Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Убежище за печатане на Библията

Убежище за печатане на Библията

Убежище за печатане на Библията

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В БЕЛГИЯ

Преди близо 500 години в Антверпен (Белгия) били направени първите печатни издания на Библията. Какво привлякло печатарите на Библията към този град? Какъв риск поемали те, като я печатали? За да разберем, трябва да се върнем в началото на 16–и век.

АНТВЕРПЕН е разположен на устието на река Шелда на около 90 километра от Северно море. През 16–и век, по време на т.нар. Златен век, Антверпен се радвал на несравним икономически разцвет. Всъщност градът бързо се разраснал и станал най–голямото европейско пристанище и един от малкото градове в Западна Европа с население над 100 000 души.

Растежът на Антверпен привлякъл търговци от цяла Европа. Този факт и увеличаващото се благосъстояние допринесли за по–толерантно отношение от страна на градските власти, което позволило Антверпен да се превърне в люлка на нови идеи. Спокойната атмосфера привлякла печатари, които почувствали, че там могат безопасно да издават и да разпространяват тези нови идеи. Не след дълго средновековният Антверпен станал дом на 271 печатари, издатели и търговци на книги. Властите по това време с гордост описвали града си като „убежище и огнище за всички изкуства, науки, народи и добродетели“.

Изгаряне на книги и монаси

Сред новите идеи, които били издавани и разпространявани, били схващанията на Мартин Лутер (1483–1546 г.). Той бил лидер на Реформацията — религиозно движение, което довело до възникването на протестантството. Само шест месеца след началото на Реформацията трудовете на Лутер вече се появили в книжарниците на Антверпен. Не е чудно, че католическата църква не била доволна. През юли 1521 г. църквата насърчила публичното изгаряне на 400 т.нар. еретически книги в Антверпен. Две години по–късно двама августински монаси от Антверпен, които споделяли идеите на Лутер, били изгорени живи на клада.

Тези посегателства не успели да спрат група смели печатари в Антверпен. Тяхната смелост изиграла жизненоважна роля за превръщането на Библията в книга, която да е достъпна за обикновения човек. Кои били някои от тези печатари?

От печатар до мъченик

Адриан ван Берхен бил печатар и търговец на книги. През 1522 г. той бил окован в стеги, тъй като продавал книгите на Лутер, и скоро след това бил хвърлен в затвора. Впоследствие бил помилван и възобновил работата си незабавно. Отново започнал да печата — този път непълен холандски превод на Лутеровия „Нов завет“. Той бил издаден през 1523 г., само година след като „Новият завет“ на Лутер бил издаден на немски за първи път.

През 1542 г. обаче арестували Ван Берхен отново, когато в къщата му в Делфт (Холандия) бил намерен огромен брой забранени книги. Първоначално съдията му дал лека присъда — два часа на ешафода с „няколко от забранените книги около врата му“. Но по–късно присъдата му била променена на смъртно наказание и смелият печатар бил обезглавен с меч.

Една бележка в полето му струвала живота

По това време най–плодотворният печатар на Библии на холандски език бил Якоб ван Лисфелд. Той отпечатал общо 18 издания на Библията на холандски. През 1526 г. отпечатал пълна холандска Библия. Тя се появила четири години преди първата пълна печатна Библия на френски и девет години преди издаването на първата пълна печатна Библия на английски! Библията на Ван Лисфелд била основана главно на все още недовършената немска Библия на Лутер.

Последното холандско издание на Ван Лисфелд през 1542 г. съдържало гравюри и нови бележки в полетата. Например, до Матей 4:3 имало гравюра, която изобразявала Дявола като брадат монах с молитвена броеница и кози крака. Но главно бележките в полетата събудили гнева на католическата църква. Една от тези бележки — „Спасението идва само чрез Исус Христос“ — била използвана като основа Ван Лисфелд да бъде осъден на смърт. Макар и да твърдял, че Библията му е отпечатана с позволението Cum gratia et privilegio (с благоволението и разрешението) на църквата, Ван Лисфелд бил обезглавен в Антверпен през 1545 г.

Първо одобрен, после забранен

Междувременно във Франция известният католически хуманист Жак Льофевр д’Етапл бил зает с превода на Библията от латински на френски, като се допитвал и до оригиналния гръцки текст. Д’Етапл искал да направи Библията достъпна за обикновения човек. Той писал: „Идва времето, когато ще се проповядва за Христос по чист начин, без това да е смесено с човешки традиции, макар че сега не е така.“ През 1523 г. той издал френски превод на „Новия завет“ в Париж. Теолозите от престижния университет Сорбоната не одобрили превода му, понеже бил на френски. Подложен на нападките им, Д’Етапл избягал от Париж и отишъл в Страсбург в североизточната част на Франция.

В резултат на това противопоставяне печатарите във Франция вече не смеели да издават Библията на френски. Тогава къде Д’Етапл можел да отпечата Библията си? Логичният избор бил Антверпен. Библията на Д’Етапл от 1530 г., отпечатана в Антверпен от Мертен де Кайзер, била първият френски превод на Библията в един том. Интересно е, че Де Кайзер отпечатал превода с одобрението на Католическия университет в Лувен, който е най–старият университет в Белгия, и със съгласието на самия император на Свещената римска империя Карл V! Въпреки това през 1546 г. преводът на Д’Етапл бил добавен към списъка от книги, които са забранени за католическите читатели.

