Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Общуването с духове и търсенето на истинска духовност

Общуването с духове и търсенето на истинска духовност

Общуването с духове и търсенето на истинска духовност

ВСЕКИ от нас има както духовни, така и материални потребности. Затова толкова много хора си задават въпроси, като: Каква е целта на живота? Защо страдат хората? Какво става с нас, когато умрем? Много искрени хора търсят отговор на тези и на подобни въпроси на сеанси, на които се допитват до медиуми (наричани още контактьори), като се надяват да общуват с духовете на мъртвите. Това се нарича спиритизъм.

В много страни има привърженици на спиритизма, които се събират в сборове и църкви. Например, според изчисленията 4 000 000 спиритисти в Бразилия са последователи на ученията на Иполит Леон Денизар Ривай, френски преподавател и философ, който живял през 19–и век и писал под името Ален Кардек. Той проявил интерес към спиритистичните феномени за първи път през 1854 г. По–късно започнал да задава въпроси на медиуми на много места и записал отговорите в „Книга на духовете“, издадена през 1857 г. Други две творби, които написал Кардек, са „Книга на медиумите“ и The Gospel According to Spiritism [„Евангелие според спиритизма“].

Спиритизмът е свързан с религиозни дейности като вуду, магьосничество, магии или сатанизъм. Но хората, които следват ученията на Ален Кардек, казват, че техните вярвания нямат нищо общо с тези неща. В изданията им често бива цитирана Библията, а Исус е наречен „водач и пример за цялото човечество“. В тях се казва, че Исусовите учения са „най–чистият израз на божия закон“. Според Ален Кардек писанията на спиритистите са третото откровение на божия закон, дадено на човечеството, като първото са ученията на Моисей, а второто — на Исус.

Спиритизмът привлича много хора, защото набляга на любовта към ближния и на благотворителността. Едно от вярванията на спиритистите е: „Без благотворителност няма спасение.“ Много от тях активно участвуват в социални дейности, като подпомагат болници, училища и други учреждения. Усилията, които полагат, са похвални. Но по какво вярванията на спиритистите се различават от ученията на Исус, записани в Библията? Да разгледаме два примера — надеждата за мъртвите и причината за страданията.

Каква надежда има за умрелите?

Много спиритисти вярват в прераждането. В едно тяхно издание се казва: „Прераждането е единствената доктрина, която изразява нашето разбиране за божията справедливост; то е единствената доктрина, която може да обясни бъдещето и да укрепи надеждите ни.“ Спиритистите обясняват, че при смъртта душата, или „прераждащият се дух“, напуска тялото, както пеперудата излиза от своя пашкул. Те вярват, че след време този дух се преражда като човек, за да изчисти греховете, които е извършил в предишния си живот. Но той не си спомня тези предишни грехове. „Бог сметнал, че е подходящо да забули миналото“ — се казва в „Евангелие според спиритизма“.

„Да отричаме прераждането, означава да отричаме също думите на Христос“ — писал Ален Кардек. Но Исус никога не казал думата „прераждане“ и никога не използувал това понятие. (Виж блока на страница 22, „Дали учението за прераждането се намира в Библията?“.) Вместо това Исус поучавал, че ще има възкресение на мъртвите. По време на земната си служба той възкресил трима души — сина на вдовицата от Наин, дъщерята на началника на една синагога и своя близък приятел Лазар. (Марко 5:22–24, 35–43; Лука 7:11–15; Йоан 11:1–44) Нека да обърнем внимание на едно от тези забележителни събития и да видим какво имал предвид Исус, когато говорел за „възкресение“.

Възкресението на Лазар

Исус чул, че приятелят му Лазар бил болен. След два дни той казал на учениците си: „Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.“ Тъй като учениците не разбрали какво има предвид Исус, той им казал просто: „Лазар умря.“ Когато Христос най–накрая пристигнал до гробницата на Лазар, приятелят му бил мъртъв вече четири дни. Въпреки това Исус казал да бъде отместен камъкът, който запушвал входа на гробницата. След това извикал: „Лазаре, излез вън!“ Тогава станало чудо. „Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: ‘Разповийте го и оставете го да си иде.’“ — Йоан 11:5, 6, 11–14, 43, 44.

