В Евангелието според Лука се казва, че Исус отворил свитъка на Исаия, чел от него и след това го навил. В края на евангелието си Йоан също говори за свитък и обяснява, че не могъл да запише в него всички знамения на Исус. (Лука 4:16–20; Йоан 20:30; 21:25)

Как се изработвали свитъците? Парчета от материали като кожа, пергамент или папирус били слепвани, за да образуват лента. Тази лента се навивала около пръчка с изписаната страна навътре. Текстът се разполагал в къси отвесни колони по ширината на ролката. Ако свитъкът бил дълъг, имал пръчки и в двата края, което позволявало на четящия да го развива с едната ръка и да го навива с другата, докато намери желаното място.

„Анкър Байбъл Дикшънъри“ посочва, че „един свитък имал предимството да е достатъчно дълъг [често около 10 м] да побере цяла книга и същевременно да заема малко пространство, когато е навит“. Изчислено е например, че за Евангелието според Лука е нужен свитък с дължина 9,5 м. В някои случаи горният и долният ръб на свитъка били подрязвани, заглаждани с пемза и боядисвани.

Когато било основано израилското свещенство, позицията на първосвещеник можел да заема само един човек, като първоначално това било пожизнено. (Числа 35:25) Първият първосвещеник бил Аарон. Впоследствие тази длъжност обикновено се предавала от бащата на най–големия син. (Изход 29:9) Много от потомците на Аарон от мъжки пол служили като свещеници, но сравнително малко — като първосвещеници.

Когато Израил попаднал под чужда власт, чуждите владетели назначавали и освобождавали от длъжност юдейските първосвещеници, както пожелаели. Изглежда обаче новите първосвещеници почти винаги били от определени привилегировани родове, най–вече от родословието на Аарон. Изразът „главни свещеници“ очевидно се отнася за видните членове на свещеничеството. Сред главните свещеници може да са били главите на 24–те свещенически отряда, знатни мъже от първосвещенически родове и свалени от длъжност първосвещеници като Анна. (1 Летописи 24:1–19; Матей 2:4; Марко 8:31; Деяния 4:6)