Бъдете радостни работници на жетвата!

„Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“ — МАТЕЙ 9:37, 38.

1. Какво ни помага да продължаваме да вършим божията воля?

 МОЖЕ би ни се струва, че денят, в който бяхме покръстени като служители на Йехова — било то наскоро, или преди много години, — беше вчера. Това да възхваляваме Йехова стана основното нещо в отдадения ни живот. Като изкупувахме благоприятното време, за да помагаме на другите да чуят и, ако искат, да приемат посланието за Царството, ние бяхме загрижени главно за радостната служба към Йехова. (Ефесяни 5:15, 16) До ден днешен виждаме, че когато сме заети, като ‘имаме много работа в делото на Господаря’, времето лети. (1 Коринтяни 15:58, НС) Въпреки че се сблъскваме с проблеми, радостта, която изпитваме, когато вършим волята на Йехова, ще ни подтиква да продължаваме да правим това. — Неемия 8:10.

2. Какво ни радва, когато участвуваме във фигуративната жетва?

² Като християни, ние участвуваме във фигуративна жетва. Исус Христос оприличил събирането на хора за вечен живот на жетва. (Йоан 4:35–38) Тъй като участвуваме в нея, ще бъде насърчаващо да разгледаме радостта, която изпитвали първите християнски работници на жетвата. Ще обсъдим три неща, които ни носят радост в днешната жетва. Те са (1) нашето послание, осигуряващо надежда, (2) успехът в търсенето на достойните и (3) нашият мир, като работници на жетвата.

Изпратени да бъдат работници на жетвата

3. На какво се радвали първите Исусови последователи?

³ Колко се променил животът на първите работници на жетвата — най–вече на 11–те верни Исусови апостоли — през 33 г. от н.е., когато се качили на един хълм в Галилея, за да се срещнат с възкресения Христос! (Матей 28:16) Там може би са присъствували „повече от петстотин братя“. (1 Коринтяни 15:6) Задачата, която им дал Исус, отеквала в ушите им. Той им казал: „Идете, правете ученици [от] всичките народи и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20, Ве) Въпреки жестокото преследване, те изпитвали голяма радост, участвувайки в жетвата, като виждали как на все повече различни места били основавани сборове с последователи на Исус. След време добрата новина ‘била проповядана на всяко творение под небесата’. — Колосяни 1:23; Деяния 1:8; 16:5.

4. При какви случаи Исус бил изпратил учениците си да проповядват?

 ⁴ Преди това, в службата си в Галилея, Исус бил повикал 12–те апостоли и ги бил изпратил, най–вече за да възвестяват: „Небесното царство наближи.“ (Матей 10:1–7) Самият той ‘бил обикалял всички градове и села [в Галилея], бил поучавал в синагогите им, бил проповядвал добрата новина за царството и бил изцелявал всякаква болест и всякаква немощ’. Исус бил съжалил множествата, ‘защото били отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир’. (Матей 9:35, 36) Много развълнуван, той после бил казал на учениците си: „Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жетвата [Йехова Бог] да изпрати работници на жетвата Си.“ (Матей 9:37, 38) В Юдея, когато оставали само шест месеца от земната служба на Исус, той отново бил преценил, че били необходими работници на жетвата. (Лука 10:2) И при двата случая Исус бил изпратил последователите си да бъдат работници на жетвата. — Матей 10:5; Лука 10:3.

Нашето послание, осигуряващо надежда

5. Какво послание известяваме ние?

⁵ Като съвременни служители на Йехова, ние с радост откликваме на необходимостта от работници на жетвата. Едно от нещата, които много ни радват, е това, че ние носим на падналите духом и потиснатите послание, осигуряващо надежда. Каква привилегия е, подобно на Исусовите ученици през първи век, да възвестяваме добрата новина — посланието, осигуряващо истинска надежда — на хората, „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“!

6. В каква дейност участвували апостолите през първи век?

