1. До какво води съревнователният дух?

В СВЕТА днес много хора са водени от съревнователен дух и егоизъм. Бизнесмени прибягват до безскрупулни тактики, за да изпреварят конкурентите си. Спортисти нарочно контузват играчи на противниковия отбор, за да спечелят играта. Кандидат-студенти, борещи се за място в престижен университет, мамят на приемните изпити. Като християни, ние признаваме, че тези действия са погрешни, те са част от „делата на плътта“. (Гал. 5:19-21) Възможно ли е обаче някои служители на Йехова да се надпреварват с другите в сбора, без дори да го осъзнават? Това е важен въпрос, тъй като съревнователният дух може да се отрази на единството в нашето братство.

2. Какво ще разгледаме в тази статия?

² От тази статия ще разберем кои отрицателни черти може да ни подбуждат да се надпреварваме със събратята си. Ще обсъдим също примери на верни мъже и жени от библейски времена, които не възприели съревнователния дух. Най-напред обаче нека обсъдим как можем да изследваме подбудите си.

3. Какви въпроси трябва да си задаваме?

³ От време на време е хубаво да изследваме подбудите си. Може да се запитаме: „Другите ли са мерило за собствената ми стойност? Дали съм подбуждан  от желание да съм най-добър във всичко, което правя, или поне по-добър от конкретен брат или сестра? Или просто искам да давам на Йехова най-доброто?“ Защо трябва да си задаваме тези въпроси? Обърни внимание какво казва Божието Слово.

4. Защо не бива да се сравняваме с другите, както се казва в Галатяни 6:3, 4?

⁴ Библията ни подканя да не се сравняваме с другите. (Прочети Галатяни 6:3, 4.) Защо? От една страна, ако си мислим, че сме по-добри от някого, може да се възгордеем. А от друга, ако винаги си мислим, че другите са по-добри, най-вероятно ще се обезсърчим. И в двата случая няма да мислим разумно. (Рим. 12:3) Сестра на име Катерина *, която живее в Гърция, казва: „Преди се сравнявах с тези, които смятах за по-хубави, по-резултатни в службата и по-добри в завързването на приятелства. Това ме караше да се чувствам незначителна.“ Трябва да помним, че Йехова ни е привлякъл към себе си не защото сме красиви, красноречиви или харесвани, а защото сме били готови да го обикнем и да слушаме Сина му. (Йоан 6:44; 1 Кор. 1:26-31)

5. Какво научаваш от случая на брат на име Хюн?

⁵ Друг въпрос, който може да си зададем, е следният: „Познат ли съм като миротворец, или често влизам в спорове?“ Да разгледаме случая на брат на име Хюн, който живее в Южна Корея. Преди време той гледал на другите братя с привилегии в сбора като на съперници. Хюн казва: „Бях критичен към тях и често им противоречах.“ Какво станало? „Нагласата ми разединяваше сбора“ — признава той. Някои от приятелите на Хюн му помогнали да осъзнае проблема си. Той направил промени и днес е добър старейшина. Ако забележим в себе си склонност да се надпреварваме с другите, вместо да допринасяме за мира, трябва да действаме.

6. Според Галатяни 5:26 кои нежелателни черти допринасят за съревнователния дух?

⁶ Прочети Галатяни 5:26. Кои нежелателни черти пораждат съревнователен дух? Една от тях е суетността. Суетният човек е горд и мисли само за себе си. Друга лоша черта е завистта. Човекът, който завижда, не само желае нещата, които имат другите, но и иска да им ги отнеме. В действителност завистта е вид омраза. Несъмнено искаме да бягаме от тези черти като от чума.

7. Обясни с пример каква е вредата от суетността и завистта.

⁷ Суетността и завистта може да се сравнят с примеси, замърсяващи самолетно гориво. Самолетът може да успее да излети, но замърсителите може да запушат горивните тръби и точно преди кацане двигателите да загубят мощност и самолетът да се разбие. По подобен начин, ако някой е подбуждан от суетност и завист, може да служи на Йехова известно време, но накрая ще „катастрофира“. (Пр. 16:18) Той ще престане да служи на Йехова и  ще нарани себе си и другите. Как да се предпазим от тези лоши черти?

8. Как да се предпазим от суетността?

⁸ Можем да се предпазим от суетността, като се вслушваме в съвета на апостол Павел към филипяните: „Като не правите нищо, подтиквани от свадливост или от суетност, но смирено смятате, че другите ви превъзхождат.“ (Флп. 2:3) Ако смятаме, че другите ни превъзхождат, няма да се състезаваме с тези, които имат по-големи таланти и способности от нас. Напротив, ще се радваме за тях, особено ако ги използват в службата за Йехова. А ако надарените братя и сестри спазват съвета на Павел, те ще се съсредоточават върху качествата, които ценят в нас. По този начин всички ще допринасяме за мира и единството в сбора.

9. Как можем да се пазим от завистта?

⁹ Можем да се пазим от завистта, като развиваме скромност, тоест като сме наясно с ограниченията си. Ако сме скромни, няма да се опитваме да докажем, че сме по-талантливи от всички останали. Вместо това ще искаме да се учим от по-способните от нас. Да речем, че брат в сбора изнася хубави доклади. Може да го попитаме как се подготвя за тях. Ако една сестра готви добре, може да я помолим да ни даде готварски съвети. И ако на някой млад християнин му е трудно да си намира приятели, той може да помоли за помощ някого, който има успех в това. Така ще се предпазим от завистта и ще подобрим собствените си умения.

10. С какъв проблем се сблъскал Гедеон?

