Има неща, за които няма спор, че са правилни или погрешни. Например навсякъде се осъжда убийството, изнасилването и сексуалното малтретиране на деца, а справедливостта, добротата и съчувствието са нещо похвално. Но в други области на живота като сексуалността, честността и възпитаването на деца мнозина мислят, че няма правилно и погрешно и почти всичко е приемливо. Хората често вземат решения въз основа на чувствата си или мнението на околните. Но дали това винаги е надеждно?

Ние често се ръководим от вътрешното си чувство за правилно и погрешно, което наричаме съвест. (Римляни 2:14, 15) Още от ранна възраст децата правят разлика между честно и нечестно и дори изпитват вина. С времето съвестта ни се оформя спрямо ценностите, които възприемаме от семейството ни, връстниците, учителите, обществото, религията и културата ни. Когато вземаме решение, съвестта ни ни казва дали то съответства на ценностите ни, или не.

Чувството ни за правилно и погрешно може да ни подбужда да проявяваме разбиране, благодарност, честност и съчувствие към другите. То може също да ни възпре да направим нещо, което ще нарани близките ни или заради което ще изпитваме срам и вина.

Можем ли винаги да се доверим на чувствата си? Като млад, един мъж на име Гарик решил да живее както той иска, но разбрал, че това, което му се струва правилно, не води до добри резултати. Той по-късно споделил, че животът му бил мрачен, понеже бил изпълнен с неморалност, наркотици, злоупотреба с алкохол и много насилие.

Когато вземаме решения, освен от чувствата си често се ръководим и от това какво ще си помислят другите. Това ни помага да се възползваме от опита и познанията им. Освен това печелим уважението на семейството, приятелите ни и обществото, ако постъпваме така, както те смятат за правилно.

Можем ли винаги да се доверим на мнението на другите? Като млада, подобно на повечето си приятели Присила водела полов живот, без да е омъжена. Макар че правела това, което другите смятат за правилно, тя не била щастлива. Присила споделя: „Постъпвах като всички останали, но животът ми не беше хубав. Станах лекомислена и поемах рискове.“

Когато преценяваме какво е правилно и погрешно, собствените ни чувства и мнението на другите са от значение. Но ако се ръководим само от тях, невинаги ще има добри резултати. Понякога не успяваме да предвидим лошите последствия от решенията си и вредим на себе си и на другите. (Притчи 14:12) И няма гаранция, че моралните ни ценности или ценностите на другите са най-доброто за нас и няма да се променят с времето. Всъщност поведение, на което в миналото се е гледало с лошо око, сега е прието, а постъпки, които преди са били приемливи, днес се смятат за неподходящи.

Можем ли да се ръководим от нещо по-добро? Има ли морален стандарт, който да следваме днес и от който няма да останем разочаровани след години?

За щастие, има на разположение надеждни и непреходни съвети, които помагат на човек да разбере какво е правилно и погрешно. Те са приложими за всеки и навсякъде. В следващата статия ще разгледаме къде можем да ги намерим.