⁶ В средата на първи век апостол Павел проповядвал добрата новина. И несъмнено той се трудел резултатно на жетвата, защото, когато писал на християните в Коринт през около 55 г. от н.е., казал: „Братя, напомням ви благовестието [добрата новина — НС], което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите.“ (1 Коринтяни 15:1) Апостолите и другите християни през първи век били трудолюбиви работници на жетвата. Въпреки че в Библията не се казва колко от апостолите преживели важните събития, завършили с унищожаването на Йерусалим през 70 г. от н.е., ние знаем, че около 25 години след тях апостол Йоан все още проповядвал. — Откровение 1:9.

7, 8. Какво послание, осигуряващо надежда, възвестяват служителите на Йехова с по–силно чувство на неотложност от всякога?

⁷ Последвали векове, през които господствувало духовенството на псевдохристиянството, отстъпническият ‘човек на беззаконието’. (2 Солунци 2:3, НС) Но към края на 19–и век хората, които искали да следват образеца на първоначалното християнство, приели посланието, осигуряващо надежда, и започнали да прогласяват Царството. Всъщност думите „глашатай на Христовото присъствие“, „глашатай на Христовото Царство“ или „известява Царството на Йехова“ са част от заглавието на това списание още от първия му брой (от юли 1879 г.).

⁸ През 1914 г. божието небесно Царство беше установено под управлението на Исус Христос и днес ние възвестяваме посланието, осигуряващо надежда, с по–силно чувство на неотложност от всякога. Защо? Защото една от благословиите, които ще донесе Царското управление, е неизбежният край на днешната зла система. (Даниил 2:44) Какво по–добро послание може да има? И каква по–голяма радост можем да изпитваме от това да известяваме Царството, преди да дойде ‘голямата скръб’? — Матей 24:21; Марко 13:10.

Едно успешно търсене

9. Какво напътствие дал Исус на учениците си, и как реагирали хората на посланието за Царството?

⁹ Друго радостно нещо, като ‘жетвари’, е нашият успех в търсенето на хора, които стават ученици и се присъединяват към нас, участвувайки в жетвата. През 31 и 32 г. от н.е. Исус дал следното напътствие на учениците си: „В кой да било град или село, като влезете, разпитвайте [потърсете — НС] кой в него е достоен.“ (Матей 10:11) Не всички били достойни, както показвала реакцията им на посланието за Царството. Въпреки това  Исусовите ученици пламенно проповядвали добрата новина, където и да срещнели хора.

10. Как Павел търсел достойни хора?

¹⁰ След смъртта и възкресението на Исус търсенето на достойни хора продължило с пълна сила. В Атина Павел разисквал с юдеите в синагогата им и с хората по пазарите. Когато той свидетелствувал на Ареопага в този гръцки град, ‘някои мъже се присъединили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Ареопагит, една жена на име Дамар и други с тях’. Където и да отидел, Павел образцово проповядвал „публично и от къща на къща“. — Деяния 17:17, 34; 20:20, НС.

11. По какви начини беше извършвана службата в миналото?

¹¹ През последните десетилетия на 19–и век помазаните християни започнаха смело да търсят достойни хора. В една статия, озаглавена „Помазани, за да проповядваме“, в броя на списанието „Сионска стражева кула“ (англ.) за юли и август 1881 г. се казваше: „Ние проповядваме добрата новина ... на ‘кротките’ — онези, които искат и могат да я чуят, за да изградят тялото на Христос, като станат Негови сънаследници.“ Божиите работници на жетвата често разговаряха с хората, които си тръгваха след църковните служби, и им даваха трактати с послания от Писанията, предназначени да предизвикат благоприятен отклик от страна на достойните. След като беше обърнато голямо внимание на резултатността на този начин на свидетелствуване, в английското издание на „Стражева кула“ от 15 май 1903 г. работниците на жетвата бяха насърчени да разпространяват трактатите „от къща на къща в неделя преди обед“.

12. Как станахме по–резултатни в проповедната си дейност? Дай пример.

