1. За какво важно нещо говорил Исус през последната си вечер с учениците си?

ПРЕЗ последната си вечер със своите ученици Исус споменал любовта близо 30 пъти. Той конкретно посочил, че те трябва „да се обичат един другиго“. (Йоан 15:12, 17) Любовта помежду им щяла да е толкова забележителна, че ясно щяла да ги отличава като неговите истински последователи. (Йоан 13:34, 35) Тази любов не е просто емоция. Исус говорел за едно възвишено качество — самопожертвувателна любов. Той казал: „Никой няма по–голяма любов от тази да даде живота си за своите приятели. Вие сте мои приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.“ (Йоан 15:13, 14)

2. a) Какво отличава Божиите служители? б) Какви въпроси ще обсъдим?

² Искрената, самопожертвувателна любов и неразрушимото единство сред служителите на Йехова днес показват, че те са Божи народ. (1 Йоан 3:10, 11) Колко сме благодарни, че сред служителите на Йехова цари любов като Христовата независимо от националността, езика  или възпитанието им! Може би обаче се питаме: Защо любовта е толкова важна днес? Как Йехова и Исус ни укрепват с любов? Как всеки от нас може да проявява любов, която „укрепва“? (1 Кор. 8:1)

3. Как тези „тежки времена“ се отразяват на хората?

³ Тъй като в тези „тежки времена“ животът е „изпълнен с тревоги и страдания“, мнозина се измъчват емоционално в различна степен. (Пс. 90:10; 2 Тим. 3:1–5) Голям брой хора просто не издържат повече. Проучванията сочат, че всяка година над 800 000 души се самоубиват — около един на 40 секунди. За съжаление, дори някои християни не са успели да се преборят с чувствата си и са отнели живота си.

4. Кои библейски личности изгубили желание за живот?

⁴ Някои верни Божии служители в библейски времена били толкова потиснати заради обстоятелствата си, че искали да умрат. Например изстрадалият Йов казал с огорчение: „Животът ми опротивя! Не искам да живея до безпределни времена!“ (Йов 7:16; 14:13) Йона толкова се разочаровал, че казал: „Сега, Йехова, моля те, вземи душата ми от мене, защото е по–добре да умра, отколкото да живея!“ (Йона 4:3) В един момент верният пророк Илия също се отчаял дотолкова, че поискал да умре: „Достатъчно! Сега, Йехова, вземи душата ми.“ (3 Царе 19:4) Но Йехова ценял тези предани служители и искал да живеят. Вместо да осъди чувствата им, той им помогнал да ги преодолеят и ги укрепил с любовта си, за да могат да продължат да му служат вярно.

5. Защо особено днес братята и сестрите се нуждаят от любовта ни?

⁵ Дори нашите братя и сестри да не са на ръба на отчаянието, мнозина са под голям стрес и се нуждаят от насърчение и любов. Някои се сблъскват с подигравки и преследване. Други са обект на обиди и клюки на работното си място или са преуморени от извънредна работа и невъзможни срокове. Трети пък имат сериозни семейни проблеми — може би понасят постоянните нападки на невярващия си брачен партньор. Заради такива и други трудности мнозина в сбора се чувстват физически и емоционално изтощени. Кой може да помогне на обезсърчените да не се предават?

6. Как Йехова укрепва служителите си с любов?

⁶ Йехова укрепва поклонниците си, като ги уверява в неизменната си любов. Само колко насърчително трябва да е било за верните израилтяни да чуят думите на Йехова: „Тъй като си скъпоценен в моите очи, ти си достоен за уважение, и аз те обикнах. ... Не се страхувай, защото аз съм с тебе!“ (Иса. 43:4, 5) Като служител на Йехова, можеш да си сигурен, че той силно те обича. * Божието Слово обещава следното за всеки, който подкрепя чистото поклонение: „Той е могъщ и ще те спаси. Ще ликува заради тебе.“ (Соф. 3:16, 17)

7. В какъв смисъл любовта на Йехова е като любовта на кърмеща майка? (Виж илюстрацията в началото.)