Очевидно това не било прераждане. Исус казал, че мъртвият Лазар спи, че е в безсъзнание. Както се изразява Библията, ‘мислите му били изчезнали’. Той ‘не съзнавал нищо’. (Псалм 145:4, „Синодално издание“, 1998 г. [Псалм 146:4]; Еклисиаст 9:5) Възкресеният Лазар не бил друг човек с прероден дух. Той бил същата личност, на същата възраст и имал същите спомени. Лазар отново започнал живота си там, където преди го бил напуснал, и се върнал при своите близки, които били тъжни поради смъртта му. — Йоан 12:1, 2.

След време Лазар отново умрял. Тогава каква била целта на неговото възкресение? Както и другите възкресения, които извършил Исус, то укрепва увереността ни в обещанието на Бога, че в определеното от Него време верните Му служители ще бъдат върнати към живот. Тези чудеса на Исус придали още по–голяма стойност на неговите думи: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее.“ — Йоан 11:25.

Относно бъдещото възкресение, Исус казал: „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа [ми], и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“ (Йоан 5:28, 29) Както било в случая на Лазар, това ще бъде възкресение на мъртви хора. То няма да представлява повторно обединяване на живи духове с възкресени тела, които са се разградили и може би дори други живи организми са абсорбирали елементите им. Създателят на небето и земята, който притежава безкрайна мъдрост и сила, несъмнено може да възкреси мъртвите.

Нима учението за възкресението, което проповядвал Исус Христос, не разкрива колко много Бог обича всеки човек поотделно? Но какъв е отговорът на втория въпрос, повдигнат по–рано?

Каква е причината за страданията?

Много от човешките страдания са причинени от нещата, които вършат неразумните, неопитни или дори зли хора. А трагичните събития, за които не могат директно да бъдат обвинени хора? Например, защо стават злополуки и връхлитат природни бедствия? Защо някои деца се раждат болни? Ален Кардек смятал тези неща за наказание. Той писал: „Щом биваме наказвани, значи сме извършили зло. Щом това зло не е от сегашния живот, значи е от някое предишно съществуване.“ Спиритистите биват учени да се молят: „Господарю, Ти си самата справедливост. Болестта, която си избрал за мен, е заслужена ... Приемам я, за да изкупя миналото си и да проверя дали вярвам в Твоята благословена воля и дали се подчинявам на нея.“ — „Евангелие според спиритизма“.

Дали Исус проповядвал такова нещо? Не. Той знаел добре изказването в Библията: „На всичките се случва според времето и случая.“ (Еклисиаст 9:11) Исус знаел, че понякога просто се случват лоши неща. Те не са наказание за греховете.

Обърни внимание на следната случка от живота на Исус: „Когато заминаваше, видя един слепороден човек. И учениците Му Го попитаха, казвайки: ‘Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?’“ Отговорът на Исус хвърлил голяма светлина по въпроса: „‘Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.’ Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му; и рече му: ‘Иди, умий се в къпалнята Силоам.’ ... И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.“ — Йоан 9:1–3, 6, 7.

Исусовите думи показали, че нито човекът, нито родителите му били виновни за неговата слепота по рождение. Следователно Исус не подкрепил идеята, че мъжът бил наказан за грехове, извършени в някакъв предишен живот. Наистина, Исус знаел, че всички хора наследяват греха. Но това е грехът на Адам, а не грехове, които са извършили преди да бъдат родени. Заради Адамовия грях всички хора се раждат физически несъвършени, боледуват и умират. (Йов 14:4; Псалм 51:5; Римляни 5:12; 9:11) Всъщност Христос бил изпратен да поправи това положение. Йоан Кръстител казал, че Исус е „Божият Агнец, който взема греха на света“. — Йоан 1:29, „Верен“. a

Обърни внимание и на това, че Исус не казал, че Бог нарочно направил така, мъжът да се роди сляп, за да може някой ден Исус да мине и да го излекува. Колко жестоко, безмилостно щеше да е подобно деяние! Дали то щеше да донесе възхвала на Бога? Не. По–скоро чудодейното изцеление на слепия човек послужило, за да ‘се явят Божиите дела’. Както всички други изцеления, които извършил Исус, това също отразявало истинската любов на Бога към страдащите хора и доказало, че имаме пълно основание да се доверяваме на обещанието Му, че в определеното от Него време ще сложи край на всички човешки болести и страдания. — Исаия 33:24.

Нима не е утешително да научиш, че вместо да причинява страдания, нашият небесен Баща дава „добри неща на тия, които искат от Него“? (Матей 7:11) Каква прослава ще получи Всевишният, когато очите на слепите бъдат отворени, ушите на глухите бъдат отпушени и куците ходят, скачат и бягат! — Исаия 35:5, 6.

