Нещо по–добро от „идеалните вълни“
Нещо по–добро от „идеалните вълни“
Разказано от Карл Хайнц Швьорър
Роден съм през 1952 г. в Питсбърг (Пенсилвания, САЩ), но израснах в Ню Смирна Бийч (Флорида). Като младеж, бях много запален по сърфинга. Всъщност този спорт стана най–важното нещо в живота ми.
ПРЕЗ 1970 г. кандидатствах в един известен университет за пилоти в Дайтона Бийч (Флорида), тъй като исках да стана професионален пилот. Но започнах все повече да се разочаровам от правителството, което тогава водеше несправедливата според мене война във Виетнам. Подобно на други младежи по онова време, бях отвратен от цялата система, затова напуснах университета и станах хипи. Пуснах си дълга коса и вземах наркотици.
Не след дълго срещнах Сюзън, момиче, което обичаше приключенията и беше талантлив художник и фотограф. Прецених, че ако живеем скромно, бих могъл да работя във Флорида като строител от шест до осем месеца през годината, а през останалите месеци да живеем на къмпинг по плажовете на Централна Америка и на мексиканския тихоокеански бряг.
Осъзнаваме духовните си нужди
Безгрижният живот по красивите тропически плажове, където Сю можеше да рисува и да прави снимки, а аз да карам сърф, определено беше много приятен. Но след няколко години осъзнахме, че всичко това не ни носи удовлетворение — сякаш нещо липсваше. Така в средата на 1975 г., когато бяхме на тихоокеанския бряг на Коста Рика, започнах да търся духовно просветление. Четях различни книги за източните религии и философии, които тогава бяха много популярни.
Тъй като в тези книги често се цитираше Библията като потвърждение за достоверността на посочените учения, стигнах до извода, че тя трябва да е източникът на истината. Затова размених няколко халюциногенни гъби за една стара Библия, „Превод на крал Джеймс“. След като сутрин карах сърф, всеки следобед четях Библията. Но въпреки че тази книга силно ме интересуваше, не разбирах много от прочетеното.
„Имате ли някакви въпроси, свързани с Библията?“
През август 1975 г., докато двамата със Сю пътувахме от Коста Рика към Съединените щати, спряхме при една аптека в Салвадор, за да купим някакво лекарство. Тъй като ни беше трудно да се разберем с аптекаря, една клиентка на име Джени ни предложи помощта си. Тя беше 16–годишно американско момиче, което говореше испански свободно. Джени спомена, че както тя, така и родителите ѝ са Свидетели на Йехова и са се преместили в Салвадор, за да учат хората за Библията.
Джени ме попита: „Имате ли някакви въпроси, свързани с Библията?“
„Да, имам“ — отговорих аз. Без да се притеснява от нашия външен вид на хипита, Джени веднага ни покани в дома си, за да се запознаем с родителите ѝ — Джо и Нанси Трембли. Ние приехме поканата ѝ и прекарахме целия следобед в обсъждане на библейски
въпроси. Начинът, по който Джо и Нанси отговаряха на всеки въпрос, ни направи силно впечатление. Те винаги казваха: „Отворете на еди–кой си стих от Библията и го прочетете.“Времето мина бързо и стана късно, така че Джо и Нанси ни поканиха да останем да пренощуваме в дома им. Те обаче не ни позволиха да бъдем със Сю в една спалня, защото не бяхме женени. През нощта Сю и Джени останали будни часове наред и обсъждали всякакви библейски теми — от Адам до Армагедон.
