Скритите опасности в стремежа към красота

В КАКВО се измерва истинската красота? Някои хора смятат, че всичко зависи от гледната точка. Идеята за това какво е красиво до голяма степен се приема за нещо субективно. Още повече, че представата за красота не е една и съща в различните общества и се е променяла през епохите.

Джефри Собъл, професор по диетология в американския университет „Корнел“, отбелязва: „През IX век в почти всички общества пълнотата е била белег за високо социално положение. Широката обиколка означавала здраве и благополучие, докато слабото телосложение показвало, че човекът е толкова беден, че не може да си позволи да купува достатъчно храна.“ Този възглед е отразен в произведенията на много художници и скулптори по онова време, тъй като техните модели (най–вече жени) са пълни в ръцете, краката, гърба и бедрата. Много от тези произведения били портрети на действителни хора, които били смятани за образец за красота.

Този възглед съществува и до днес, макар че под красота се разбира нещо повече от това да бъдеш дебел или слаб. На много от островите в южната част на Тихия океан на пълнотата се гледа с одобрение. На някои места в Африка затварят бъдещите булки във „ферми за угояване“, където им дават огромни количества калорична храна, така че те да станат  по–привлекателни. Съдържателят на един нощен клуб в Нигерия казва: „Африканката обикновено е яка ... Такъв е нейният чар. Това се смята за красиво в нашето общество.“ В много латиноамерикански народи също се цени едрото телосложение, което се смята за признак на богатство и успех.

На много места обаче е точно обратното. Защо? Някои хора казват, че с развитието на търговията и индустриализацията се е увеличило производството и разпространението на хранителни продукти, в резултат на което хората от „низшата“ класа вече могат да ядат храни, които преди само богатите можели да си позволят. Така постепенно хората спрели да гледат на пълнотата като на белег за красота. От друга страна, според някои религиозни вярвания пълните хора са лакоми и така на пълнотата започнало да се гледа отрицателно. Научните открития относно опасностите за здравето, свързани със затлъстяването, също оказват влияние. Тези и други фактори са допринесли за промяната в схващането за това какво представлява красотата и вече десетилетия наред голяма част от хората в света приемат слабата фигура като идеал за красота.

Средствата за масова информация също играят голяма роля в разпространението на това мнение. Рекламните лица по плакатите и телевизията обикновено са слаби или с атлетична фигура. С външния им вид се цели да се предаде чувство на сигурност и успех. Същото се отнася и за телевизионните и филмовите звезди.

Как влияе това на обикновените хора, включително и на младежите? В една скорошна статия относно мнението на хората за външния им вид се казваше, че „когато една млада американка завърши средното си образование, тя вече ще е прекарала пред телевизора над 22 000 часа“. През голяма част от това време тя е бомбардирана с образи на очарователни жени със „съвършени“ тела. В статията пише още: „Като гледат подобни образи често, жените започват да свързват този идеал за хубаво тяло с престиж, щастие, любов и успех.“ Не е учудващо, че в едно проучване 47% от момичетата, които гледали снимки на модели в едно списание, си мислели, че трябва да отслабнат, въпреки че само 29% от тях били с наднормено тегло.

Модните тенденции също оказват силно влияние на представата на хората за красота. Дженифър е от Венецуела и работи като модел в град Мексико. Тя казва: „Работата ти е да изглеждаш добре, а в днешно време това означава да бъдеш слаб.“ Ванеса от Франция, която също работи като модел, казва: „Не че другите изискват от тебе да си слаба, а по–скоро ти самата го изискваш от себе си. Такава е тенденцията по света.“ Според едно проучване 69% от анкетираните момичета признали, че моделите в списанията влияят на представата им за красиво тяло.

Жените обаче съвсем не са единствените, които се влияят от широко разпространената идея за „съвършено тяло“. В мексиканския вестник „Универсал“ се казва: „Никога досега на пазара не са се появявали толкова много  продукти за поддържането на красотата на мъжа.“

„Идеалната външност“ — дали наистина си струва?

