Ти се нуждаеш от обучена съвест

За пътниците и екипажа на борда на „Еър Ню Зийланд“ в полет 901 до Антарктида този ден се очертавал като забележителен. Фотоапаратите били приготвени и преобладавала празнична атмосфера, когато самолетът DC–10 приближавал белия континент и при снижаването му се разкрила великолепна гледка.

КАПИТАНЪТ — пилот от 15 години — имал натрупани около 11 000 летателни часа. Преди да излети, той грижливо въвел плана за полета в своя бордови компютър, без да забележи, че координатите, които му били дадени, били неверни. Летейки през един облак на по–малко от 600 метра, DC–10 се блъснал в по–ниските склонове на планината Еребус, при което загинали всичките 257 човека на борда.

Точно както самолетите днес разчитат на компютри, да ги водят в небето, на хората е дадена съвест, за да ръководи начина им на живот. И от ужасната трагедия на полет 901 можем да си извадим силно въздействащи поуки относно нашата съвест. Например, както безопасността на един полет зависи от правилно функциониращата навигационна система и точните ориентири, така и нашето духовно, морално и дори физическо здраве зависи от чувствителна съвест, ръководена от верни морални стандарти.

За нещастие, в съвременния свят такива стандарти изчезват все по–бързо или биват пренебрегвани. „Днес ние слушаме много относно това как средният американски ученик не може да чете, как не може да пише и за трудностите, които има, когато намира Франция на една карта — казва една американска учителка. — Но е истина също, че средният американски ученик трудно различава правилното от погрешното. В списъка на образователните проблеми към неграмотността и липсата на елементарни математически умения трябва да прибавим и значителното морално объркване.“ Тя споменава също, че „днешните млади хора живеят в една морална мъгла. Попитайте един от тях дали има такива неща като ‘правилно и погрешно’ и внезапно се сблъсквате с един объркан, безмълвен, нервен и несигурен човек ... Вместо да се оправи, това объркване става още по–лошо, щом те отидат в колежа“.

Една от причините за това объркване е моралният релативизъм, един всеобщ възглед, че стандартите много зависят от личните или общностните предпочитания. Да си представим онова, което ще се случи, ако пилотите се ориентират не по твърди ориентири, но по сигнални огньове, които се движат без посока и понякога съвсем изчезват! Катастрофи като тази при планината Еребус несъмнено щяха да бъдат нещо обикновено. По същия начин, като изоставя твърдите морални стандарти, светът жъне мрачна и все по–обилна жетва от нищета и смърт, като семействата биват разбити от изневери и милиони страдат поради СПИН или някои други предавани по полов път болести.

Моралният релативизъм може да звучи по впечатляващ начин, но в действителност неговите последователи са като древните ниневийци, които не разпознавали ‘лявата си ръка от дясната’. Привържениците на моралния релативизъм приличат на отстъпниците израилтяни, които казвали, че ‘злото е добро, а доброто зло’. — Йона 4:11; Исаия 5:20.

Така че къде можем да се обърнем за ясни, недвусмислени закони и принципи, с които да обучаваме своята съвест, за да  бъде тя едно сигурно ръководство? Милиони хора са установили, че Библията напълно задоволява тази нужда. От морала до работната етика и от възпитанието на деца до поклонението на Бога, Библията не пропуска нищо важно. (2 Тимотей 3:16) Тя се оказа напълно благонадеждна през вековете. Поради това, че библейските морални стандарти били установени от най–висшия авторитет — нашия Създател, — те са уместни за всички хора. Следователно ние нямаме причина да живеем без познание за онова, което е добро и зло.

Но днес твоята съвест е атакувана както никога досега. Как е възможно това? И как можеш ти да запазиш своята съвест? Един хубав начин да започнеш е да разбереш кой е източникът на тази атака и каква е неговата тактика. Тези неща ще бъдат разгледани в следващата статия.