Не бяхме оставени сами, когато нашата вяра беше под изпитание

Вики беше мило момиченце — здраво, хубаво и жизнено. Да, когато тя беше родена през пролетта на 1993 г., щастието ни нямаше граници. Живеехме в малък град в южна Швеция и животът беше прекрасен.

НО КОГАТО Вики беше на година и половина, нашият свят сякаш се разпадна. От известно време здравето ѝ не беше добро, така че я заведохме в болница. Никога няма да забравим момента, когато лекарят ни каза, че дъщеря ни страда от остра лимфобластна левкемия, форма на детски рак, която засяга белите кръвни клетки.

Беше трудно да схванем, че малкото ни момиченце е поразено от вдъхваща ужас болест. То тъкмо бе започнало да усеща света около себе си и изведнъж — можеше да умре. Като се опитваше да ни успокои, докторът каза, че може да бъде предписано доста успешно лечение, което включва химиотерапия заедно с поредица кръвопреливания. Това беше следващият шок за нас.

Изпитание за вярата ни

Ние, разбира се, обичахме дъщеря си и искахме най–добрите медицински грижи за нея. Въпреки това за кръвопреливания не можеше да става и дума. Ние твърдо вярваме в божието Слово, Библията, което ясно посочва, че християните трябва ‘да се въздържат от кръв’. (Деяния 15:28, 29) Също така знаем, че кръвопреливанията са рисковани сами по себе си. Хиляди хора са се разболели и умрели от кръвопреливания. Единствената възможност беше висококачествено лечение, което не включва кръвопреливания. Така започна нашата борба за вярата.

Какво можехме да направим? Свързахме се със Службата за болнична информация  към офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Швеция с молба за помощ. a Незабавно бяха изпратени факсове до различни болници из Европа, за да потърсим болница и лекар, склонни да предпишат химиотерапия, без да използуват кръвопреливания. Пламенността и любовта, проявени от нашите християнски братя в усилията им да ни помогнат, бяха много укрепващи. Ние не бяхме оставени сами в своята борба за вярата.

За часове бяха намерени болница и лекар в Хомбург на Саар (Германия). За нас бяха взети мерки да отлетим там на следващия ден, за да може да се направят изследвания на Вики. Когато пристигнахме, християнските ни братя от местния сбор на Свидетелите на Йехова в Хомбург, а също и някои наши роднини бяха там, за да ни посрещнат. А един представител на местния Комитет за връзка с болниците сърдечно ни приветствува. Той ни придружи до болницата и ни оказа цялата възможна подкрепа. Ние почувствувахме утеха от това, че дори тук, в тази чужда страна, имахме духовни братя, които ни подкрепят.

Когато се срещнахме с д–р Граф в болницата, отново намерихме утеха. Той прояви много разбиране и ни увери, че ще направи всичко възможно, за да лекува Вики без кръвопреливания. Той каза, че дори ако нивото на нейния хемоглобин падне до 5 г/дл, ще бъде готов да продължи лечението без кръвопреливания. Той също каза, че ранната диагноза и предприетите бързи действия да бъде заведена Вики там, ѝ дават добра възможност за успешно лечение. Лекарят призна, че това ще бъде първият път, когато в случай като този на Вики ще приложи химиотерапия, без да използува кръвопреливания. Ние бяхме много благодарни и възхитени от смелостта и решимостта на д–р Граф да ни съдействува.

Икономически проблеми

Сега въпросът беше как щяхме да платим лечението на Вики? Бяхме зашеметени, когато ни информираха, че двегодишно лечение ще струва около 150 000 марки. Нямахме дори и част от сумата, а все пак се налагаше лечението на Вики да започне веднага. Напускайки Швеция за лечение в Германия, нямахме право на никаква обществена здравна осигуровка. Така че бяхме там с нашето много болно малко момиченце и с медицински специалисти, готови да помогнат, но нямахме достатъчно пари.

Болницата ни дойде на помощ, оттам ни казаха, че лечението ще започне веднага, ако дадем предплата от 20 000 марки и подпишем гаранция за останалото. Имахме известни спестявания и с любещата помощ на приятели и роднини бяхме в състояние да платим тези 20 000 марки, но как щяхме да намерим останалите?

Отново ни беше напомнено, че не сме сами в нашата битка за вярата. Един духовен брат, когото тогава не познавахме, беше готов да поеме отговорността за доплащането. Но не стана нужда да се възползуваме от неговото щедро предложение, тъй като успяхме да вземем други мерки.

Медицинските специалисти в действие

Химиотерапията започна. Изминаха дни и седмици. С течение на времето това беше много трудно и изнурително, и за малката ни дъщеря, и за нас. От друга страна бяхме извънредно щастливи и благодарни всеки път, когато тя показваше признаци на подобрение. Химиотерапията приключи след осем месеца. Най–ниското ниво на хемоглобина на Вики беше 6 г/дл и д–р Граф спази обещанието си.

Изминаха повече от шест години и един последен преглед на нейната гръбначна течност показа, че няма следи от левкемия. Сега тя е едно щастливо момиченце без никакви признаци на болест. Да, това,  че Вики се възстанови толкова цялостно, изглежда като едно чудо. Ние ясно осъзнаваме, че много деца със същата болест умират, въпреки че получават химиотерапия и кръвопреливания.

Нашата борба за вярата беше победоносна, но не без помощта на нашите роднини, християнски братя и сестри и медицински специалисти. Службата за болнична информация ни оказваше пълна подкрепа 24 часа на ден. Д–р Граф и неговите колеги съсредоточаваха уменията си, за да подпомогнат възстановяването на Вики. За всичко това ние сме истински благодарни.

Нашата вяра беше укрепена

Но повече от всичко ние благодарим на нашия Бог, Йехова, за неговата любеща грижа и за силата, която получихме чрез неговото Слово, Библията. Когато погледнем назад, осъзнаваме колко много имаме да учим и колко укрепващо беше за вярата ни това трудно преживяване в живота.

Сега искреното ни желание е да поддържаме близките си взаимоотношения с Йехова Бог и да учим нашата дъщеря на това колко е ценно да живееш един живот в хармония с неговите изисквания. Да, ние желаем да ѝ дадем добро духовно наследство за вечен живот в идващия рай, тук на земята. — Изпратено.

[Бележка под линия]