1, 2. Защо е необходимо да обсъдим как да утешаваме скърбящите? (Виж илюстрацията в началото.)

„СЛЕД смъртта на сина ни в продължение на почти една година изпитвахме силна, мъчителна болка“, споделя една сестра на име Сузи. Друг християнин казва, че когато съпругата му починала внезапно, изпитвал „неописуема физическа болка“. За съжаление много хора се сблъскват с подобни страдания. Мнозина в християнския сбор може да не са очаквали да загубят любим човек преди Армагедон. Независимо дали твой близък е починал или познаваш някого, който скърби поради такава причина, вероятно се питаш какво може да донесе утеха на страдащите.

² Сигурно си чувал изказването, че времето лекува. Но дали времето само по себе си може да излекува разбитото сърце? Една вдовица споделя: „Установих, че онова, което лекува, е начинът, по който използваш времето.“ Както е при една физическа рана, болката от емоционалната рана  може да утихне с времето, ако се лекува внимателно. Какво тогава може да облекчи емоционалната болка на опечалените?

3, 4. Защо можем да сме сигурни, че Йехова разбира скърбящите?

³ Несъмнено основният източник на утеха е нашият състрадателен небесен Баща. (Прочети 2 Коринтяни 1:3, 4.) Йехова, който е най–добрият пример в проявяването на състрадание, уверил народа си: „Аз, аз съм вашият утешител.“ (Иса. 51:12; Пс. 119:50, 52, 76)

⁴ Бащата на нежното състрадание също е загубил любими хора в смъртта като Авраам, Исаак, Яков, Моисей и цар Давид. (Чис. 12:6–8; Мат. 22:31, 32; Деян. 13:22) Божието Слово ни уверява, че Йехова копнее за времето, когато ще ги върне към живот. (Йов 14:14, 15) Те ще са щастливи и напълно здрави. Спомни си също, че любимият Син на Бога, онзи, който „му носел голяма радост“, умрял по особено мъчителен начин. (Пр. 8:22, 30) Дори не можем да си представим каква болка е трябвало да понесе Йехова. (Йоан 5:20; 10:17)

5, 6. Как ни утешава Йехова?

⁵ Можем да сме напълно уверени, че Йехова ще ни помогне. Затова не бива да се притесняваме да изливаме мъката си пред него в молитва. Колко успокояващо е да знаем, че Йехова разбира болката ни и че ще ни даде така нужната утеха! Но как ни утешава Бог?

⁶ Един начин, по който Бог ни помага, е „с утеха от светия дух“. (Деян. 9:31) Божията действена сила е мощен източник на утеха. Исус обещал, че Бащата, който е на небето, с готовност „ще даде свети дух на онези, които му поискат“. (Лука 11:13) Сузи, спомената по–рано, казва: „Много често просто падахме на колене и умолявахме Йехова да ни даде утеха. Всеки път усещахме как мирът от Бога пазеше сърцата и умовете ни.“ (Прочети Филипяни 4:6, 7.)

7, 8. Защо можем да сме сигурни, че Исус ще ни утешава?

⁷ Докато бил на земята, Исус съвършено отразявал нежното състрадание на Йехова с думите и делата си. (Йоан 5:19) Исус бил изпратен да утеши „хората със съкрушено сърце“ и „всички, които жалеят“. (Иса. 61:1, 2; Лука 4:17–21) Той проявявал истинско състрадание — изпитвал мъката на другите в сърцето си и искал да облекчи болката им. (Евр. 2:17)

⁸ Когато бил младеж, Исус несъмнено се сблъскал със смъртта на роднини и приятели. Изглежда, че приемният му баща, Йосиф, починал, когато Исус бил сравнително млад. * Представи си колко трудно трябва да е било за един сърдечен младеж на около 20 години да се справи със скръбта си и с мъката на майка си и братята и сестрите си.

9. Как Исус проявил състрадание, когато Лазар умрял?

⁹ По време на службата си Исус умеел да разбира чувствата на другите  и проявявал състрадание. Да вземем за пример смъртта на скъпия му приятел Лазар. Исус знаел, че ще го възкреси, но въпреки това изпитал мъката, която измъчвала Мария и Марта. Той бил толкова разтърсен от болката им, че сълзи потекли от очите му. (Йоан 11:33–36)

10. Защо можем да сме уверени, че Исус проявява съчувствие и днес?

¹⁰ Как фактът, че Исус проявявал съчувствие и утешавал другите, може да ни е от полза днес? Библията ни уверява, че „Исус Христос е същият — вчера, днес и завинаги“. (Евр. 13:8) Тъй като разбира какво е да изпитваш мъка, „Предводителят, посредством когото има живот“, „може да се притече на помощ на онези, които са подложени на изпитание“. (Деян. 3:15; Евр. 2:10, 18) Затова сме уверени, че Христос продължава да съчувства на скърбящите, да разбира мъката им и да им осигурява утеха, „когато се нуждаят от помощ“. (Прочети Евреи 4:15, 16.)

11. Кои стихове са особено утешителни за тебе?

¹¹ Разказът за силната мъка на Исус, когато Лазар умрял, е само един от множеството откъси от Божието Слово, които носят утеха. Затова не е чудно, че „всичко, което е било написано преди, е било написано, за да бъдем учени и чрез издръжливостта си и утехата от Писанието да имаме надежда“. (Рим. 15:4) Ако скърбиш, и ти можеш да намериш утеха в стихове, като например:

• „Йехова е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са със сломен дух.“ (Пс. 34:18, 19)

• „Когато ме обзеха тревожни мисли, твоята утеха милваше душата ми.“ (Пс. 94:19)

• „Нека нашият Господар Исус Христос и нашият Баща, Бог, който прояви любовта си към нас и ни даде вечна утеха и добра надежда чрез незаслужената си милост, да утешат сърцата ви и да ви укрепят.“ (2 Сол. 2:16, 17) *

12. По какъв важен начин можем да утешаваме другите?

