В нашите издания често се използва Евреи 4:12, за да се покаже, че Библията има силата да променя живота на хората, и е напълно уместно да обясняваме стиха по този начин. Но ще бъде полезно да разгледаме Евреи 4:12 в по–общ контекст. Павел подканял християните от еврейски произход да действат в съгласие с Божието намерение, както е описано в свещените писания. Той дал пример с израилтяните, които били избавени от Египет. Те имали възможността да влязат в Обетованата земя, „в която текат мляко и мед“, и да се наслаждават на истинска „почивка“, или спокойствие. (Из. 3:8; Втор. 12:9, 10)

Това било Божието намерение, изявено чрез Моисей. Въпреки това след време израилтяните проявили упорство и им липсвала вяра, затова повечето от тях не влезли в тази „почивка“. (Чис. 14:30; Ис. Н. 14:6–10) Павел обаче добавил, че обещанието за влизане в Божията почивка все още е в сила. (Евр. 3:16–19; 4:1) Това „обещание“ е само част от Божието намерение. Подобно на християните от еврейски произход ние можем да научим какво е това намерение и да действаме в хармония с него. За да подчертае, че то е основано на Свещеното писание, Павел цитирал от Битие 2:2 и Псалм 95:11.

Трябва да сме признателни, че ‘обещанието да бъдем допуснати в Божията почивка, остава’. Уверени сме, че наистина е възможно да влезем в Божията почивка, и вече сме предприели съответните стъпки. Но ние не се опитваме да си заслужим одобрението на Йехова, като спазваме Моисеевия закон, или чрез други дела. Вместо това, проявявайки вяра, сме предприели действия и продължаваме да действаме в съгласие с изявеното намерение на Бога. Хиляди хора по целия свят също започват да изучават Библията и разбират посланието за Божието намерение. Много от тях променят живота си, проявяват вяра и се покръстват. Този факт е доказателство, че „словото на Бога е живо и оказва силно въздействие“. Божието намерение, както е изявено в Библията, вече е повлияло на живота ни и ще продължава да ни оказва силно въздействие.