Зелената Библия
На следващия ден, преди да тръгнем, Джо и Нанси ни дадоха много броеве на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, няколко книги и една Библия. Библията беше „Превод на новия свят на Свещеното писание“, който по онова време беше издаван с твърда зелена корица. Джо ни заведе да разгледаме и Залата на Царството. Това беше обикновена, скромна сграда, където Свидетелите на Йехова се събират, за да изучават Библията. Помислих си: „Само какъв контраст има между тази сграда и показните църкви на т.нар. християнство, в които хората не учат почти нищо за Библията!“
По–късно през същия ден, когато стигнахме до контролно–пропускателния пункт, преди да преминем границата и да влезем в Гватемала, зелената Библия озадачи служителите. Те бяха объркани, защото знаеха, че тази Библия обикновено се използва от Свидетелите на Йехова, а ние съвсем не изглеждахме като Свидетели. Въпреки външния ни вид след няколко минути служителите ни пуснаха. Това ни изненада, понеже те често претърсваха колата и багажа ни за наркотици или други укрити вещи. Затова започнахме да гледаме на зелената Библия като на талисман.
Като продължавахме да четем Библията и помагалата за изучаване на Библията, все повече се убеждавахме, че сме намерили истината за Бога. Когато минавахме с колата през Мексико, очаквах с нетърпение да прекараме две седмици в Пуерто Ескондидо — моето любимо място за сърфинг. Бях решен, след като се насладя на „идеалните вълни“ там, да се върна във Флорида и да започна да служа на Йехова.
През следващите две седмици всяка сутрин карах сърф, а в следобедните часове, докато бях на плажа, четях Библията заедно с помагалата за изучаване, които имахме. Зелената Библия привлече вниманието на едно осемгодишно момиченце, което настояваше да ни заведе на някакво място вечерта. Не успяхме да разберем къде иска да отидем, но явно това имаше връзка със зелената Библия. Отказахме на момиченцето, но то продължаваше да настоява. Накрая, след няколко дни решихме да тръгнем с него. То ни заведе в Залата на Царството на Свидетелите на Йехова — малка постройка от бамбук със сламен покрив. Всички там ни поздравиха и ни прегърнаха, сякаш бяхме стари приятели.
Достойното поведение на всички присъстващи ни направи впечатление. По време на
събранието няколко деца ни наблюдаваха с интерес, вероятно защото никога преди не бяха виждали хора с толкова дълга и руса коса. Техните родители трябваше постоянно да им напомнят, че е важно да слушат внимателно. Но все пак Йехова беше използвал едно дете като тях, за да ни заведе на първото ни събрание!Решени да служим на Йехова
След две седмици чудесен сърфинг продадох дъските си за сърф и тръгнахме направо към Флорида. Там започнахме да изучаваме Библията със Свидетелите на Йехова и да посещаваме всички събрания на сбора. Решени да служим на Йехова, със Сю вече не живеехме заедно и прекратихме близкото общуване с предишните си приятели. Аз обръснах брадата си и се подстригах, а Сю си купи няколко рокли. След четири месеца се оженихме и през април 1976 г. бяхме покръстени в символ на отдаването си да служим на Бога.
Животът ни вече имаше цел. Признателни за всички благословии от Йехова, имахме огромното желание да се преместим в някоя страна, в която се говори испански, и да проповядваме добрата новина за Божието Царство. Но християнските старейшини в сбора ни посъветваха: „Не бързайте! Първо изградете силна духовност и после наистина ще бъдете от полза там, където се преместите.“ Приехме съвета им и си поставихме за цел да станем пионери, както се наричат някои целодневни служители сред Свидетелите на Йехова.
Сю започна пионерска служба през януари 1978 г. Аз също исках да бъда пионер, но все още дължах няколко учебни такси за университета. Намерих лесно решение на проблема. Щях да обявя фалит и след това спокойно можех да стана пионер.
Старейшините обаче не одобриха този план и ми дадоха мъдър съвет, като ми обясниха, че подобна постъпка не би била в хармония с библейските принципи, според които трябва да бъдем ‘честни във всяко нещо’. (Евреи 13:18) Така аз продължих да работя, за да върна дълговете си. Накрая, през септември 1979 г., успях да постигна целта си да се присъединя към Сю в пионерската служба. След това, като живеехме скромно, се налагаше да работя само по няколко дни в седмицата, за да успяваме да свържем двата края.