¹² Друг източник на утеха за скърбящите е християнският сбор. (Прочети 1 Солунци 5:11.) Как можеш да укрепваш и утешаваш онези със „сломен дух“? (Пр. 17:22) Помни, че има „време за мълчание и време за говорене“. (Екл. 3:7) Една вдовица на име Дален обяснява: „Опечалените имат нуждата да изразят мислите и чувствата си. Затова най–доброто, което можеш да направиш за такъв човек, е да го изслушаш, и то без да го прекъсваш.“ Юния, чийто брат се самоубил, добавя: „Дори да не можеш напълно да разбереш мъката им, важното е, че искаш да разбереш как се чувстват.“

13. Какво трябва да помним за скръбта?

¹³ Имай също предвид, че не всеки преживява и изразява скръбта си по един и същи начин. Някой може да изпитва емоционална болка дълбоко в сърцето си и да му е трудно да опише с думи най–съкровените си чувства. В Библията се казва: „Сърцето знае горчивината  на душата и никой чужд не може да сподели радостта му.“ (Пр. 14:10) Дори някой да обясни как се чувства, за другите не винаги е лесно да го разберат.

14. Къде можем да намерим утешителни думи?

¹⁴ Вярно е, че може да е трудно да прецениш какво да кажеш на човек, който скърби. Библията обаче посочва, че „езикът на мъдрите лекува“. (Пр. 12:18) Мнозина намират утешителни мисли, които да споделят, в брошурата „Когато някой, когото обичаш, умре“. * Често обаче най–доброто, което можеш да направиш, е „да плачеш с онези, които плачат“. (Рим. 12:15) Габи, чийто съпруг починал, признава: „Сълзите станаха езика на сърцето ми. Затова намирам утеха, когато приятелите ми плачат с мене. Така не се чувствам толкова сама в скръбта си.“

15. Как да утешим някого, ако ни е трудно да говорим лично с него? (Виж също блока „ Утешителни думи“.)

¹⁵ Ако ти е трудно да утешиш някого в личен разговор, може да изразиш съчувствието си с картичка, имейл, съобщение или писмо. Би могъл просто да цитираш утешителен стих, да споменеш нещо характерно за починалия или да разкажеш хубав спомен, който имаш с него. Юния казва: „Кратко насърчително съобщение или покана от някой събрат ми помагат изключително много. Така се чувствам обичана и знам, че някой е загрижен за мене.“

16. По какъв резултатен начин можем да утешим някого?

¹⁶ Можем много да помогнем на някой скърбящ християнин, като се  молим за него или се молим заедно с него. Дори да ни е трудно да изразим мислите си в такъв емоционален момент, сърдечната ни молитва, дори да е през сълзи и с треперещ глас, може много да облекчи мъката му. Дален си спомня: „Понякога, когато сестрите ме посещаваха, за да ме утешат, ги питах дали може да се помолят. Когато започваха, им беше трудно, но всеки път само след няколко изречения гласът им ставаше по–силен и се молеха от сърце. Силната им вяра, любовта им и загрижеността им наистина укрепваха вярата ми.“

17–19. Защо е нужно да не преставаме да сме източник на утеха?

¹⁷ Всеки човек скърби по различен начин. Затова бъди готов да помагаш не само през първите няколко дни, когато повечето приятели и роднини са насреща, а и през следващите месеци, когато другите се връщат към ежедневието си. „Истинският приятел обича всякога и е брат, роден за време на беда.“ (Пр. 17:17) Нужно е да утешаваме другите колкото време е необходимо, за да преодолеят скръбта си. (Прочети 1 Солунци 3:7.)

¹⁸ Помни, че опечалените може внезапно да бъдат обзети от скръбта си. Причина за това може да е някоя годишнина, определена музика, снимки, занимания или дори миризма, звук или годишен сезон. За човек, загубил брачния си партньор, особено болезнени може да са неща, които прави сам за пръв път, като да посети конгрес или Възпоменанието. Един брат, чиято съпруга починала, споделя: „Очаквах първата годишнина от сватбата след смъртта ѝ да бъде много травмираща и наистина не беше лесно. Но няколко братя и сестри организираха скромно събиране с най–близките ми приятели, за да не бъда сам.“

¹⁹ Помни, че скърбящите се нуждаят от насърчение не само по специални поводи. Юния обяснява: „Много полезни са помощта и компанията, предложени не само при специални случаи. Такива непринудени моменти са наистина ценни и носят утеха.“ Вярно е, че не можем да премахнем скръбта, нито да запълним празнината, причинена от смъртта на любим човек. Можем обаче да сме източник на утеха, като осигурим практична помощ на опечаления. (1 Йоан 3:18) Габи си спомня: „Много съм благодарна на Йехова за любещите старейшини, които бяха до мене през цялото време. Те наистина ми помогнаха да почувствам любещата прегръдка на Йехова.“

20. Защо обещанията на Йехова са източник на голяма утеха?

²⁰ Колко утешаващо е да знаем, че Йехова, Богът на всяка утеха, ще премахне скръбта и ще осигури трайна утеха, когато „всички, които са в паметните гробници, ще чуят гласа [на Христос] и ще излязат“. (Йоан 5:28, 29) Бог обещава, че „ще погълне смъртта завинаги. Върховният господар Йехова ще избърше сълзите от всички лица“. (Иса. 25:8) Тогава вместо „да плачат с онези, които плачат“, всички земни жители „ще се радват с онези, които се радват“. (Рим. 12:15)