 ⁷ Независимо с какви изпитания се сблъскват служителите му, Йехова обещава да ги утешава и подкрепя. „Ще сучете ... Ще бъдете носени на ръце и милвани на колене. Както човек е утешаван от майка си, така и аз ще ви утеша.“ (Иса. 66:12, 13) Каква трогателна картина — любяща майка носи на ръце детето си и го милва на коленете си! По този начин Йехова илюстрира колко силна и нежна е любовта му към истинските му поклонници. Никога не се съмнявай, че ти лично си скъпоценен за Йехова! (Йер. 31:3)

8, 9. Как любовта на Исус може да ни укрепи?

⁸ Истинските християни имат и друга причина да са уверени в Божията любов: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Само каква любов проявил и Исус, давайки живота си за нас! И колко силно ни мотивира тази любов! Божието Слово обещава, че дори „затруднение [и] беда“ няма да ни „разделят от любовта на Христос“. (Рим. 8:35, 38, 39)

⁹ Когато различни изпитания ни изтощават физически, емоционално и духовно, непреодолимата сила на Христовата любов може да ни укрепи да издържаме. (Прочети 2 Коринтяни 5:14, 15.) Любовта на Исус може да ни поддържа и да ни дава стимул да не се предаваме дори при изпитания, като природни бедствия, преследване, лични разочарования или мъчително безпокойство.

10, 11. Кой носи отговорност да укрепва обезсърчените братя? Обясни.

¹⁰ Едно от средствата, чрез които Йехова ни укрепва с любов, е християнският сбор. Всеки от нас може да отговори на любовта му, като обича и укрепва събратята си не само духовно, но и емоционално. (1 Йоан 4:19–21)  Апостол Павел подканил християните: „Утешавайте се един другиго и се укрепвайте един другиго, точно както и правите.“ (1 Сол. 5:11) Всички в сбора, а не само старейшините, могат да подражават на Йехова и на Исус, като утешават и укрепват братята и сестрите. (Прочети Римляни 15:1, 2.)

¹¹ Страдащите от емоционални разстройства може да се нуждаят от професионална помощ и лекарства. (Лука 5:31) Старейшините и другите в сбора скромно признават, че не са специалисти в тази област. Но все пак играят важна роля — „да говорят утешително на потиснатите души“, да подкрепят слабите и да проявяват „дълготърпение към всички“. (1 Сол. 5:14) Всички християни трябва да проявяват съчувствие и търпение и да говорят утешително, за да укрепват обезсърчените. Стараеш ли се да правиш това? Усилията ти ще са по–резултатни, ако знаеш как да оказваш такава помощ.

12. Дай пример за някого, който е бил укрепен от любовта на сбора.

¹² Как любовта ни може да укрепи онези, които изпитват болезнени чувства? „Понякога мисля за самоубийство — казва една сестра в Европа. — Но имам голяма подкрепа. Моят сбор е моето спасение. Братята и сестрите винаги са много любещи и ме насърчават. Макар че само някои знаят за депресията ми, сборът ми е постоянна опора. Има една семейна двойка, която се грижи добре за мене и на която мога да разчитам буквално денонощно. Те са ми като духовни родители.“ Вярно е, че не всички могат да помагат в еднаква степен, но искрената ни подкрепа е от голямо значение за страдащите емоционално. *

13. Какво е много важно, за да укрепваме другите?

¹³ Бъди добър слушател. (Як. 1:19) Да слушаш със съчувствие, е проява на любов. Може да задаваш тактични въпроси, за да разбереш чувствата на човека. Така ще можеш да проявиш състрадание и да го укрепиш. Покажи искрената си загриженост с изражението на лицето си. Ако другият християнин има нужда да обяснява нещата по–подробно, бъди търпелив и се въздържай да го прекъсваш. Като го изслушаш спокойно, е по–вероятно да разбереш чувствата му. Това може да му помогне да ти има доверие и съответно да е по–склонен да чуе какво ще му кажеш, за да го насърчиш. С искрения си интерес може много да утешиш потиснатия си брат или сестра.

