Петгодишното ти дете си играе в другата стая. Изведнъж чуваш трясък. Отиваш да видиш какво е станало и намираш детето си да стои до счупена порцеланова ваза. Виновното изражение на лицето му ти казва всичко.

„Ти ли счупи вазата?“, питаш строго ти.

„Не, мамо, не бях аз!“, бързо отговаря детето ти.

Това не е първият път, при който то очевидно лъже. Трябва ли да се притесняваш?

Всички лъжи са лоши. Библията казва, че Йехова Бог не одобрява „лъжлив език“. (Притчи 6:16, 17) Законът, даден на израилтяните, постановявал строги наказания за всекиго, който се опитал да извърши измама. (Левит 19:11, 12)

Но не всички лъжи са еднакви. Някои лъжи са злонамерени, тъй като са изречени с цел да навредят на някого. Други лъжи биват изречени под натиск, може би за да се избегне неудобна ситуация или наказание. (Битие 18:12–15) Макар че всички лъжи са лоши, някои са по–сериозни от други. Ако детето ти излъже, вземи предвид възрастта му и каква е причината да не каже истината.

Трябва да обърнеш внимание на проблема, докато детето ти е малко. Психологът Дейвид Уолш пише: „Важно е децата да разберат, че трябва да казват истината дори когато е трудно. Взаимоотношенията се основават на взаимно доверие, а лъжите разрушават доверието.“ *

Не изпадай в паника. Фактът, че детето ти е излъгало, не означава, че скоро ще се превърне в пълен измамник. Помни, че в Библията се казва: „Глупостта е завързана за сърцето на детето.“ (Притчи 22:15) Някои деца проявяват тази глупост, като лъжат и може би си мислят, че това е лесен начин за избягване на наказание. Важно е как ще реагираш тогава.

Опитай се да разбереш защо детето ти лъже. Дали се бои от наказание? Или не иска да те разочарова? Ако детето ти си измисля истории, за да впечатлява приятелите си, дали причината е, че е твърде малко, за да разбере разликата между реалност и измислица? Ако си наясно защо детето ти лъже, ще знаеш как най–добре да го поправиш. (Библейски принцип: 1 Коринтяни 13:11)

Понякога използвай твърдения вместо въпроси. В ситуацията, описана в началото, майката, която вече знаеше фактите, строго попита детето си: „Ти ли счупи вазата?“ Детето излъга вероятно защото се боеше майка му да не се ядоса. Вместо да задава обвинителен въпрос, представи си, че майката просто беше казала: „Не! Ти си счупил вазата!“ Ако беше използвала твърдение вместо въпрос, тя нямаше да изкуши детето си да излъже и така щеше да му помогне да развива честност. (Библейски принцип: Колосяни 3:9)

Поощрявай честността. Децата искат родителите им да са доволни от тях и ти можеш да се възползваш от тази естествена склонност. Покажи на детето си, че честността е важна във вашето семейство и затова очакваш от него да казва истината. (Библейски принцип: Евреи 13:18)

Ясно покажи на детето си, че лъжата разрушава доверието и че може да е нужно много време то да бъде възстановено. Насърчавай доброто поведение, като хвалиш детето си, когато каже истината. Можеш например да кажеш: „Радвам се, че си честен.“

Давай пример. Очевидно не можеш да очакваш детето ти да говори истината, ако чува от тебе нещо от рода на „Кажи му, че ме няма“, когато не искаш да говориш с някого по телефона, или „Днес не се чувствам добре и ще си остана“, когато просто искаш да си почиваш. (Библейски принцип: Яков 3:17)

Използвай Библията. Нейните принципи и действителни разкази допринасят за честността. Книгата „Учи се от великия учител“, издадена от Свидетелите на Йехова, може да ти помогне да внедриш библейските принципи в детето си. Двайсет и втора глава от книгата е озаглавена „Защо не бива да лъжем“. (Виж откъс от нея в блока  „Книга, която ще помогне на детето ти“.)