¹² През последните години ние разширихме службата си, като разговаряме с хората навсякъде, където се намират, а не само в домовете им. Това се оказа много резултатно в страните, в които поради икономическите условия и поради стремежа към почивка хората не са си в къщи при нашите посещения. Когато една Свидетелка в Англия и нейната партньорка видели, че някои хора редовно се прибират с автобус, след като са прекарали един ден на плажа, те събрали смелост да се качват на автобусите и да предлагат на пътниците екземпляри на „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. За един месец те разпространили 229 списания. Свидетелките казват: „Не се боим да свидетелствуваме на плажа, в бизнес райони или от други предизвикателства, с които можем да се сблъскаме, защото знаем, че Йехова винаги е с нас.“ Те изготвили списък с адреси за редовна доставка на списания, започнали едно библейско изучаване и двете служат като помощни пионерки.

13. Какви промени в проповедната ни служба се налагат в някои страни?

¹³ В търсенето на достойните хора може да се наложи братята и сестрите в някои страни да преразгледат внимателно службата си. Въпреки че много Свидетели редовно проповядват от къща на къща всяка неделя сутрин, те установиха, че в някои райони ранните посещения в домовете на хората не са много резултатни, защото домакините може да си почиват. Много братя и сестри промениха  програмата си и вече търсят хората в по–късните часове на деня, например след християнските събрания. И това наистина е резултатно. През миналата година броят на възвестителите на Царството по целия свят се увеличи с 2,3 процента. Това прославя Господаря на жетвата и радва сърцата ни.

Запази мира, като работник на жетвата

14. С каква нагласа представяме своето послание, и защо?

¹⁴ Друга причина за радостта ни е свързана с мира, който носим, като работници на жетвата. „Когато влизате в дома — казал Исус, — поздравявайте го. И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир.“ (Матей 10:12, 13) Както еврейският, така и гръцкият поздрав, използувани в Библията, съдържат мисълта ‘Нека всичко с теб да бъде наред’. Това ни кара да внимаваме какъв подход към хората използуваме, когато проповядваме добрата новина. Ние се надяваме, че те ще откликнат благоприятно на посланието за Царството. Пред онези, които правят това, се открива перспективата да се помирят с Бога, защото те се разкайват за греховете си, обръщат се и вършат неговата воля. А мирът с Бога води до вечен живот. — Йоан 17:3; Деяния 3:19; 13:38, 48; 2 Коринтяни 5:18–20.

15. Как можем да запазим мира си, когато хората не откликват благоприятно на нашата проповедна дейност?

¹⁵ Как можем да запазим мира си, когато хората не откликват благоприятно? Исус дал следното напътствие: „Ако [домът] не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.“ (Матей 10:13) В повествованието за това как Исус изпратил 70 ученика да проповядват, записано от Лука, се намират следните думи на Христос: „Ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.“ (Лука 10:6) Разбира се, ние разговаряме с хората за добрата новина с радост и по мирен начин. Ако домакинът е безразличен, ако се оплаква или подхвърля неучтиви забележки, това само ‘връща при нас’ нашето послание на мир. Но такива неща не ограбват мира ни, който е един от плодовете на светия дух на Йехова. — Галатяни 5:22, 23.

Хубава цел за работниците на жетвата

16, 17. (а) Каква е нашата цел, когато правим повторни посещения? (б) Как можем да помогнем на хората, които имат въпроси във връзка с Библията?

¹⁶ Като работници на жетвата, на нас ни е приятно да събираме хора за вечен живот. И колко се радваме, когато някой, на когото  проповядваме, откликне благоприятно, иска да научи повече неща и се окаже „син на мира“! Навярно този човек има много въпроси във връзка с Библията и е невъзможно да отговорим на всички тях по време на едно посещение. Може да бъде неуместно да останем дълго на първото посещение, но какво можем да направим? Можем да си поставим цел, подобна на целта, препоръчана преди около 60 години.

¹⁷ „Всички свидетели на Йехова трябва да бъдат готови да водят образцови изучавания на Библията.“ Това изречение е от третата брошура с напътствия от поредицата „Образцово изучаване“ (англ.), издадена от 1937 г. до 1941 г. В нея се казваше още: „Всички вестители [на Царството] трябва усърдно да помагат по всевъзможни начини на хората на добра воля, които проявяват интерес към посланието за Царството. Трябва да посещаваме отново тези хора, да им отговаряме на различни въпроси ... и след това да започнем едно образцово изучаване ... възможно най–скоро.“ Да, целта ни при повторните посещения е да започнем домашно библейско изучаване a и да го водим редовно. Приятелската нагласа и любещата загриженост към човека, проявяващ интерес, ни карат да се подготвяме добре и да водим резултатно изучаването.