В стремежа си да постигнат „идеална външност“ или просто да изглеждат колкото се може по–добре, много хора прибягват до козметични операции. Услугите, които предлага този вид медицина, вече са по–евтини и по–разнообразни от всякога. Откъде води началото си козметичната хирургия?

Според „Британската енциклопедия“ методите на съвременната пластична хирургия се зараждат в годините след Първата световна война, когато били полагани усилия да се поправят обезобразени от войната части на тялото. Оттогава тези методи са ценна помощ при коригиране на сериозни физически увреждания вследствие на изгаряния, злополуки и вродени дефекти. Според енциклопедията обаче пластичната хирургия често се „прилага единствено, за да подобри външността на хора, които в действителност са съвсем здрави“. Например носът може да бъде преобразен, излишната кожа по лицето и шията да бъде отстранена, големината на ушите да се намали, мазнините от корема и бедрата да се премахнат, някои части на тялото да бъдат уголемени и дори на пъпа да бъде придаден „по–привлекателен“ вид.

Какво обаче да кажем за здрави хора, които се излагат на риск само за да подобрят външния си вид? Пред какви опасности се изправят те? Анхел Пападопулос, секретар на Мексиканската асоциация за пластична, естетична и възстановителна хирургия, обяснява, че понякога такива операции се правят от хора, които не са достатъчно обучени да ги извършват, и това причинява голяма вреда. В някои клиники на пациентите се дават опасни вещества, чрез които те да постигнат елегантна фигура. В началото на 2003 г. в един вестник пишеше, че на Канарските острови избухнал скандал поради лошите условия в козметичните салони, в които стотици жени пострадали при рисковани операции. *

Мъжете също може да се увлекат в стремежа към „идеалната външност“. Някои от тях прекарват часове във фитнессалоните, използвайки на практика цялото си свободно време, за да оформят тялото си и да развиват мускули. В списание „Миленио“ се казва: „В крайна  сметка потребността им от упражнения вреди на другите им дейности и на отношенията им с останалите.“ В стремежа си да постигнат желаното мускулесто тяло мнозина дори започват да приемат вещества, които могат да им навредят, в това число и стероиди.

Когато загрижеността за външния вид се превърне в мания, при някои млади жени това води до нарушение в хранителното поведение, като булимия и анорексия. Някои от тях използват продукти за отслабване, които обещават невероятни резултати за кратко време, но които не са одобрени от уважавани здравни институции. Употребата на такива продукти може да причини сериозна вреда.

Прекалената загриженост за външния вид крие рискове не само във физическо отношение. Д–р Катрин Филипс, която работи в американския университет „Браун“, казва, че хората, които се безпокоят ненужно за външния си вид, може да развият психична болест, наречена дисморфофобия, при която болният е прекалено загрижен за предполагаеми недостатъци във външния си вид. Всеки петдесети човек може да страда от това заболяване. Според д–р Филипс болните „могат да са толкова убедени в собствената си грозота, че да се изолират от близките и приятелите си. Те може да изпаднат в депресия и да развият склонност към самоубийство“. Д–р Филипс дава пример с една красива девойка, която имала лека форма на акне, но била убедена, че лицето ѝ е покрито с белези. Тъй като не искала другите да я виждат, тя спряла да ходи на училище след осми клас.

Дали външността е толкова важна, че човек трябва да жертва донякъде умственото и физическото си здраве, за да постигне „идеалната външност“? Дали съществува друг вид красота, който е от по–голямо значение и към който трябва да се стремим?

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 5]

За 69% от момичетата представата за красиво тяло е под влиянието на моделите в списанията

[Снимка на страница 4]

Рекламите оказват силно влияние върху това, което бива прието за физическа красота

[Снимка на страница 6]

Някои хора са си навредили с прекалено много пластични операции

[Снимка на страница 7]

Някои хора полагат неимоверни усилия да постигнат желаната външност