¹⁰ Да разгледаме случката с Гедеон, който бил от племето на Манасия, и мъжете от Ефремовото племе. С подкрепата на Йехова Гедеон и 300-та войници били завоювали голяма победа,  с която можели да се гордеят. Вместо обаче да поздравят Гедеон за победата, ефремците започнали да се карат с него. Изглежда, гордостта им била накърнена, защото той не ги бил повикал още от самото начало да воюват срещу Божиите врагове. Те били толкова загрижени да защитят честта на племето си, че изпуснали от поглед по-важното в случая — Гедеон току-що бил прославил името на Йехова и бил защитил народа му. (Съд. 8:1)

11. Как реагирал Гедеон на упреците на ефремците?

¹¹ Гедеон смирено казал на ефремците: „Какво са моите дела в сравнение с вашите?“ После им дал конкретен пример как Йехова ги е благославял. Тогава „яростта им утихнала“. (Съд. 8:2, 3) Гедеон бил готов да преглътне гордостта си в името на мира сред Божия народ.

12. Какво научаваме от ефремците и от Гедеон?

¹² Какво научаваме от тази случка? От ефремците научаваме, че не бива да мислим повече за собствената си чест, отколкото за прославата на Йехова. Главите на семейства и старейшините могат да се поучат от Гедеон. Ако някой се е засегнал от действията им, е важно да се опитат да разберат гледната му точка. Може също да го похвалят за нещо, което прави добре. Това ще изисква смирение, особено ако този човек очевидно не е прав. Но мирът е много по-важен от нашата гордост.

13. Каква трудност имала Анна и как се справила с нея?

¹³ Да обърнем внимание също на примера на Анна. Тя била омъжена за левит на име Елкана. Той обаче имал и друга жена — Фенина. Елкана обичал повече Анна, но за разлика от Фенина тя нямала деца и Фенина „постоянно я дразнела“ заради това. Как реагирала Анна? Тя толкова се измъчвала, че „плачела и не ядяла“. (1 Царе 1:2, 6, 7) Никъде обаче не се казва, че се опитала да си отмъсти на Фенина. Вместо това тя изляла сърцето си пред Йехова и оставила нещата в неговите ръце. Дали Фенина променила отношението си? В Библията не се казва. Знаем обаче, че Анна възвърнала вътрешния си мир. „Лицето ѝ вече не било тъжно.“ (1 Царе 1:10, 18)

14. Какво научаваме от Анна?

¹⁴ Какво научаваме от примера на Анна? Ако някой се опитва да се съревновава с тебе, помни, че имаш контрол над ситуацията. Не позволявай  да бъдеш въвлечен в надпревара. Вместо да връщаш зло за зло, се стреми към мир с този човек. (Рим. 12:17-21) И дори той да не откликне, ти ще запазиш своя мир.

15. Какво било общото между Аполос и Павел?

¹⁵ Накрая да разгледаме какво можем да научим от Аполос и Павел. И двамата отлично познавали Писанието. И двамата били добре познати и умели учители. И двамата били направили много ученици. Никой от тях обаче не гледал на другия като на съперник.

16. Какъв човек бил Аполос?

¹⁶ Аполос бил „родом от Александрия“, просветен център през I в. Той очевидно бил надарен с красноречие и „познавал добре Писанието“. (Деян. 18:24) Аполос прекарал известно време в Коринт и някои от сбора там показали, че предпочитат него пред други братя, в това число и Павел. (1 Кор. 1:12, 13) Допринасял ли Аполос за този дух на разединение? Трудно е да си го представим. Известно време след като той напуснал Коринт, Павел го помолил да се върне. (1 Кор. 16:12) Апостолът нямало да го направи, ако бил усетил, че Аполос разединява сбора. Явно Аполос използвал дарбите си по хубав начин — да известява добрата новина и да укрепва братята. Можем да сме сигурни, че той бил и смирен. Например в Библията не се казва, че се обидил, когато Акила и Прискила му „обяснили по-точно пътя на Бога“. (Деян. 18:24-28)

17. Как Павел допринасял за мира?

 ¹⁷ Апостол Павел знаел за успехите на Аполос в службата, но не се чувствал застрашен. Неговото смирение, скромност и разумност се виждат в съветите му към сбора в Коринт. Той не се ласкаел, когато другите казвали „Аз принадлежа на Павел“, а насочвал цялото внимание към Йехова и Исус. (1 Кор. 3:3-6)

18. Предвид 1 Коринтяни 4:6, 7 какво научаваме от Аполос и Павел?

¹⁸ Какво научаваме от Аполос и Павел? Въпреки че може да служим усърдно на Йехова и да помагаме на много хора да стигнат до покръстване, трябва да осъзнаваме, че това се дължи единствено на неговата благословия. Другата поука е, че колкото повече са отговорностите ни в сбора, толкова повече възможности имаме да допринасяме за мира. Само колко сме благодарни, когато назначените братя съдействат за мира и единството, като основават думите си на Божието Слово и насочват вниманието не към себе си, а към нашия пример Исус Христос. (Прочети 1 Коринтяни 4:6, 7.)

19. Какво може да прави всеки от нас? (Виж също блока „ Внимавай да не пораждаш съревнователен дух“.)

¹⁹ Всеки от нас е надарен от Йехова с някакъв талант или способност, които можем да използваме, за да служим на другите. (1 Пет. 4:10) Може да си мислим, че това, което правим, е незначително. Но малките неща, които допринасят за мира, са като малките бодове на шевовете, които държат една дреха цяла. Нека полагаме усилия да премахваме всяка следа от съревнователен дух в себе си и нека сме решени да допринасяме за мира и единството в сбора. (Еф. 4:3)