18. Как можем да помагаме на новите да станат ученици на Исус Христос?

¹⁸ С помощта на книгата „Познанието, което води към вечен живот“ и на брошури като „Какво изисква Бог от нас?“ можем да водим резултатни домашни изучавания на Библията и по този начин да помагаме на новите хора, проявяващи интерес, да станат ученици. Като се стремим да подражаваме на великия учител, Исус Христос, хората, които изучават Библията, навярно ще се учат и от мирния, радостен начин, по който постъпваме, от нашата искреност и от уважението ни към стандартите и ръководството на Йехова. Когато помагаме на новите, отговаряйки на въпросите им, нека правим също всичко възможно да ги научим как и те могат да отговарят на онези, които им задават въпроси. (2 Тимотей 2:1, 2; 1 Петър 2:21) Като фигуративни жетвари, несъмнено се радваме, че през миналата служебна година по целия свят бяха водени средно 4 766 631 домашни библейски изучавания. Ние сме особено радостни, ако сме сред работниците на жетвата, които изучават Библията с някой друг.

Продължавай да се радваш, участвувайки в жетвата

19. Защо по времето на Исусовата служба и малко след това работниците на жетвата имали основателни причини за радост?

¹⁹ По време на Исусовата служба и кратко време след това работниците на жетвата имали основателни причини за радост. Тогава много хора откликвали благоприятно на добрата новина. Голяма радост имало особено на Петдесетница през 33 г. от н.е., защото на този ден около 3000 души приели напътствията на Петър, получили светия дух на Йехова и станали част от божия народ от духовни израилтяни. Броят им наистина нараствал и всички много се радвали, защото ‘Йехова всеки ден прибавял към тях онези, които били спасени’. — Деяния 2:37–41, 46, 47; Галатяни 6:16; 1 Петър 2:9.

20. Какво ни радва много като работници на жетвата днес?

²⁰ По това време се изпълнявало пророчеството на Исаия: „[Йехова] умножил си народа, увеличил си радостта му; радват се пред Тебе, както се радват във време на жетва,  както се радват, когато делят користи.“ (Исаия 9:3) Въпреки че днес събирането на хората от този ‘увеличен народ’ от помазани християни в действителност е завършено, ние много се радваме като виждаме, че от година на година броят на другите работници на жетвата все повече се увеличава. — Псалм 4:7; Захария 8:23; Йоан 10:16.

21. Какво ще бъде обсъдено в следващата статия?

²¹ Несъмнено имаме основателни причини да продължаваме да се радваме, участвувайки в жетвата. Нашето послание, осигуряващо надежда, това, че търсим достойните и мирът ни са неща, които ни носят радост като работници на жетвата. Но много хора реагират враждебно на тях. Апостол Йоан научил това от опит. Той бил хвърлен в затвора на остров Патмос, защото говорел за ‘божието слово и свидетелствувал за Исус Христос’. (Откровение 1:9) Тогава как можем да запазим радостта си, когато се сблъскаме с преследване и противопоставяне? Какво ще ни помогне да се справим с неотзивчивата нагласа на много хора, на които проповядваме днес? В следващата ни статия е предложена помощ от Писанията, за да си отговорим на тези въпроси.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

• Какво е фигуративната жетва?

• Какво послание изявяваме ние?

• Защо имаме успех в търсенето на ученици?

• Как запазваме мира, като работници на жетвата?

• Защо продължаваме да се радваме, участвувайки в жетвата?

[Въпроси]

[Снимки на страница 12, 13]

Проповядване през първи и през двадесети век

[Снимки на страница 13]

Подобно на Павел, и днешните работници на жетвата се опитват да проповядват на хората навсякъде, където ги намират

[Снимка на страница 13]

Възвестявай добрата новина с радост