Гледната точка на Библията

Трябва ли да се използват икони в поклонението?

ВСЯКА година на 15 август на гръцкия остров Тинос има голям религиозен празник. Хиляди души се събират за поклонението към Мария, майката на Исус, и пред нейната икона *, за която се смята, че притежава чудотворни сили. В един справочник на гръцката православна църква се казва: „С голяма вяра и преданост почитаме пресветата Богородица, Майката на нашия Господар, и я молим да ни пази, да ни закриля по всяко време и да ни помага. Обръщаме се към светиите чудотворци — свети мъже и жени, — за да се грижат за нуждите на духа и тялото ни ... С голяма преданост целуваме и се покланяме на техните свети реликви и свещени икони.“

Поклонението на много хора от други т.нар. християнски вероизповедания е много подобно. Но дали употребата на икони в поклонението е в съгласие с библейските учения?

Първите християни

Да разгледаме онова, което се случило през около 50 г., когато апостол Павел бил в Атина, град, в който хората придавали голямо значение на употребата на изображения в поклонението. Павел обяснил на жителите на Атина, че Бог „не обитава в ръкотворени храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо ... И тъй ... не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и измишление“. (Деяния 17:24, 25, 29)

 Всъщност в Християнските гръцки писания, наричани още Нов завет, често се срещат такива изказвания, които предупреждават да не се използват идоли. Например апостол Йоан съветвал християните: „Пазете себе си от идоли.“ (1 Йоан 5:21) Павел писал на коринтяните: „Какво споразумение има Божият храм с идолите?“ (2 Коринтяни 6:16) През първи век много хора използвали религиозни изображения в поклонението си, преди да станат християни. Павел припомнил това на солунците, като казал: „Обърнали сте се от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог.“ (1 Солунци 1:9) Ясно е, че тези християни гледали по същия начин на иконите, както гледали на тях Йоан и Павел.

„Християните“ приемат иконите

В „Британска енциклопедия“ се казва, че „през първите три века от съществуването на християнската църква, ... нямало християнско изкуство и църквата като цяло се противопоставяла на навлизането на такова изкуство с всички сили. Климент Александрийски например осъждал религиозното (езическо) изкуство за това, че насърчавало хората да се покланят на творението, а не на Твореца“.

Как тогава употребата на икони станала толкова разпространена? В енциклопедията се казва: „Около средата на III век зараждащото се картинно изкуство започнало да се използва и да се приема в християнската църква, но в някои сборове имало силно противопоставяне. Едва когато християнската църква станала официална църква в Рим при управлението на император Константин в началото на IV век, в църквите започнали да се използват икони и те били приети повсеместно в християнската религия.“

Сред многото езичници, които тогава започнали да се наричат християни, поклонението пред портрети на императора било често срещано. Джон Тейлър обяснява в книгата си „Иконопис“: „Като част от поклонението към императора, хората се покланяли на неговия портрет, нарисуван на платно или дърво, и това отворило пътя за поклонението към икони.“ По този начин езическото поклонение пред картини било заменено с изображенията на Исус, Мария, ангели и „светии“. Тези картини започнали да се използват в църквите и постепенно стигнали до домовете на милиони хора.

Поклонение „с дух и истина“

Исус казал на слушателите си, че служителите на Бога трябва да се покланят „с дух и истина“. (Йоан 4:24) Затова когато един искрен човек желае да разбере истината за употребата на икони в поклонението, той трябва да се обърне към Божието Слово за прозрение по този въпрос.

Например в Библията се съдържа следното изказване на Исус: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ (Йоан 14:6) Павел казал, че „има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус“ и че „Христос ... ходатайствува за нас“. (1 Тимотей 2:5; Римляни 8:34) Това придобива още по–голямо значение за нас, когато разберем, че Христос „може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях“. (Евреи 7:25) Трябва да се обръщаме към Бога в името на Исус. Няма друга личност, да не говорим за някоя безжизнена икона, която може да го замести. Познанието за това от Божието Слово може да помогне на всеки, който търси истината, да разбере как да се покланя „на Отца с дух и истина“ и в резултат да изпита благословиите от такъв възвишен начин на поклонение. Наистина, както казал Исус, „такива иска Отец да бъдат поклонниците Му“. (Йоан 4:23)

[Бележки под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 20]

Boris Subacic/AFP/Getty Images