Как научихме Кристи да обича Бога

ДЪЩЕРЯ ни Кристи се роди през 1977 г. Скоро след това лекарят ни съобщи ужасна новина — Кристи се беше родила със сериозно увреден слух и лека форма на церебрална парализа. Тогава все още не осъзнавахме колко много ще се отрази това на живота ни.

Няколко месеца по–късно със съпруга ми Гари започнахме да посещаваме специални курсове в град Мелбърн (Австралия), където се научихме как да общуваме с дъщеря си. Посетихме и Националната акустическа лаборатория, където дадоха на десетмесечната Кристи слухови апаратчета. Тя не обичаше да ги носи и още щом ги пъхнехме в малките ѝ ушички, ги издърпваше за жичките, прикрепени към тях. Тя трябваше да носи и приспособление за батериите, които бяха доста тежки.

Церебралната парализа пречеше на Кристи да се научи да ходи. Затова тя се нуждаеше от ежеседмични занимания с физиотерапевт. На три годинки Кристи започна да ходи сама, макар че често падаше. Тя продължи да посещава физиотерапевт до петгодишна възраст. Междувременно се преместихме в съседния град Бенала, където Гари започна частен бизнес.

Образованието на Кристи

Един учител на деца с увреден слух ни обърна внимание на това, че Кристи ще се нуждае от специално обучение. Затова трябваше отново да се преместим, този път в град Бендиго, където има училище за глухи. Тъй като тогава бях бременна с второто ни дете, се преместихме чак когато Кристи стана на четири годинки, а новороденият ни син, Скот — на пет месеца. В една болница в Бендиго тя започна седмична терапия за развитие на говора, която продължи десет години. С Гари също започнахме да учим жестомимичен език.

Най–важно за нас беше духовното обучение на Кристи. С Гари сме Свидетели на Йехова и бяхме решени да я възпитаме „в учение и наставление“, идващи от Йехова. (Ефесяни 6:4) Как обаче да го направим? Директорът на училището, което Кристи посещаваше, ни каза: „Най–трудно ще ви бъде да учите Кристи за Бога. Тъй като не можем да го видим, как ще ѝ обясните какъв е той?“ Само пред какво голямо предизвикателство бяхме изправени! Скоро разбрахме, че за това ще са нужни много време, занимания и търпение.

В началото използвахме картини и схеми, като се стремяхме да се изразяваме възможно най–просто. Водехме я на християнските събрания и на проповедна служба, макар че тя трудно разбираше какво става. Когато Кристи умело започна да използва жестомимичен език, пред нея се разкри напълно нов свят! Въпреки това в Библията имаше много думи, изрази и понятия, които беше трудно да ѝ обясним. Една от любимите ѝ книги беше „Моята книга с библейски разкази“ a, която е написана специално за деца. Цветните  илюстрации, както и някои схеми, които правехме, се оказаха безценни. С течение на времето Кристи започна да развива любов към Бога.

Директорът на училището на Кристи беше така добър да ни запознае с други Свидетели, които също имаха деца с увреден слух. Голям напредък постигнахме, когато ни обясниха как глухите могат да проповядват на чуващите хора. Един от начините е като им подават карта, на която е отпечатано библейско послание. Така Кристи можеше лесно да споделя библейската истина с другите, когато беше готова за това. На четиринайсет години тя стана непокръстен вестител на добрата новина, а през 1994 г., когато беше на седемнайсет години, се покръсти.

Кристи се нуждаеше от ползотворно общуване, но ѝ беше трудно да развие приятелство с чуващи Свидетели. Затова с Гари започнахме да провеждаме курс по жестомимичен език за хората от нашия сбор, които имаха желание да помагат на глухите. Някои от тях по–късно започнаха работа като преводачи на жестомимичен език. Но което е по–важно, много от тях започнаха с радост да общуват с Кристи. Така тя можеше да извлича по–голяма полза от нашите християнски събрания и конгреси. До днес тя активно участва в тях. Кристи е много благодарна за любещия интерес, който братята проявяват към нея.

Веднъж Кристи сподели с нас желанието си да стане редовна пионерка, или целодневна проповедничка. Гари ѝ помогна да вземе шофьорска книжка и след като уредихме и други подробности, през 1995 г. тя беше назначена като редовна пионерка. През 2000 г. Кристи успя да започне почасова работа в едно основно училище. Там помага при обучаването на глухи деца.

Днес с Кристи, Гари и сина ни Скот се радваме на привилегията да служим като редовни пионери. За нас е удоволствие, че можем да отделяме време да учим хората за нашия Бог, Йехова!

‘Попросеното от сърцето ни’

Това, че Кристи е с увреден слух, все още е предизвикателство за всички ни. Понякога, когато тя участва в християнската служба, няма кой да ѝ превежда или с кого да сподели мислите и чувствата си. Кристи казва: „Чувствам се така, сякаш живея в страна, в която всеки говори на чужд език.“ Въпреки това ние се научихме да се справяме успешно с нейните обстоятелства.

Утешителни за нас са думите от Псалм 37:4: „Весели се тъй също в Господа; и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.“ Съкровената надежда на Кристи е да може да слуша музика, да чува звуците в природата и да говори с глас на близките си. С нетърпение очаквам деня, когато тя ще може да чува гласа ми. Вярваме, че това желание на сърцето ни скоро ще се изпълни, точно както Библията обещава. (Исаия 35:5) — Изпратено.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 30]

Кристи на 14 месеца с „Моята книга с библейски разкази“

[Снимка на страница 31]

Кристи представя добрата новина, като използва напечатана карта

[Снимка на страница 31]

Скот, Кристи, Гари и Хедър Форбс днес