14. Защо не бива да сме критични?

¹⁴ Не бъди критичен. Ако оставяме потиснатия с впечатлението, че го критикуваме, само ще засилим болката му и искрените ни усилия да го укрепим, няма да са толкова резултатни. Библията казва: „Който говори необмислено, сякаш пронизва с меч, а езикът на мъдрите лекува.“ (Пр. 12:18) Обикновено не „пронизваме“ умишлено някой потиснат с думите си, но дори да е несъзнателно, това може много да го нарани.  За да успяваме да насърчаваме другите, трябва да проявяваме съчувствие, като се поставяме на тяхно място, доколкото е възможно. (Мат. 7:12)

15. С какво ценно средство можем да укрепваме другите с любов?

¹⁵ Утешавай с Божието Слово. (Прочети Римляни 15:4, 5.) Библията е съкровищница с утешителни мисли. Тя е от „Бога, който дава издръжливост и утеха“. Освен с утешителни стихове разполагаме и с изобилие от помагала за изучаване. Може да използваме „Показалеца на библейските стихове в изданията на „Стражева кула“ и „Справочника на изданията на Свидетелите на Йехова“. С тяхна помощ ще намерим насърчителни библейски мисли във връзка с всякакви проблеми. Така ще сме подготвени по–резултатно да освежаваме братята и сестрите си.

16. От какви качества се нуждаем, когато насърчаваме потиснат християнин?

¹⁶ Нежността и деликатността са чудесни аспекти на неегоистичната любов, която проявяваме, когато укрепваме някого. Йехова е „Бащата на нежното състрадание и Богът на всяка утеха“. (Прочети 2 Коринтяни 1:3–6; Лука 1:78; Рим. 15:13) Павел дал хубав пример, подражавайки на Йехова. Той писал: „Ние бяхме нежни към вас като кърмеща майка, която се грижи за децата си. И като изпитвахме нежна привързаност към вас, ни беше приятно да ви предадем не само Божията добра новина, но и своите души, защото ви обикнахме.“ (1 Сол. 2:7, 8) Като подражаваме на Божията нежност, може да осигурим на нашия събрат утехата, за която се моли.

17. Какъв уравновесен възглед за нашите братя ще ни помага да ги укрепваме?

¹⁷ Не очаквай съвършенство. Старай се да гледаш уравновесено на духовните си братя и сестри. Да очакваш безгрешно поведение, е нереалистично и разочароващо. (Екл. 7:21, 22) Помни, че Йехова има разумни очаквания от служителите си. Ако му подражаваме, ще можем да проявяваме търпимост към недостатъците на другите. (Еф. 4:2, 32) Вместо да ги караме да мислят, че не правят достатъчно, по–добре да се стремим да ги хвалим за хубавите неща, които правят. Това ще ги насърчи. Искрената похвала ще укрепи събратята ни и ще им донесе радост в святата им служба. Това е много по–добре от неприятните сравнения с другите. (Гал. 6:4)

18. Какъв стимул имаме да укрепваме другите с любов?

¹⁸ Всяка от овцете на Йехова е изключително ценна за него и за Исус, който дал изкупителната жертва. (Гал. 2:20) Много обичаме своите братя и сестри и искаме да се грижим за тях нежно и с любов! За да ги освежаваме, „нека се стремим към онова, което допринася за мира и за взаимното изграждане“. (Рим. 14:19) Само как копнеем за времето, когато няма да имаме причини за обезсърчение! В рая няма да има болести, войни, смърт, преследване, семейни проблеми и разочарования. След Хилядолетието човечеството ще е достигнало съвършенство. Тези, които преминат последното изпитание, ще станат земни синове на Йехова Бог и ще придобият „славната свобода на Божиите деца“. (Рим. 8:21) Нека продължаваме да проявяваме любов, която укрепва, и да си помагаме да постигнем тази чудесна и възнаграждаваща цел.