Служба в Бетел
През април 1980 г., преди още да е изминала една година, откакто заедно бяхме пионери, се случи нещо неочаквано. Бяхме попълнили молби за работа в Бетел, световната централа на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк), в отговор на призив за повече строителни работници. И ето че сега получихме покана до 30 дни да отидем в Бетел! Изпитвахме смесени чувства, понеже много обичахме пионерската служба. Не бяхме сигурни какво да правим и затова говорихме с двама старейшини, които ни помогнаха да осъзнаем каква голяма привилегия имаме възможност да получим. Те ни посъветваха: „Идете и опитайте да служите една година в Бетел!“ Така ние продадохме всичко, каквото имахме, и тръгнахме към Бруклин.
След две години работа на строеж бях поканен да работя в Офиса за строително проектиране, където получих обучение в тази област. Сю работеше една година в книговезницата, след което беше поканена в Графичния отдел. На всяка годишнина от сватбата ни размишлявахме за изминалата година и преценявахме какви са нашите обстоятелства и желания, и вземахме решение да продължим да служим в Бетел.
С течение на времето намерихме много приятели, с които се радвахме на чудесно и близко общуване. Нещо повече, решимостта ни да продължаваме да работим в Бетел се засилваше от това, че там можехме по един смислен начин да служим на Йехова и на братята и сестрите по целия свят. През 1989 г. започнахме да учим испански, което ни позволи да бъдем назначени в испански сбор в Бруклин. В резултат на това се радвахме на двете най–добри според нас привилегии — да работим в Бетел и да служим в чуждоезиков сбор.
Веднъж Джени, за която споменах по–рано, дойде при нас в Бетел. Беше много интересно да разберем какво се беше случило с нея, преди да се срещнем в Салвадор. Тя била на едно библейско изучаване, но се почувствала
зле. На път за вкъщи Джени решила да се отбие в една аптека, за да си купи лекарство. Но по някаква причина не отишла в аптеката, в която ходела преди, а дошла в тази, в която бяхме и ние.Служба в други страни
Един ден през 1999 г. надзорникът на моя отдел в Бетел ме изненада с въпроса: „Искаш ли да отидеш в клона в Австралия и да работиш върху един проект в Регионалния офис за проектиране за три месеца?“
„Да“ — отговорих аз без колебание. Скоро вече бяхме на път за Австралия, където служихме три години. Беше удоволствие да помагам в проектирането на сгради на клона за няколко страни в Азия и в южната част на Тихия океан. Когато през 2003 г. се върнахме в Бруклин, ни очакваше друга изненада. Бяхме поканени на друго чуждестранно назначение — да служим в Регионалния офис за Зали на Царството, който се намираше в клона в Бразилия, на известно разстояние от големия град Сан Паулу.
Това е мястото, където живеем и сега. Офисът надзирава строителната работа на Зали на Царството в повечето страни в Южна Америка. Част от моето назначение е да пътувам, за да осигурявам помощ на другите в тази работа и да насърчавам онези, които работят върху многото проекти, а Сю ме придружава.
Помним кои са по–важните неща
Трябва да призная, че все още обичам да карам сърф, но намерих нещо по–добро от „идеалните вълни“. Така че гледам на сърфинга по правилен начин, тоест като на вид развлечение. Но с любещата подкрепа на Сю се съсредоточавам върху нещо много по–важно — да служа на нашия любещ Бог, Йехова.
Основната ни цел сега е да използваме живота и уменията си за напредъка на интересите на Царството и на чистото поклонение на Йехова Бог. Научихме, че най–важното нещо е не къде служим на Йехова, а това да му служим всеотдайно, където и да се намираме. (Колосяни 3:23)
[Снимка на страница 25]
Все още обичам да карам сърф, но намерих нещо по–добро от „идеалните вълни“
[Снимка на страници 22, 23]
Снимка, на която карам сърф, поместена на плаката за летния фестивал по сърфинг
[Снимка на страница 23]
Когато бях на 13 години
[Снимка на страница 23]
Не изпитвах удовлетворение от живота си като хипи
[Снимки на страница 25]
Горе: Помагам в строежите на Зали на Царството
Вдясно: Със Сю днес