Отглеждането на орхидеи — търпение, което бива възнаградено

ОТГЛЕЖДАНЕТО на орхидеи може да бъде пристрастяващо. Някои почитатели на тези цветя прекарват часове в разучаване на латинските имена на любимите си видове, така че да ги произнасят правилно. Защо хората са толкова запленени от орхидеите?

Броят на различните видове орхидеи е много голям. Открити са около 25 000 диворастящи вида, а официалните организации признават съществуването на повече от 100 000 изкуствени хибрида. Названието „изкуствен хибрид“ не означава, че ботаниците са създали нови живи организми от почвата, водата и въздуха. Тези хибриди са резултат от контролирано кръстосано опрашване.

Както диворастящите орхидеи, така и онези, получени вследствие на човешка намеса, имат различна големина. Съществуват миниатюрни орхидеи, които се виждат най–добре с помощта на лупа, докато други са чудесна украса за перваза на прозореца. Един вид орхидеи, който расте в индонезийските тропически гори, може да тежи повече от 500 килограма.

Орхидеите цъфтят в най–различни багри и форми. Някои от тях удивително наподобяват пчели, нощни пеперуди и птици. Други имат форми, каквито никога преди това не си виждал, и са изключително очарователни, особено за селекционерите. В продължение на много години само богатите можели да си позволят да притежават тези красиви цветя, но днес орхидеите са на разположение и за хората с по–малко средства. Ето каква е историята на прекрасните орхидеи, на които се наслаждаваме днес.

„Треска за орхидеи“

Хората се възхищават на орхидеите от векове, но едва в сравнително по–ново време растениевъдите са намерили резултатни начини да ги размножават. През 1856 г. цъфнала първата направена от човека хибридна орхидея. Отглеждането обаче на тези красиви, но капризни цветя носело повече отегчение, отколкото наслада.

Семената на орхидеята са малки, някои са като фин прашец. Работата с тези мънички семена била, и все още е, предизвикателство,  като най–трудно е да ги накараш да поникнат. Десетилетия наред растениевъдите експериментирали с различни вещества и условия, за да намерят подходящата среда за покълване на орхидеените семена. През 1922 г. професор Луис Кнудсън от университета „Корнел“ в САЩ открил, че когато са поставени в смес от вода, захар и агар (подобно на желе вещество, извлечено от водорасли), семената поникват и се развиват добре. Не след дълго ентусиазираните почитатели на орхидеите започнали да произвеждат изобилие от нови хибриди. Тази „треска за орхидеи“ продължава и до днес, като всяка година се появяват много нови хибридни видове.

Но дълго време преди хората да започнат да ги отглеждат, орхидеите растели в дивата природа. Как те създават хибридно потомство в естествената си среда?

Диворастящите орхидеи

Когато два или повече подобни вида орхидеи растат в близост един до друг, има вероятност да се появи естествен хибрид. В природата насекомите и други създания служат като опрашители. Когато опрашителят посещава орхидеите в търсене на нектар, цветният прашец (поленът) от едно цвете полепва по тялото му и опрашва следващите цветя, които той посещава. Опрашените орхидеи може да бъдат оплодени, вследствие на което в тях се образува зародишна торбичка.

След време зародишната торбичка узрява и се пръсва, при което от нея се освобождават хиляди, дори милиони, семена. Някои от тях падат на земята, а много други биват отнесени от вятъра. Семената, които пускат корен, се борят за оцеляването си и значително малко от тях успяват да се развият. Онези растения, които пораснат в резултат на опрашването на един вид с цветния прашец на друг вид, са известни като естествени хибриди. Но как се създава изкуствен орхидеен хибрид?

Създаването на хибрид

Хибридът на орхидеята е комбинация от характерните белези на всеки от нейните родители. Затова селекционерът първо обмисля какъв вид цвете иска да създаде. Той може би иска да получи определен цвят, резки  или точки. Може да се стреми да съчетае тези характеристики в растение с малки или с големи цветове. Друг фактор е ароматът. Имайки предвид всичко това, селекционерът избира две орхидеи, които най–вероятно ще дарят потомството си с желаните характеристики. Например може да избере орхидеята златна пантофка (Пафиопедилум армениакум) като един от видовете, които ще използва. Тази орхидея е открита в Китай през 1979 г. Тя често придава наситен златистожълт цвят на потомците си, някои от които са изключително красиви.

След като е избрал двете цветя, които ще бъдат родители, селекционерът премахва всичкия цветен прашец от родителя на зародишната торбичка — цветето, което ще получи прашец от другото растение. Орхидеята, която осигурява този прашец, се нарича родител на цветния прашец. С помощта на клечка за зъби или друг инструмент селекционерът взема цветния прашец от неговия родител и намазва с него основата на стълбчето на цвета, който принадлежи на родителя на зародишната торбичка. На тази кръстосано опрашена орхидея той слага етикетче с имената на двамата родители и датата на опрашването.

Търпението е задължително

Ако опрашването е успешно, в цвета на родителя на зародишната торбичка се случва нещо забележително. Подобни на нишки тръбички излизат от стълбчето към тази част от цвета, която се нарича яйчник. Яйчникът се надува и образува зародишна торбичка. В нея съответно се образуват стотици хиляди малки семенца, всяко от които е свързано с една единствена поленова тръбичка. Може да изминат месеци или повече от година, докато зародишната торбичка узрее. Тогава селекционерът събира семената от зародишната торбичка и ги поставя в стерилен стъклен съд с разтвор от агар и хранителни вещества. Ако семената покълнат, не след дълго се появяват миниатюрни орхидеи, приличащи на зелен килим.

След няколко месеца селекционерът премества младите растения от стъкления съд в обща саксия, слагайки много от тях заедно. Той наблюдава растенията и често ги полива, за да не изсъхнат. След време пресажда новите орхидеи в отделни саксии. От този момент нататък търпението е изключително важно. За да цъфнат орхидеите, може да са нужни от няколко до над десет години.

Представи си удовлетворението, което изпитва селекционерът, когато вижда, че орхидеята, за която е полагал толкова грижи, е цъфнала! Ако е успял да създаде нов хибрид, той може да го регистрира с име по свой избор. Всички следващи растения, получени от този хибрид, ще се наричат с това име.

Понякога селекционерът открива съвършена комбинация, която предизвиква сензация сред любителите на орхидеи. Той може да получи награди и красивите му растения ще бъдат много скъпи. Но независимо от финансовата полза, радостта да види цъфнала орхидеята, която самият той е създал, е истинска наслада.

Сега знаеш, че са били необходими много време и търпение за създаването на красивите орхидеи, на които се възхищаваш днес. В действителност обаче работата на хората за получаването на орхидеени хибриди е нещо просто в сравнение с това, което е направил великият Създател на всичко живо, Йехова. Той е поставил във всяко растение сложния генетичен код, благодарение на който се появяват такива разкошни цветове. Ние сме просто получатели на неговата творческа любов, проявяваща се в изключителното разнообразие на орхидеените хибриди. Наистина са верни думите на псалмиста Давид: „Колко са многобройни твоите дела, Йехова! Направил си всички тях с мъдрост, земята е пълна с твоите творения.“ (Псалм 104:24)

[Снимка на страница 17]

Беалара (хибрид)

[Снимка на страница 17]

Доритенопсис (хибрид)

[Снимка на страница 18]

Брасидиум (хибрид)