„Епископът получил книгите ..., а Тиндъл — парите“

По това време в Англия ръкоположеният за свещеник Уилям Тиндъл искал да преведе Библията на английски език. Но лондонският епископ Кътбърт Тънстъл отхвърлил това предложение. Когато разбрал, че не може да преведе Библията в Англия, Тиндъл избягал в Германия. Най–накрая през февруари 1526 г. той успял да отпечата първия пълен превод на Новия завет на английски. След по–малко от месец първите екземпляри на превода му вече се появили в Англия.

Епископ Тънстъл обаче бил решен да попречи на обикновените хора да четат Библията. Затова той изгарял всеки екземпляр от превода на Тиндъл, който можел да намери. Въпреки това Библиите продължавали да се разпространяват. Тогава епископът уредил чрез един търговец на име Пакингтън да купи всичките Библии на Тиндъл, преди да напуснат континента и да достигнат до Англия. Тиндъл приел предложението и използвал спечелените средства, за да подобри превода си и да отпечата ревизирано издание. „Сделката се осъществила — се казва в един източник от онова време. — Епископът получил книгите, Пакингтън — благодарностите, а Тиндъл — парите.“ Така лондонският епископ неволно финансирал дейността на Тиндъл по превеждането на Библията!

Връзката на Тиндъл с Антверпен

Но дори след като всички тези екземпляри били купени и изгорени, „Новият завет“ на Тиндъл продължил да залива Англия. Как било възможно това? Двама смели печатари в Антверпен — Ханс и Кристофър ван Руремонд — били отпечатали тайно няколко издания на Тиндъловия „Нов завет“. Въпреки че тези Библии съдържали множество печатни грешки, хората в Англия имали голямо желание да ги купят.

През 1528 г. обаче Ханс бил хвърлен в затвора в Лондон, понеже отпечатал 1500 екземпляра от „Новия завет“ на Тиндъл и внесъл 500 екземпляра в Англия. Той вероятно умрял в някой английски затвор. През 1531 г. братът на Ханс, Кристофър, също бил хвърлен в затвор в Англия за продажба на „Новия завет“. Вероятно Кристофър също умрял като затворник.

„Най–величественият паметник на Тиндъл“ — издаден в Антверпен

От 1529 до 1535 г. Тиндъл прекарал повечето от времето си в Антверпен, където обстановката била по–благоприятна за работата му. Там Мертен де Кайзер отпечатал през 1530 г. превода на Тиндъл на Петокнижието, в който името Йехова се появява за първи път на английски език.

През май 1535 г. Тиндъл бил арестуван в Антверпен. Докато чезнел в затвора, един от учениците му — Майлс Ковърдейл — завършил превода на Тиндъл на Еврейските писания. На 6 октомври 1536 г. във Вилвурд (Белгия) Тиндъл бил завързан на стълб, удушен и изгорен. Последните му думи били: „Боже, отвори очите на краля на Англия!“

Наследството, оставено от Тиндъл

Скоро след екзекуцията на Тиндъл кралят на Англия Хенри VIII разрешил в църквите да се чете превод на Библията. Той бил отпечатан от Матиас Кром — друг печатар от Антверпен. Тази Библия, позната като Библията на Матю (по името на Томас Матю a), се състои главно от превода на Тиндъл. Каква ирония, че епископите сега използвали превода, който допреди няколко години изгаряли — преводът, заради който Тиндъл бил убит!

Голяма част от превода на Тиндъл е запазен в „Превод на крал Яков“. Така че много изрази от „Превода на крал Яков“, които са оказали силно влияние върху английския език, са били съчинени от Тиндъл и първоначално са били отпечатани в Антверпен. Според професор Латре влиянието на Тиндъл върху английския език е дори по–голямо от влиянието на Шекспир!

През втората половина на 16–и век Антверпен загубил атмосферата си на религиозна толерантност и ролята си като убежище за печатане на Библията. Тази промяна се дължала главно на преследването, разпалено от борбата на католическата църква срещу Реформацията. Въпреки това смелостта и жертвите на първите печатари на Библията в Антверпен са допринесли значително Божието Слово днес да бъде достъпно за читателите на Библията по целия свят.

[Бележки под линия]

a Зад псевдонима Томас Матю вероятно се криел Джон Роджърс, приятел и съработник на Тиндъл.

[Снимки на страница 19]

Горе: Ръчно словослагателство; Мартин Лутер превежда Библията; древна карта на град Антверпен

[Снимка на страница 20]

Щандът за книги на Якоб ван Лисфелд

[Снимки на страница 21]

Жак Льофевр д’Етапл и заглавната страница на изданието му на Библията от 1530 г., отпечатано в Антверпен

[Снимка на страница 21]

Публично изгаряне на английски Библии в Лондон

[Снимки на страница 22]

Уилям Тиндъл, страница от Библията му и Майлс Ковърдейл

[Информация за източници на снимките на страница 20]

19 страница: Печатар: Printer’s Ornaments/by Carol Belanger Grafton/Dover Publications, Inc.; Лутер: From the book Bildersaal deutscher Geschichte; карта: By courtesy of Museum Plantin–Moretus/Stedelijk Prentenkabinet Antwerpen; 21 страница: Портрет: From the book Histoire de la Bible en France; страница от Библията: © Cliché Bibliothèque nationale de France, Paris; изгаряне на Библии: From the book The Parallel Bible, The Holy Bible, 1885; 22 страница: Тиндъл: From the book The Evolution of the English Bible; Ковърдейл: From the book Our English Bible: Its Translations and Translators