Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Очарованието на числата

Очарованието на числата

Очарованието на числата

ПРЕДСТАВИ си света без числа. Нямаше да има пари. Търговските сделки щяха да се ограничават само до разменна търговия между двама души. А какво да кажем за спорта? Без числата не само че нямаше да можем да отчитаме резултата, но дори нямаше да можем да определим и колко играчи трябва да има във всеки отбор!

Освен практическото им приложение обаче, числата са заобиколени от някаква мистериозна атмосфера. Това се дължи на факта, че те са абстрактни. Не можеш да ги видиш, докоснеш или почувстваш. Нека да онагледим това с пример: Ябълката има ясно определен цвят, строеж, размер, форма, мирис и вкус. Можеш да провериш всяка една от тези характеристики, за да видиш дали определен предмет е наистина ябълка, лимон, топка или нещо друго. С числото обаче не е така. Една група от седем неща може да няма нищо общо с друга група от седем неща, освен това, че те са седем. Така че да разберем значението на числата — например, да видим разликата между шест и седем, — това означава да схванем нещо наистина абстрактно. Точно тук започват предположенията за мистичната сила на числата.

От Питагор до псевдонауката

В древните общества често се придавало специално значение на числата. Питагор, който бил гръцки философ и математик и живял през шести век пр.н.е., учел, че всички неща могат да бъдат сведени до определени числени модели. Той и последователите му разсъждавали, че цялата вселена е пример за ред и симетрия. Тогава не е ли възможно математическите връзки да са заложени във всички материални неща?

От дните на Питагор тълкуването на числата се използва за правене на предсказания и обясняване на сънища, както и като средство за подобряване на паметта. Те са били използвани от гърци, мюсюлмани и привърженици на т.нар. християнство. Използвайки нумерологична система, наречена гематрия, еврейските кабалисти определили числена стойност за всяка от 22–те букви на еврейската азбука и така твърдели, че са намерили скрито послание в Еврейските писания.

Съвременната нумерология е подобна. Често се започва от името и датата ти на раждане. Определя се числена стойност за всяка буква от името ти. Като събира тези числа, прибавяйки и числата от месеца и датата ти на раждане, нумерологът установява твоите ключови числа. След това приписва специално значение на числата, което според него осигурява пълното ти описание, включително на личността ти, подсъзнателните ти желания и съдбата ти.

Може би истинската привлекателност на нумерологията се крие в привидната точност на нейния анализ. „Много хора са започнали да вярват в нумерологията, като са открили колко точно числата прилягат на този, за когото се отнасят“ — пише Едуард Албертсън в книгата си „Пророчества за милионите“. Въпреки това наричат нумерологията и псевдонаука. Защо? Има ли причини да се съмняваш в твърденията ѝ?

[Блок/Снимки на страница 5]

СКРИТИ ПОСЛАНИЯ В БИБЛИЯТА?

В книгата си „Библейският шифър“ журналистът Майкъл Дрозин твърди, че е открил скрити послания посредством компютърен анализ на Еврейските писания. Според твърденията на Дрозин „шифърът“ съдържал думите „убиец, който ще убие“ заедно с името на Ицхак Рабин, като това било открито година преди да бъде убит израелският министър–председател Рабин.

Както се очакваше, „Библейският шифър“ породи доста спорове. Дейв Томас, който е математик и физик, доказал, че компютърният анализ на всеки текст би създал това, което прилича на тайно послание. Като анализирал текста на самия Дрозин, Томас открил думите „шифър“, „глупав“ и „измислица“. „Навсякъде могат да бъдат намерени скрити послания — казва Томас, — стига да искате да отделите време и да положите усилия да изследвате огромното поле на вероятностите.“

Със способността си да прави неограничен брой изчисления, компютърът вероятно ще открие някои комбинации от букви, които могат да бъдат използвани като един вид предсказание. Но това е само съвпадение и не доказва, че Библията съдържа скрити послания a.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 4]

Питагор учел, че всички неща притежават числени модели

[Източник]

Courtesy National Library of Medicine