прикрит. Затова изпратил известие до войската, с което наредил Урия да се върне в Йерусалим. Давид се надявал, че Урия ще прекара нощта с Витсавее, но той не го направил. Отчаян, Давид го изпратил обратно в боя с писмо до военачалника Йоав. В писмото се заповядвало на Йоав да постави Урия в такава ситуация в сражението, която да доведе до смъртта му. Йоав се подчинил и Урия бил убит. След като Витсавее спазила обичайния период на жалеене, Давид я взел за своя съпруга. (2 Царе 11:1–27)

11. Какво разказал Натан на Давид, и как реагирал царят?

¹¹ Планът изглежда бил успял, въпреки че Давид сигурно знаел, че нищо не е останало скрито от очите на Йехова. (Евреи 4:13) Минали месеци и детето се родило. Тогава по напътствие от Бога пророк Натан отишъл при Давид. Пророкът разказал на царя за един богат човек с много овце, който взел и заклал единствената и любима овца на един беден човек. Историята събудила чувството за справедливост у Давид, без той да подозира за скритото значение на разказа. Давид издал незабавна присъда срещу богатия човек. Изпълнен с гняв, той казал на Натан: „Човекът, който е сторил това, заслужава смърт.“ (2 Царе 12:1–6)

12. Каква присъда изрекъл Йехова срещу Давид?

¹² „Ти си тоя човек“ — казал пророкът. Давид бил издал присъда срещу себе си. Без съмнение негодуванието на Давид бързо преминало в срам и съжаление. Поразен, той слушал, докато Натан изричал неизбежната присъда от Йехова. Нямало утешителни думи. Давид бил презрял словото на Йехова, като извършил зло. Нима той не убил Урия чрез меча на врага? Тогава меч нямало да се оттегли от  дома на Давид. Нима той не взел тайно жената на Урия? Подобно зло щяло да дойде върху него, но не тайно, а публично. (2 Царе 12:7–12)

13. Как реагирал Давид на дисциплинирането от Йехова?

¹³ Това, което може да се каже в полза на Давид, е, че той не отрекъл вината си. Той не се ядосал на пророк Натан. Не обвинявал други, нито се опитвал да се оправдае. Осъзнавайки греховете си, Давид приел отговорността, като казал: „Съгреших Господу.“ (2 Царе 12:13) Петдесет и първи псалм разкрива страданието от вината му и дълбочината на неговото разкаяние. Той умолявал Йехова: „Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.“ Той вярвал, че Йехова в своята милост няма да презре „сърце съкрушено и разкаяно“ поради грях. (Псалм 51:11, 17) Давид продължил да разчита на Божия дух. Въпреки че не предпазил Давид от горчивите последици на неговия грях, Йехова му простил.

14. Как трябва да реагираме на дисциплинирането от Йехова?

¹⁴ Всички ние сме несъвършени и грешим. (Римляни 3:23) Понякога може да извършим и сериозен грях като Давид. Както любещ баща дисциплинира децата си, така и Йехова поправя онези, които искат да му служат. И макар че дисциплинирането е полезно, то не се приема лесно. Даже понякога е „тежко“. (Евреи 12:6, 11) Но ако ‘слушаме дисциплина’, можем да се помирим с Йехова. (Притчи 8:33, НС) За да продължаваме да се радваме на благословията на Божия дух, ние трябва да приемаме поправяне и да се стараем да бъдем одобрени от Бога.

‘Не се надявай на непостоянното богатство’

15. (а) По какви начини някои хора използват богатството си? (б) Как Давид искал да използва богатството си?

¹⁵ За Давид не се казва, че произлиза от видно или заможно семейство. По време на своето царуване обаче, той придобил голямо богатство. Както знаеш, много хора трупат богатство, алчно търсят начини за увеличаването му или харчат средствата си егоистично. Други пък използват парите си за своя прослава. (Матей 6:2) Давид използвал богатството си по различен начин. Той искал да почита Йехова. Пред Натан Давид изразил желанието си да построи храм на Йехова, където да се съхранява ковчегът на договора, който тогава бил в Йерусалим и ‘стоял под завеси’. Намеренията на Давид били угодни на Йехова, но той му казал чрез Натан, че построяването на храма ще се предостави на сина му Соломон. (2 Царе 7:1, 2, 12, 13)

16. Какво подготвил Давид за построяването на храма?

¹⁶ Давид събирал материали за този голям строеж. Той казал на Соломон: „Приготвил съм за Господния дом сто хиляди таланта злато, и един милион таланта  сребро, а мед и желязо без тегло, защото е много; приготвил съм и дървета и камъни, на които може ти да притуриш.“ От своето лично богатство той дарил три хиляди таланта злато и седем хиляди таланта сребро. * (1 Летописи 22:14; 29:3, 4) Щедрият дар на Давид не бил показност, а проява на вяра и отдаденост към Йехова Бог. Осъзнавайки кой е Източникът на богатството му, той казал на Йехова: „Всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе.“ (1 Летописи 29:14) Щедрото сърце на Давид го подбуждало да прави всичко, което е по силите му да подкрепя чистото поклонение.

17. Как съветът от 1 Тимотей 6:17–19 може да се приложи и към богатите, и към бедните?

¹⁷ По подобен начин нека ние също използваме материалните си притежания, за да вършим добро. Вместо да се стремим към материалистичен начин на живот, по–добре е да търсим Божието одобрение — това е проява на истинска мъдрост и ще ни донесе щастие. Павел писал: „На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.“ (1 Тимотей 6:17–19) Каквото и да е нашето финансово състояние, нека разчитаме на духа на Бога и да се стремим към живот, който ще ни направи ‘богати спрямо Бога’. (Лука 12:21, Ве) Няма нищо по–ценно от това да си одобрен от нашия любещ небесен Баща.

„Да се представиш одобрен пред Бога“

18. В какво отношение Давид оставил хубав пример за християните?

¹⁸ През целия си живот Давид се стремял да бъде одобрен от Йехова. В песен той пял: „Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, защото при Тебе прибягва душата ми.“ (Псалм 57:1) Доверието му в Йехова не било напразно. Давид остарял и ‘се наситил с дни’. (1 Летописи 23:1) Въпреки че направил сериозни грешки, той е запомнен като един от многото свидетели на Бога, които проявявали забележителна вяра. (Евреи 11:32)

19. Как можем да се представим одобрени пред Бога?

¹⁹ Когато настъпят промени в живота ти, помни, че точно както Йехова подкрепил, укрепил и поправил Давид, така ще направи същото и за тебе. Апостол Павел, също като Давид, претърпял много промени в живота си. Но той също останал верен, като разчитал на Божия дух. Павел писал: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя.“ (Филипяни 4:12, 13) Ако разчитаме на Йехова, той ще ни помогне да успеем. Той иска ние да успеем. Ако го слушаме и се приближаваме до него, Йехова ще ни даде силата да вършим волята му. И ако продължаваме да разчитаме на Божия дух, ще сме в състояние ‘да се представим одобрени пред Бога’ сега и през цялата вечност. (2 Тимотей 2:15)

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• Как можем да се предпазим от гордост?

• Защо не бива да си отмъщаваме?

• Какъв трябва да бъде нашият възглед за дисциплинирането?

• Защо трябва да уповаваме на Бога, а не на богатството?

[Въпроси]

[Снимка на страница 16, 17]

Давид разчитал на Божия дух и се стремял към одобрението на Бога. Дали ти правиш същото?

[Снимка на страница 18]

„Всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе“