1-2. Какво е изключително важно за Йехова и какво очаква от нас?

 ЗА ЙЕХОВА е изключително важно как се отнасяме към хората. Исус казал, че трябва да обичаме другите както себе си. (Мат. 22:37-39) Това включва да се отнасяме добре дори и към тези, които не споделят вярванията ни. Така подражаваме на Йехова, който „прави слънцето да изгрява и над злите, и над добрите; дава дъжд и на праведните, и на неправедните“. (Мат. 5:45)

² Макар че обича всички хора, Йехова особено много обича онези, които постъпват правилно. (Йоан 14:21) Той иска да му подражаваме и затова ни насърчава да изпитваме „силна любов“ към братята и сестрите си и да проявяваме „нежна привързаност“ към тях. (1 Пет. 4:8; Рим. 12:10) Тези чувства са подобни на чувствата, които изпитваме към близък роднина или скъп приятел.

3. Какво трябва да помним относно любовта?

³ Едно растение се нуждае от грижи, за да расте. Същото е и с любовта. Апостол Павел казал на християните: „Продължавайте да изпитвате братска любов един към друг“. (Евр. 13:1) Йехова иска да продължаваме да развиваме любов към другите. В тази статия ще  разгледаме защо трябва да ставаме все по-близки с братята и сестрите си и как можем да го правим.

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СТАВАМЕ ВСЕ ПО-БЛИЗКИ ПОМЕЖДУ СИ

4. Как да не губим признателността си за братството? (Псалм 133:1) (Виж също илюстрациите.)

⁴ Прочети Псалм 133:1. Ние сме съгласни с думите на псалмиста, който казал, че приятелството с тези, които обичат Йехова, е нещо „хубаво и [...] приятно“. Точно както може да започнем да приемаме за даденост красива гледка, която виждаме всеки ден, така може да започнем да приемаме за даденост прекрасното единство между нас. С нашите братя и сестри се виждаме доста често, вероятно няколко пъти на седмица. Тогава как да не губим признателността си за братството? Любовта към братята и сестрите ни ще расте, ако отделяме време да мислим колко ценен е всеки един от тях за нас и за сбора.

5. Какво въздействие може да окаже на другите любовта помежду ни?

⁵ Когато за първи път присъстват на нашите събрания, някои са много впечатлени от любовта между нас. Дори само това може да е достатъчно доказателство за тях, че са намерили истината. Исус казал: „Всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас“. (Йоан 13:35) Да разгледаме примера на една студентка на име Чайтра, която изучавала със Свидетелите на Йехова. Когато я поканили на  регионален конгрес, тя решила да отиде. След първия ден казала на сестрата, с която изучавала: „Родителите ми никога не са ме прегръщали, но на вашия конгрес само за един ден получих 52 прегръдки! Така усетих любовта на Йехова. Искам да съм част от това духовно семейство“. Чайтра продължила да напредва и се покръстила през 2024 г. Наистина, добрите ни дела, включително любовта между нас, често подтикват новите да започнат да служат на Йехова. (Мат. 5:16)

6. Как приятелството с братята и сестрите може да се окаже защита за нас?

⁶ Приятелството с братята и сестрите може да се окаже защита за нас. Павел насърчил християните: „Всеки ден се наставлявайте един другиго, [...] да не би някой от вас да закоравее в упорството си поради измамната сила на греха“. (Евр. 3:13) Ако се обезсърчим и ни стане трудно да постъпваме правилно, Йехова може да подтикне някой наблюдателен брат или сестра да ни осигури необходимата помощ. (Пс. 73:2, 17, 23) Наистина, за нас е добре да сме близки с братята и сестрите си.

7. Каква е връзката между любовта и единството? (Колосяни 3:13, 14)

⁷ Ние сме част от Божия народ, в който всеки се старае да проявява любов към останалите, и затова се радваме на богати благословии. (1 Йоан 4:11) Например любовта ни подбужда да проявяваме „търпимост един към друг“, което допринася за единството между нас. (Прочети Колосяни 3:13, 14; Еф. 4:2-6) Затова на нашите събрания се радваме на приятна атмосфера, каквато няма никъде другаде.

ДА СИ ОКАЗВАМЕ ПОЧИТ ЕДИН НА ДРУГ

8. Как Йехова ни помага да се радваме на единство?

⁸ Единството, на което се радваме по целия свят, въпреки че сме несъвършени, е истинско чудо. То се дължи изцяло на Йехова. (1 Кор. 12:24, 25) В Библията се казва: „Вие сте учени от Бога да се обичате помежду си“. (1 Сол. 4:9) С други думи, Йехова ни казва чрез Библията всичко, което трябва да правим, за да ставаме все по-близки помежду си. За да бъдем „учени от Бога“, трябва внимателно да изследваме ученията му и да ги прилагаме. (Евр. 4:12; Як. 1:25) Свидетелите на Йехова се стараят да правят именно това.

9. Какво научаваме от Римляни 12:9-13 за оказването на почит?

⁹ Как Библията ни учи да ставаме по-близки помежду си? Да разгледаме думите на Павел, записани в Римляни 12:9-13. (Прочети.) Обърни внимание на израза „бъдете първи в оказването на почит помежду си“. Какво означава това? Трябва да поемаме инициативата да проявяваме „нежна привързаност“ към другите, като например сме гостоприемни, щедри и готови да прощаваме. (Еф. 4:32) Искаме ние да сме първи в оказването на почит, вместо да чакаме другите да направят първата крачка. Исус казал: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. (Деян. 20:35)

10. Как да не бъдем мързеливи „в оказването на почит помежду си“? (Виж също илюстрацията.)

¹⁰ Интересно е, че веднага след като ни казва да бъдем първи в оказването на почит помежду си, Павел ни подканя: „Не бъдете мързеливи в делата си“. Това включва да сме пламенни и трудолюбиви.  Когато ни е възложена някаква задача, я изпълняваме старателно. В Притчи 3:27, 28 сме насърчени: „Не отказвай никакво добро на онези, които се нуждаят от него, когато ръката ти има силата да го направи“. Така че, ако видим, че някой има нужда от помощ, правим каквото можем, за да помогнем, вместо да отлагаме или да смятаме, че някой друг ще се погрижи. (1 Йоан 3:17, 18)

11. Как можем да ставаме по-близки с другите?

¹¹ Можем да оказваме почит на другите и като бързо им прощаваме, когато ни обидят. В Ефесяни 4:26 се казва: „Нека залезът на слънцето не ви заварва разгневени“. Защо това е важно? Защото в противен случай, както се казва в 27 стих, оставяме „място за Дявола“. В Библията Йехова много пъти ни казва да си прощаваме. Например Колосяни 3:13 ни насърчава „да си прощаваме щедро“. Един от най-добрите начини да ставаме по-близки с другите, е, като подминаваме грешките и обидите. Когато го правим, пазим „единството на духа в обединяващата връзка на мира“. (Еф. 4:3) Накратко казано, прошката пряко допринася за мира и единството.

12. Как Йехова ни помага да прощаваме?

¹² Вярно е, че може да не ни е лесно да прощаваме на тези, които са ни наранили. Но можем да успеем с помощта на светия дух. След като ни подканя да проявяваме нежна привързаност един към друг и да не бъдем мързеливи, Библията казва: „Бъдете пламенни чрез духа“. Това означава, че светият дух може да ни направи пламенни и ентусиазирани за всичко, което Йехова очаква от нас, включително да проявяваме нежна привързаност и да си прощаваме щедро. Затова горещо молим Йехова да ни помага. (Лука 11:13)

„СРЕД ВАС ДА НЯМА РАЗЦЕПЛЕНИЯ“

13. Какво може да създаде разделения между нас?

¹³ Християнският сбор е съставен от „всякакви хора“ с най-различен  произход. (1 Тим. 2:3, 4) Различията между нас лесно могат да създадат разделения в области, които са въпрос на личен избор, като развлеченията, облеклото и външния вид или грижите за здравето. (Рим. 14:4; 1 Кор. 1:10) Но тъй като сме учени от Бога да се обичаме помежду си, трябва да внимаваме да не налагаме личното си мнение като по-добро от това на останалите. (Флп. 2:3)

14. Какви трябва да се стараем да бъдем и защо?

¹⁴ Друг начин да не допускаме разделения в сбора, е, като винаги се стараем да сме укрепващи и положителни. (1 Сол. 5:11) Напоследък много неактивни и отстранени от сбора се върнаха и ние сърдечно ги посрещнахме! (2 Кор. 2:8) Например една сестра, която дошла в Залата на Царството, след като 10 години била неактивна, казва: „Всички ми се усмихваха и ме поздравяваха“. (Деян. 3:19) Как ѝ се отразили тези простички прояви на доброта? Тя продължава: „Сякаш Йехова ме хвана за ръка и ми помогна отново да съм щастлива“. Като насърчаваме другите, Христос може да ни използва да освежаваме тези, които са „изморени и претоварени“. (Мат. 11:28, 29)

15. По какъв друг начин допринасяме за единството? (Виж също илюстрацията.)

¹⁵ Още един начин, по който допринасяме за единството, е чрез речта ни. В  Йов 12:11 пише: „Нима ухото не изследва думите, така както небцето усеща вкуса на храната?“. Точно както един добър готвач винаги опитва храната, преди да я сервира, за да се увери, че е вкусна, така и ние трябва внимателно да мислим, преди да говорим. (Пс. 141:3) Искаме думите ни да са насърчителни, освежаващи и „да носят полза на слушащите“. (Еф. 4:29)

16. Кой трябва да е особено внимателен относно речта си?

¹⁶ Особено съпрузите и родителите трябва да внимават дали това, което казват, е насърчително. (Кол. 3:19, 21; Тит 2:4) Старейшините също трябва да се стремят да освежават и утешават с думите си, защото са пастири на Божието стадо. (Иса. 32:1, 2; Гал. 6:1) Библията ни напомня: „Думата, казана навреме — колко е добра!“. (Пр. 15:23)

ПРОЯВЯВАМЕ ЛЮБОВ „С ДЕЛА И С ИСТИНА“

17. Как да проявяваме искрена любов към братята и сестрите си?

¹⁷ Апостол Йоан ни насърчава да „проявяваме любов един към друг не само с думи и със слово, но и с дела и с истина“. (1 Йоан 3:18) Искаме любовта ни към братята и сестрите да е искрена. Как можем да го постигнем? Колкото повече време прекарваме с тях, толкова по-близки ще ставаме и любовта помежду ни ще расте. Затова нека търсим възможности да прекарваме време с другите на събранията, в службата и като ги посещаваме. Ако го правим, ще показваме, че сме „учени от Бога да се обичаме помежду си“. (1 Сол. 4:9) Така лично ще изпитаме „колко е хубаво и колко е приятно, когато братята живеят заедно в единство“! (Пс. 133:1)