Роден съм в Мелос, североизточна Франция, в беден квартал, известен с насилието си. Спомените от детството ми са свързани с ужасни скандали сред семействата в квартала. В нашето семейство на жените се гледаше с пренебрежение и мъжете рядко се допитваха до тях. Бях учен, че мястото на жената е в кухнята и че трябва да се грижи за мъжа и децата.

Имах тежко детство. Когато бях на 10 години, баща ми почина, тъй като беше алкохолик. Пет години по–късно един от по–големите ми братя се самоуби. Същата година станах свидетел на убийство по време на семеен скандал и това ме разтърси. Роднините ми ме учеха да боравя с оръжия, както и да се бия, когато се наложи. Бях объркан и започнах да пия и да си правя татуировки по цялото тяло.

На 16–годишна възраст вече пиех по 10–15 бутилки бира на ден и не след дълго започнах да вземам наркотици. За да мога да плащам за пороците си, продавах старо желязо и прибягвах до кражба. На 17–годишна възраст вече бях лежал в затвора. Получих общо 18 присъди за кражба и насилие.

Ситуацията се влоши, когато бях на около 20 години. Пушех по 20 цигари марихуана на ден и вземах хероин и други незаконни вещества. На няколко пъти едва не умрях от свръхдоза. Станах наркопласьор и затова винаги бях въоръжен. Веднъж се опитах да застрелям един мъж, но за щастие куршумът рикошира в катарамата на колана му! Бях 24–годишен, когато майка ми почина, и това засили яростта ми. Хората се плашеха, щом ме видеха, и пресичаха улицата. Поради сбивания често прекарвах уикендите в полицейското управление или в болницата, за да зашиват раните ми.

Когато бях на 28, се ожених. Както се досещате, не се отнасях с уважение към жена си — обиждах я и я биех. Не правехме нищо заедно. Мислех, че е достатъчно просто да я обсипвам с крадени бижута. Тогава се случи нещо неочаквано. Жена ми започна да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Още след първия урок тя спря да пуши, не искаше повече да приема крадени пари и ми върна бижутата. Това ме вбеси. Противопоставях се на изучаването ѝ и издишвах цигарен  дим в лицето ѝ. Освен това говорех подигравателно за нея из квартала.

Една вечер, докато бях мъртвопиян, подпалих апартамента ни. Жена ми спаси мене и 5–годишната ни дъщеричка от пламъците. Когато изтрезнях, ме обзе чувство за вина. Дълбоко в себе си не вярвах, че Бог може някога да ми прости. Спомних си как веднъж един свещеник каза, че лошите хора отиват в ада. Дори психиатърът ми каза: „За тебе няма надежда! Ти си непоправим.“

След пожара се преместихме да живеем при родителите на съпругата ми. Когато Свидетелите я посетиха, ги попитах дали Бог може да ми прости всички грехове? Те ми показаха от Библията 1 Коринтяни 6:9–11. В този откъс се изброяват дела, които Бог осъжда, но след това се добавя: „Такива бяха някои от вас.“ От тези думи разбрах, че е възможно да се променя. След това Свидетелите ме увериха, че Бог ме обича, като ми показаха 1 Йоан 4:8. Почувствах се насърчен и ги помолих да изучават Библията с мене два пъти в седмицата. Започнах да посещавам християнските събрания и постоянно се молех на Йехова.

След месец реших да откажа наркотиците и алкохола. Скоро в тялото ми сякаш избухна война! Измъчваха ме ужасни кошмари, главоболие, схващания, както и други симптоми на абстиненция. Но усещах как Йехова ме държи за ръката и ми дава сила. Чувствах се като апостол Павел. Той казал следното относно помощта, която получил от Бога: „За всичко имам сили благодарение на онзи, който ми дава сила.“ (Филипяни 4:13) След време успях да откажа и цигарите. (2 Коринтяни 7:1)

Освен че ми помогна да поема контрол над живота си, Библията подобри и семейния ни живот. Нагласата ми към жена ми се промени — започнах да проявявам повече уважение към нея и да казвам „моля“ и „благодаря“. Освен това започнах да се държа като истински баща на дъщеря ни. След като една година изучавах Библията, последвах примера на съпругата ми, като отдадох живота си на Йехова и се покръстих.

Сигурен съм, че библейските принципи спасиха живота ми. Дори роднините ми, които не са Свидетели на Йехова, признават, че вероятно съм щял да умра заради наркотиците или съм щял да загина в сбиване.

Библейските учения, които посочват каква е отговорността ми като съпруг и баща, изцяло промениха семейния ни живот. (Ефесяни 5:25; 6:4) Започнахме да правим нещата заедно като семейство. Сега вместо да държа жена си в кухнята, с радост я подкрепям в дейността ѝ като целодневна проповедничка. Тя, от своя страна, ме подкрепя в назначението ми като старейшина в сбора.

Любовта и милостта на Йехова Бог оказаха голямо въздействие на живота ми. Имам силно желание да говоря за неговите качества с хората, които са считани за непоправими, защото и за мене преди смятаха така. Знам, че Библията има силата да помогне на всекиго да води чист и смислен живот. Тя не само ме научи да обичам и уважавам другите, както мъже, така и жени, но ми помогна да уважавам и себе си.