Находчивият хамелеон на морето

„Октоподът — какъв ужас! — те поглъща. Притегля те постепенно към себе си и ти омотан, неподвижен и безпомощен, чувстваш как бавно влизаш в страшната торба, която представлява това чудовище.“ — „МОРСКИ ТРУЖЕНИЦИ“ ОТ ВИКТОР ЮГО

ОКТОПОДЪТ открай време има лоша слава. Древните митове и фантастичните разкази, като цитирания по–горе, неоправдано петнят репутацията на това животно.

В действителност дори гигантският тихоокеански октопод, който достига дължина от 6 метра и тегло до 50 килограма, обикновено не е заплаха за хората. В последно време митовете за това осмокрако „чудовище“ постепенно отстъпват място на фактите. Водолазите и морските биолози научават все повече неща за многобройните видове октоподи.

Улов на плячка и защита от врагове

Октоподът съвсем не поглъща хора, а се храни главно с ракообразни, като използва осемте си пипала с общо 1600 смукала, за да хване плячката си. С помощта на своите смукала един малък октопод може да влачи предмет, двайсет пъти по–тежък от собственото му тегло! Някои октоподи отделят отрова *, която парализира жертвата почти незабавно. След това я изяждат с подобните си на клюн челюсти.

А какво става, когато самият октопод се окаже в ролята на плячката? В едно отношение врагът му има предимство. В бледата синя кръв на октопода, съдържаща хемоцианин вместо хемоглобин, има по–малко кислород. В резултат на това октоподът се уморява бързо. Но той притежава специални умения да се защитава от тюлени, китове и други хищници.

Едно от тези умения е придвижването на тласъци. Когато е в опасност, октоподът се изтласква назад, като изхвърля вода от дебелата си мантия. Това хитро животно разполага и с друга тактика. То отделя мастилен облак от пигмент, който не се разтваря във водата. Така скрит, октоподът може да промени посоката си на движение и да избяга преди облакът да се е разсеял.

Майстор на дегизировката

Разбира се, октоподът предпочита изобщо да не бъде забелязван. Как се крие той от хищниците? Известният изследовател на подводния свят Жак Ив Кусто пише: „Край Марсилия, където  екипът ни започна да снима филм за октоподите, повечето водолази казаха, че в района няма октоподи, или ако преди е имало, вече не са там. Всъщност водолазите минали точно покрай октоподите, които дотолкова се сливали с околната среда, че на практика били невидими.“ Как октоподите успяват да се скрият?

В кожата на възрастния октопод има до два милиона хроматофори (пигментни клетки), по 200 клетки на квадратен милиметър. Всяка от тези клетки съдържа червен, жълт или черен пигмент. Като свива и отпуска мускулите около клетките, октоподът може само за няколко секунди да придобие определен цвят или дори цветова комбинация.

По ирония октоподът изглежда няма цветно зрение. Окраската му обаче съвсем не е само в три цвята. Иридоцитите, клетки с отразителни пластинки, пречупват светлината така, че да постигнат цвета на околната среда. Но това съвсем не е всичко. Когато се крие в коралов риф, октоподът може да направи иначе гладката си кожа релефна, наподобявайки повърхността на корала.

Усърден строител и чистник

Както може да се очаква, домът на октопода не се открива лесно. Октоподите обикновено строят убежищата си в пукнатини и под големи скали. За целта използват материалите, които намират наоколо. Покривът и стените може да се състоят от камъни, метални късове, черупки и дори отломки от кораб и други боклуци.

След като построи дома си, октоподът го поддържа изключително чист. Той изтласква струя вода навън, за да заглади пясъчния под. След хранене всички отпадъци биват избутани отвън. За да проверят уменията на октопода да поддържа дома си, водолазите от екипа на Кусто махнали няколко камъка от стената на убежището му. Какво станало? Камъче по камъче, октоподът бавно възстановил стената! Кусто пише: „Процесът продължи докато стената не беше напълно възстановена, при това в първоначалния си вид във всяко едно отношение.“ Октоподът се слави с това, че поддържа дома си чист и подреден. Когато видят натрупан пясък и боклуци в убежище на октопод, водолазите знаят, че никой не живее там.

Последният ѝ дом

Обикновено последният и най–важен дом за женския октопод е убежището, в което ще снесе яйцата си. След като получи сперматофори от мъжкия, които остават в мантийната ѝ празнина до отделянето на яйцеклетките, женската търси подходящ дом в продължение на няколко седмици. После укрепява убежището си и залепва хилядите си яйца на снопчета по тавана. Синьопръстенчатият октопод обаче не строи подобно убежище. Женската предпочита да се грижи за малките си в открито море, където лесно биха  видели ярката ѝ окраска, която предупреждава хищниците да стоят настрана.

Женският октопод е предана майка. След като снесе яйцата си, тя отказва да яде. Вместо това ги защитава, чисти и вентилира, укрепва убежището си и заема отбранителна поза, за да отблъсне хищниците. Макар че ще умре след излюпването на потомството си, женската се грижи за него до самия край. Кусто казва: „Никой досега не е виждал женски октопод да остави яйцата си незащитени.“

При повечето видове новопоявилите се октоподчета се издигат на водната повърхност като планктон. Много от тях биват изядени от морските животни. След няколко седмици оцелелите се връщат на дъното на морето, порастват и живеят в продължение на около три години.

Колко са умни?

Според някои хора във връзка с животните думата „интелигентност“ означава способността да се учиш от опита и да решаваш проблеми. Във връзка с това обърни внимание на думите на Кусто: „Боязливостта на октопода е обмислена реакция, основана главно на предпазливост. ... Ако водолазът успее да покаже доброжелателността си, октоподът много скоро се отпуска, и то по–бързо от всяко „диво“ животно.“

Сред безгръбначните октоподите са с най–силно развити очи и мозък. Очите им, подобно на нашите, могат да фокусират добре предметите и да се приспособяват към светлината. Получената информация се преработва от зрителния лоб, което заедно с много добре развитото усещане за допир позволява на октопода да взема изненадващо разумни решения.

Няколко учени са били свидетели на това как октоподът се учи да маха запушалката на бутилка, за да достигне до рака вътре. Други разказват, че той може да разбере как да отвърти капачката на буркан, за да вземе храната от него. Във Ванкувърския аквариум (Канада) един октопод отивал нощем по канализационната тръба в съседния резервоар, за да се храни с риба.

В книгата „Да разгадаем тайните на природата“ се казва относно находчивостта на октопода: „Обикновено смятаме приматите за най–интелигентните същества, но са налице доказателства, че октоподите също могат да бъдат отнесени към най–интелигентните животни.“

Поведението на октопода ни напомня за съществата, които Библията описва като „извънредно мъдри“. (Притчи 30:24) Те наистина са чудо на сътворението. Учените и водолазите вече не споделят големия „ужас“ на Виктор Юго от октоподите. Изследователите на това животно по–скоро се възхищават на този находчив хамелеон на морето.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 15]

Синьопръстенчат октопод

[Източник]

© Jeffrey Rosenfeld

[Снимка на страница 16]

Тихоокеанският рифов октопод се е маскирал великолепно точно под устата на хищната риба. Можеш ли да го видиш?

[Снимки на страници 16, 17]

Октоподите са с различна форма и окраска

[Снимка на страница 17]

Октоподчетата се отправят към повърхността

[Източник]

© Fred Bavendam

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Горе вляво: © Roger T. Hanlon; горе: © Jeffrey Rosenfeld