Да удовлетворяваме духовните си потребности

Исус казал: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ (Матей 4:4) Да, ние удовлетворяваме духовните си потребности, като четем божието Слово, Библията, и водим начин на живот, който е в хармония с нея. Ако се допитваме до медиуми, които общуват с духове, няма да удовлетворим истински духовните си потребности. Това дори изрично е забранено в повествованието, което Ален Кардек нарича първото откровение на божия закон. — Второзаконие 18:10–13.

Много хора, в това число и спиритистите, признават, че Бог е Върховен, вечен, безкрайно съвършен, мил, добър и справедлив. Но Библията разкрива още много неща за него. Тя показва, че той има лично име, Йехова, което трябва да почитаме, както правел Исус. (Матей 6:9; Йоан 17:6) Божието Слово описва Бога като реална личност, с която човек може да се радва на близки взаимоотношения. (Римляни 8:38, 39) Като четем Библията, научаваме, че Бог е милостив и ‘не постъпва с нас според нашите грехове, нито ни въздава заслуженото според нашето беззаконие’. (Псалм 103:10) Чрез своето писано Слово, Върховният господар Йехова разкрива любовта, превъзходството и благоразумието си. Той е Онзи, който ръководи и пази послушните хора. Това да опознаваме Йехова и неговия Син, Исус Христос, означава „вечен живот“. — Йоан 17:3.

Библията осигурява цялата необходима информация относно целите на Бога и ни казва какво трябва да правим, ако искаме да му бъдем угодни. Като изследваме внимателно божието Слово, намираме верни и удовлетворяващи отговори на въпросите си. Библията ни осигурява също ръководство относно това какво е правилно и какво — погрешно, и в нея намираме сигурна надежда. Тя ни уверява, че в близко бъдеще Бог „ще обърше всяка сълза от очите [на хората], и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“. (Откровение 21:3, 4) Посредством Исус Христос, Йехова ще освободи човечеството от наследените грях и несъвършенство и послушните хора ще получат вечен живот на райска земя. Тогава ще бъдат напълно удовлетворени както физическите, така и духовните им потребности. — Псалм 37:10, 11, 29; Притчи 2:21, 22; Матей 5:5.

[Бележка под линия]

a За допълнително обяснение относно това как се появили грехът и смъртта, виж 6 глава на книгата „Познанието, което води към вечен живот“, издадена от Свидетелите на Йехова.

[Блок на страница 22]

ДАЛИ УЧЕНИЕТО ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО СЕ НАМИРА В БИБЛИЯТА?

Дали някои библейски стихове подкрепят доктрината за прераждането? Обърни внимание на някои от стиховете, които използуват хората, вярващи в тази доктрина:

„Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Йоана; ... тоя е Илия, който имаше да дойде.“ — Матей 11:13, 14.

Дали Йоан Кръстител бил прероденият Илия? Когато бил попитан „Илия ли си?“, Йоан ясно отговорил: „Не съм.“ (Йоан 1:21) Но било предсказано, че Йоан щял да постъпва с „духа и силата на Илия“, преди да се появи Месията. (Лука 1:17; Малахия 4:5, 6) С други думи, Йоан Кръстител бил Илия, в смисъл, че вършел дейност, подобна на дейността на Илия.

„Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново.“ — Йоан 3:3, 7, „Верен“.

След време един от апостолите писал: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който според голямата Си милост ни новороди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите.“ (1 Петър 1:3, 4, „Верен“; Йоан 1:12, 13) Ясно е, че ‘раждането отново’, за което говорел Исус, било нещо духовно, което щяло да стане, докато последователите му все още са живи, а не става въпрос за бъдещо прераждане.

„Когато човек умре, живее вечно; когато дните ми на Земята свършат, ще чакам да видя как ще се върна отново.“ — един „гръцки превод“ на Йов 14:14, цитиран в „Евангелието според спиритизма“.

В „Синодално издание“, 1998 г. този стих гласи: „Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.“ Прочети контекста. Ще видиш, че мъртвите чакат в гроба [Шеол] да бъдат ‘променени’. (13 стих, „Български превод на Библията“, 1924 г.) Докато чакат, те не съществуват. „Умрелият човек изчезва напълно; и когато смъртният изтлее, вече не съществува.“ — Йов 14:10, превод „Септуагинта“ на Багстър.

[Снимка на страница 21]

Надеждата за възкресение показва, че Бог проявява личен интерес към всеки от нас поотделно

[Снимки на страница 23]

Бог ще сложи край на всички човешки страдания